Няма общо понятие българин, подчерта в предаването ни 12+4 историкът

Няма общо разбиране " българин ", акцентира в предаването ни " 12+4 " историкът доцент Иван Лазаров , който е и учител във Великотърновския университет. Той се въздържа от квалификации дали българите са стиснати или разточителни по празниците, така като сме обособени човеци - всеки е със своите разнообразни качества, достоинства и дефекти.
За нас празнично-обредното ястие, пиянство или пилеене на пари не са рекламно обословени дейности, а са част от надълбоко народностно-психологическите корени, които означават общността и фамилията като сплотяващ фактор, посочи историкът:
За българина не е толкоз значимо да яде и пие на стомах, колкото задружното превозване на времето. Именно трапезата е знак на общността, както и знак на партиархалните останки в нашето съществуване, което е доста похвално, защото обединяването към масата е един от знаците за обществената съпричастност на българите. Да споделиш храната си с различен - това към този момент е качество, а не симптом на алчност. 
Климътът в края на годината се трансформира, добави Дарина Колева от Държавния списък в Разград, която за " Хоризонт " открои някои по-интересни изявления от декември месец през 30-те и 40-те години на предишния век.
През декември локалната преса е настроена на празнична вълна - непокътнатите документи като вестник " Разградско слово " и " Разградски вести " обрисуват относително цялостна картина на обстабновката към Коледа в тогавашния недодялан град, изясни Коледа, която описа за няколко акции за подкрепяне на деца. 
Подробности за тях, както и дали сме или не стиснати или разточителни по празниците, както и какъв брой ни костват те през днешния ден - чуйте в звуковите файлове.