Чудех се как е възможно това брутално невежество да има въобще думата по каквито и да е въпроси на образованието, но после се сетих, че живеем в либерална демокрация – и се примирих
Няма по-тъжна панорама от човек, който има вяра, че е произтекъл от маймуна, приема суеверието си за теоретичен факт и е изцяло уверен, че нелепостта му би трябвало да е наложителен предмет в учебно заведение.
Във вчерашните диспути за въвеждането на „ Добродетели и вяра в учебно заведение “, проведени съвършено и изцяло демократично от МОН, се видя, че либералите са в обезверена беззащитност – без причини и най-много без вътрешна сила. Говориха като маргинали, изпадащи от времето. Наукообразни самодейци на личната си непросветеност.
Техните уморено-бесновати опити за изявления бяха най-силното доказателство за нуждата от въвеждането на този предмет, който е наложителен в съвсем всички европейски страни. Виждам, че войнстващата им неначетеност избива на комунистически лозунги във Facebook: „ Училището не е Църква “.
Видях го на стената на Георги Господинов, който си вади хляба с плитки и банални плювки по комунизма, а се държи като комунистическа номенклатура на Сорос.
Твърди се, че е публицист, само че аз мисля, че е журналист на плитката си прочувственост – Степан Трофимович без съветския обсег плюс социалистическата мизерия.
Ако напишете на ChatGPT „ Кой е Степан Трофимович? “, ще ви отговори по този начин:
Бивш професор, интелектуалец, представител на демократичната, „ западническа “ интелигенция в Русия от XIX век.
• Живее в провинциалния град, в дома на богата вдовица – Варвара Ставрополска, като подвластен интелектуалец и нравствен любим.
• Степан Трофимович е самовлюбен, малко сценичен, постоянно философстващ персонаж, който се вижда като „ нравствен будител “, само че в реалност е откъснат от действителността.
• Той претендира за културна задача, само че в действителност се оказва беззащитен пред новото потомство, което е по-брутално, лишено от морал и стремящо се към опустошение.
• Достоевски го рисува със състрадание, само че и с подигравка – той е трагична фигура, жертва на личната си наивна религия в европейските хрумвания, откъснати от духовността.
Това е ситуацията с нашите български либерали. Готови са да преподават хомо-определение на децата в учебно заведение и в детските градини, само че да забранят православието с бесовска сила и комунистически плакати по стените си. Войнстващи атеисти.
Вчера една депутатка от Демократична България ме изуми с потресаващото си незнание. Каза, че желала децата ѝ да учат за добродетелта „ независимост “, само че това го нямало в желанията на МОН. Белобрадова, мисля, че се споделяше. Жената напълно съществено говореше за свободата като за добродетел, със ядосан звук към всички останали, и още при започване на изявлението си сложи куп условия и забрани да я прекъсват.
Чудех се по какъв начин е допустимо това брутално незнание да има изобщо думата по каквито и да е въпроси на образованието, само че след това се сетих, че живеем в демократична народна власт – и се помирих. Сигурен съм обаче, че на тези хора не би трябвало да се поверява каквото и да е в ръководството – най-малкото възпитанието на децата. Те са за профилирана помощ и молитва. Ако някой от тях се реши на екзорсизъм – няма да сбърка. Виждам, че доста ги влече папата.
Явор Дачков
Във вчерашните диспути за въвеждането на „ Добродетели и вяра в учебно заведение “, проведени съвършено и изцяло демократично от МОН, се видя, че либералите са в обезверена беззащитност – без причини и най-много без вътрешна сила. Говориха като маргинали, изпадащи от времето. Наукообразни самодейци на личната си непросветеност.
Техните уморено-бесновати опити за изявления бяха най-силното доказателство за нуждата от въвеждането на този предмет, който е наложителен в съвсем всички европейски страни. Виждам, че войнстващата им неначетеност избива на комунистически лозунги във Facebook: „ Училището не е Църква “.
Видях го на стената на Георги Господинов, който си вади хляба с плитки и банални плювки по комунизма, а се държи като комунистическа номенклатура на Сорос.
Твърди се, че е публицист, само че аз мисля, че е журналист на плитката си прочувственост – Степан Трофимович без съветския обсег плюс социалистическата мизерия.
Ако напишете на ChatGPT „ Кой е Степан Трофимович? “, ще ви отговори по този начин:
Бивш професор, интелектуалец, представител на демократичната, „ западническа “ интелигенция в Русия от XIX век.
• Живее в провинциалния град, в дома на богата вдовица – Варвара Ставрополска, като подвластен интелектуалец и нравствен любим.
• Степан Трофимович е самовлюбен, малко сценичен, постоянно философстващ персонаж, който се вижда като „ нравствен будител “, само че в реалност е откъснат от действителността.
• Той претендира за културна задача, само че в действителност се оказва беззащитен пред новото потомство, което е по-брутално, лишено от морал и стремящо се към опустошение.
• Достоевски го рисува със състрадание, само че и с подигравка – той е трагична фигура, жертва на личната си наивна религия в европейските хрумвания, откъснати от духовността.
Това е ситуацията с нашите български либерали. Готови са да преподават хомо-определение на децата в учебно заведение и в детските градини, само че да забранят православието с бесовска сила и комунистически плакати по стените си. Войнстващи атеисти.
Вчера една депутатка от Демократична България ме изуми с потресаващото си незнание. Каза, че желала децата ѝ да учат за добродетелта „ независимост “, само че това го нямало в желанията на МОН. Белобрадова, мисля, че се споделяше. Жената напълно съществено говореше за свободата като за добродетел, със ядосан звук към всички останали, и още при започване на изявлението си сложи куп условия и забрани да я прекъсват.
Чудех се по какъв начин е допустимо това брутално незнание да има изобщо думата по каквито и да е въпроси на образованието, само че след това се сетих, че живеем в демократична народна власт – и се помирих. Сигурен съм обаче, че на тези хора не би трябвало да се поверява каквото и да е в ръководството – най-малкото възпитанието на децата. Те са за профилирана помощ и молитва. Ако някой от тях се реши на екзорсизъм – няма да сбърка. Виждам, че доста ги влече папата.
Явор Дачков
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ