„Промяната“ – борчове, съсипия, провали
Няма по-емблематичен образец за този неуспех на страната от неуспеха в осъществяването на Плана за възобновяване и резистентност.
Нормалните държавни управления в Европа направиха само вярното – създадоха елементарно изпълними проекти, с бързо изпълними ограничения
Ако има прегледен справочник по какъв начин да бъде провалена една страна единствено за четири години, то това са последните четири години на „ смяна “, „ длъжностен “ волунтаризъм и проведен обир. През 2020 година, с дейното подпомагане и присъединяване на натъпканите с десетки милиони долари и евро непозната „ помощ “ соросоидни лобистки мрежи, беше изработен опит за побългарена „ цветна гражданска война “. В резултат на това, страната беше предадена в ръцете на радикализирани хунвейбини, откровени лобисти на частни ползи и професионални шарлатани, дегизирани като „ млад хайлайф “ и „ носители на смяната “.
Не е по никакъв начин инцидентно, че този рошав политически лагер, легитимиран интензивно от външни ползи и обезпечаван кадрово и логистично от вътрешни мрежи с произход в някогашната Държавна сигурност, има една обща линия.
В генеалогично отношение е доминиран от отрочетата на старите номенклатурни семейства, репресивния уред и дейните борци на тоталитарния режим. 2020-та година се трансформира при започване на перманентната гражданска война на шарлатаните. Само за четири години тя провали България. Заради лакомия, несръчност, управническа неприспособимост, липса на обикновена политическа просвета и тотална стратегическа слепота.
Няма по-емблематичен образец за този неуспех на страната от неуспеха в осъществяването на Плана за възобновяване и резистентност.
Един инструмент, основан от Европейски Съюз, с цел да подкрепи излизането на европейските страни от икономическия ступор, породен от пандемията от COVID-19. Стратегически документ, ориентиран към икономическото и общественото възобновяване. Основната цел на българския проект беше да отприщи капацитета за напредък на стопанската система, като в същото време постави основите за зелена и цифрова промяна в подтекста на амбициозните по това време цели на така наречен „ Европейски зелен пакт “.
Първоначално, на България трябваше да бъдат отпуснати 6,267 милиарда евро под формата на безплатни средства. През юни 2022 година Европейската комисия преизчисли оптималния размер на безвъзмездните средства за всички държави-членки, което докара до понижаване с малко над 9% на средствата за България, като общият им размер беше скъсен до 5,688 милиарда евро.
Актуализираният проект има планирани разноски в размер на 6,185 милиарда евро; финансирането над оптималното присъединяване се очакваше да бъде допълнено с национално и частно съфинансиране.
До момента България е получила едно заплащане на стойност над милиард и триста милиона евро.
Но да оставим числата на бюджетарите. Най-важният въпрос е за това какви политически и управнически подходи бяха приложени в България, с цел да се случи усвояването на средствата по ПВУ. Отговорът е: безредни, некадърни, безперспективни. И това извежда на напред във времето въпросът за политическата отговорност.
Какво направиха естествените държавни управления в Европа, с цел да получат и налеят в своите стопански системи средствата за възобновяване оптимално бързо? Нормалните държавни управления в Европа направиха само вярното – създадоха елементарно изпълними проекти, с бързо изпълними ограничения, по които няма непредолими политически разногласия.
В резултат на това, започнаха да усвояват европейските средства по Плана, в полза на своите жители.
Какво направи България, ли? Преди революцията на шарлатаните, държавното управление на Бойко Борисов създаде порядъчен проект с изпълними промени. Този проект включваше вложения в инфраструктура, обучение, опазване на здравето, селско стопанство и нововъведения. Заложената цел беше модернизацията на българската стопанска система и повишението на виталния стандарт на жителите.
Но за зла неволя на България, революцията на шарлатаните докара на власт държавното управление на Кирил Петков, а след него и поредност от служебни кабинети, назначавани от президента. Те старателно и поредно провалиха България по линия на Плана за възобновяване и резистентност. Защото внесоха редица голословни промени, изпълниха го с ограничения, които прокарват лобизъм и частични, партийни ползи, по които няма никакво единодушие нито в обществото, нито на политическата сцена.
Така освен трансформираха фокуса на първичните цели, само че и изначално компрометираха опцията за дейно осъществяване на ограниченията и за асимилиране на европейските средства. Напълно непрозрачно държавното управление на Петков размени или модифицира редица основни планове без ясна аргументация и без съвещания с експертната общественост. Включени бяха начинания с неразбираема стойност и съмнителна успеваемост, което обезсмисли цялостната тактика за възобновяване.
По-важното е, че зад тях прозираха частни лобистки ползи за стотици милиони на олигархичните среди, организирали революцията на шарлатаните.
Вместо ограничения за икономическо възобновяване, в проекта бяха вкарани лобистки хрумвания, дегизирани като „ правосъдна промяна “ и „ антикорупционно законодателство “, чиято единствена и очеизвадна цел беше кадрово преодоляване на правосъдната власт и правораздаването, с цел да бъдат употребявани за политическите цели на „ революцията “. Помните тези записи на Кирил Петков, нали? Каза си го напряко: шарлатаните желаеха „ свои хора “ в съда, в прокуратурата, в Министерство на вътрешните работи и в антикорупционната комисия. Това беши квинтесенцията на „ антикорупционните промени “.
Наред с това, вместо да се концентрират върху стратегически значими браншове като енергетика, инфраструктура и опазване на здравето, новите версии на проекта насочиха обилни запаси към планове с невисок приоритет.
Това занемаряване на основни области ограничи капацитета за дълготраен стопански напредък и обществено развиване. Честите промени в проекта, съчетани с неналичието на съгласуваност сред институциите, доведоха до обилни забавяния в осъществяването на плановете.
Некомпетентните решения и бюрократичните спънки в допълнение усложниха процеса, като сложиха под въпрос способността на България да усвои отпуснатите средства в плануваните периоди. Липсата на устойчиво ръководство и непрекъснатите промени във властта сътвориха условия за неефективност и безпорядък. Вместо да се съсредоточат върху стратегическите цели на страната, политическите водачи бяха погълнати от вътрешни битки и краткосрочни политически игри, примитивни вражди и инфантилно-малоумни разделения на „ положителни сили “ и „ неприятни сили “.
В последна сметка, България освен не усвоява средства в нужните темпове, а ще изгуби огромна част от тях.
Отговорността за този исторически неуспех лежи най-много върху плещите на държавното управление на Кирил Петков, само че своят „ креативен “ принос в бюрократичното забатачване на осъществяването на плановете по ПВУ носят също държавното управление на Денков и служебните кабинети, назначени от президента Румен Радев. И това би трябвало да се споделя на всеослушание. Защото днешните опити за мимикрия и прекачване на отговорността са цинични и лицемерни.
Когато с хунвейбинска надменност шарлатаните ни обясняваха в продължение на четири години по какъв начин „ строят живота нов “, предупреждавахме, че тикат страната не просто към застой, а към тежък неуспех. Днес неуспехът е тъжна действителност. И опитите да се трансферира отговорността върху неотдавна определеното държавно управление на Росен Желязков са надълбоко аморални и нечестни. Не различен, а шарлатаните заборчняха страната за генерации напред. Не различен, а шарлатаните провалиха Плана за възобновяване и резистентност. Не различен, а шарлатаните блокираха системата на държавното ръководство.
Това са обстоятелствата. А на наивниците, които не престават сляпо да имат вяра, че шарлатанията на „ смяната “ е реформаторска политика, можем да кажем единствено едно: добре пристигнали в страната на борчовете, съсипията и неуспехите, в чието основаване вие съучаствахте – някои интензивно, други с безмълвие, приспособенство и интересчийство.
Автор: Доц. доктор Борислав Цеков, Консервативен конгрес, Труд
Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews
Още вести четете в: Коментари, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
