В 5 страници недовършена автобиография, създателят на българската легия пише: Името на баща ми е Раковски
Няма обаче никакви доказателства, че фамилното Раковски е обвързвано с полския бунтовник Михаил Раков ски. Създателят на „ Дунавски лебед “ изяснява избора си с родното място на неговия татко като написа с очевидна горделивост в автобиографията си: „ Домородството откъм татко ми са били популярни люде, преселници в Котел от остарелия град Ракова, чиито остатъци се виждат през днешния ден в едно малко селце под името Раково, надалеч от Котел към западна страна близо при пътя, който отива за Сливен “. И тук Раковски се впуска в исторически обзор, който прави с изключително ентусиазъм: „ Този град Раково е бил родно място на храбрия Боян, който предвождал Симеоновото войнство под цариградските стени и е насилил цариградската стена откъм Златия Врата крепостта. А след бързото помирение цар Симеоново с византийците заради нападението от маджарите на Българските граници.
Боян е бил определен от Раковото общество на обществен събор за лидер на войнството, изпроводено срещу маджарите.
Боян е безстрашно победил маджарите и стигнал до чехите, от дето се е завърнал с огромна популярност, водещ и доста заробени.
Раково е разорено от турците доста след рухването на България и една част от жителите му се преселили в Котел, а друга – в Сливен.
С този исторически факт е обяснено и името, което фамилията на бащата Стойко носи при при идването си в Котел:
„ Поради това преселение бащиното ми домородство е носило име Раковала на турско окончание, което е същинско Раковски “. Така незавършената автобиография поставя завършек на всички разногласия и хипотези за произхода на семейството, с която е прочут идеологът на българското възобновление.
Баща ми се е звал Стойко, а майка ми Руса; домородственото име на татко ми е Папазоглу (Попович) и Раковала (Раковски), а майчиното ми е било Мамарчовци “, написа Георги Раковски, като преди този момент подчертава върху страданията на поробения български народ:
„ Месторождението ми е село Котел, лежащо в планинската верига на Стара планина, коя стартира от Черно море и нахожда се в състояние сред 42 и 43 паралел северна ширина и сред 24 и 25 източна дължина. Родил съм се в 1821 лето от българи родители в оная страшна и ужасна повременност, когато след обесването на фанариотския патрик Григория са изпроводени от Цариграда в България три паши да оберат оръжието от българите и да изколят и избесят сичките български старейшини и популярни люде по градищата и по огромните села “.
Тук Раковски написа за последствията от гръцкото въстание през 1821 година, вследствие на което страда огромна част от българското население единствено тъй като „ българите са едно изповедание с гърците “. За почтено пролятата българска кръв през 1921 година Раковски пише като очевидец, без значение че прави това по непознати разкази и от позицията на 1866 година
45 години по-късно, когато стартира да написа автобиографията си евентуално тъкмо отминалото време и опитът на битката му дават съображение да подчертае:
„ Западна Европа, както и Русия никакво внимание не обърнаха на това, само че оставиха кръвопийците турци да следват зверското си дело до де самите се наситиха от християнска кръв “.
Раковски разказва кърджалийските набези, като отбелязва че „ максимален отпор срещу кърджалиите са дали българите и кърджалийското опустошение е нанесено от българите “ и съжалява, че „ те небогати не са знаели при такава уязвимост на турската страна и при такива междуособни раздори на турците да се освободят един път вечно от турско робство и да изгонят азиатските зверове от Европа “.
В автобиографията си Раковски написа, че аргументите за това се коренят и в незнанието за предходната българска популярност, както и в солидната гръцка акция по българските земи. На този декор споделя за прародителите си: „ Прадядо ми е бил духовник – Папазоглу, Попович. Дядо ми се е звал Съби и е бил в тях времена популярен търговец, който е търгувал с Брашово и с Цариград. Той е умрял във времето на кърджалиите като се завърнал от Цариграда и оставил едно огромно количество пари и четири сина (...) имението му са наследили двамата му по-големи синове, чичо ми Дачу и Чичо ми Матей, а татко ми и чичо ми Минко, като невръстни още останали под тяхно надзирателство “.
С горделивост Раковски написа за това по какъв начин чичо му Дачо „ избира 300 решителни юнака и с двама още храбри войводи, Аршинку и Макавей, нападнали през нощта кърджалиите в Жеруна и избили голям брой от тези злодейци! Кара фейз и Индже челник като видели тази неустрашима смелост от котленци, отдръпнали се посрамени “.
Източник: Уикенд
