Театър с камъни в джобовете
Няма потребност да галиш публиката с перо " - Александър Хаджиангелов реагира внезапно на въпроса дали театърът би трябвало да възпитава усет у публиката, или да следва нейния интерес при избора на репертоар. Колегата му Юлиян Петров по-дипломатично прецизира, че по този начин или другояче едно зрелище се прави дружно с публиката и няма по какъв начин да стане, в случай че тя и хората от сцената са в разнообразни светове.
Двамата млади артисти се изявяват на сцената на Младежкия спектакъл " Николай Бинев ", а от три месеца - и в свое частно зрелище, което основават с режисьора Венцислав Асенов. Отказват да разделят спектаклите на " леки " и " стойностни " и цитират сътрудника си Стефан Мавродиев, че " има спектакъл, който става, и спектакъл, който не става ". " Напоследък като че ли сме склонни към черно-бели избрания. Кой споделя кое е халтура? ", пали се Юлиян Петров, до момента в който разисква дали набиращата известност частната самодейност в театъра не води към лесносмилаем репертоар, с цел да обезпечи доходи. Допълва, че има разнообразни представления и фенове и по този начин е редно да бъде.
Изтощението, което дава сила
© Цвети Горкиева, Сдружение
В сцена от " Камъни в джобовете "
Двамата са избрали по-трудния път - и за публиката, и за себе си. Собственият им план - " Камъни в джобовете " по текста на ирландския драматург Мари Джоунс, е от тези привидно комедийни спектакли, които незабелязано стартират да човъркат фена с размишления по житейски въпроси, връщайки го към видяното дълго след излизането от залата. Докато се превъплъщават в многочислените персонажи от снимана в Ирландия холивудска суперпродукция, актьорите претърпяват рецесиите на актуалната персона, с цел да се изправят пред избора да потънат или да продължат с взор към слънцето.
Сами на сцената, с нищожен атрибут, Петров и Хаджиангелов извършват общо 14 функции и залагайки на впечатляващи движение и актьорско майсторство безусловно приковават вниманието на публиката в продължение на над час и половина. Доверяват се за това тестване на Венцислав Асенов, с който към този момент са правили много представления и знаят какво е кадърен да извади от актьорите. Определят пиесата като виртуозна, защото съчетава " желязна драматургия " с импровизация. Динамиката в осъществяването е изтощителна (нещо, което публиката може да забележи по лицата им по време на аплодисментите), само че в това време ги зарежда с голяма сила и са подготвени да го играят всяка вечер.
Наясно са, че спектакълът няма да е забавен за аудитория, която желае да се разтовари от деня в театралната зала. Най-малкото, тъй като следенето на действието изисква вглъбеност. " Не е като да гледаш " Приятели " и да отскочиш да кухнята, с цел да си направиш яйца за вечеря, а по-късно да се върнеш пред тв приемника и да не си изпуснал нищо значително ", обобщава Александър Хаджиангелов. Представлението им не е от стилните за сезона и по тази причина притегля фенове, които желаят спектакъл, а не да се отбележат в обществените мрежи от залата. Това изяснява и за какво по време на представлението в залата съвсем не се виждат осветени от екраните на смарт телефоните лица.
Театърът като частен бизнес
© Велко Ангелов
Юлиян Петров
Досега " Камъни в джобовете " е показван най-вече в София, само че от този месец стартира да излиза от столицата. Вече са били в Самоков, предстоят им изяви във Враца и Русе, а през септември и в Хамбург. Шегуват се, че представлението се събира в колата на Юлиян Петров - актьорите и режисьора в купето, реквизитът - в багажника, и са подготвени за турне.
Гледат на работата си по спектакъла като на частен бизнес, за който се надяват да им донесе задоволство, доходи и пътувания и по тази причина не се оплакват от неизбежните усложнения. " Имахме потребност от многообразие и взехме решение да си създадем нещо наше. Защото от време на време влагаш всичко от себе си и по независещи от теб аргументи нещата не стават и това те ядосва ", споделя Александър Хаджиангелов. А сътрудника му добавя: " Обичам да управлявам нещата и по тази причина избирам, когато всичко си зависи от мен ".
Тримата с Венцислав Асенов усвояват в придвижване нещата, които стоят зад подобен бизнес отвън артистичното амплоа - от регистрирането на съдружие, през заплащането на отчисления за авторски права и пазаруването на касов уред за продажба на билети, до обезпечаването на зала, осветяване, разпоредители... Финансират случката напълно с персонални пари.
Трудна задача се оказва и рекламата на представлението, която също е напълно в техните ръце. Наясно са, че правилото " от уста на уста " е добър, доколкото дава оценка на работата им, само че извънредно непълен. " В София всяка вечер се играят най-малко 20 представления и би трябвало да убедиш фена да пристигна точно на твоето, вместо на друго, за което приятелите му са си купили билети ", изяснява Юлиян Петров. Казва, че едвам в този момент същински е осъзнал нуждата от уредник, който да поема тези отговорности. И защото за тях това към момента е мираж, в този момент тримата се навлизат в тънкостите на рекламите в обществените мрежи и договарянията с рекламодатели.
Когато в календара няма събота и неделя
© Велко Ангелов
Александър Хаджиангелов
Посоките, в които двамата търсят пътя си, са доста още времето им като студенти в Националната академия за театрално и кино изкуство (НАТФИЗ). Освен в театъра, Юлиян Петров към този момент има зад тила си основна роля във филм - " Пеещите обувки " на Радослав Спасов, където играе Еди Казасян. Участва в " Каръци " на Ивайло Христов, чийто ученик е, и в няколко късометражни кино лентата. Популярност, както може да се чака, му носи сериал - " Скъпи наследници ". Александър Хаджиангелов, който е приключил класа на Атанас Атанасов, е притежател на няколко театрални награди, измежду които и " Аскеер " (през 2016 г.) за изгряваща звезда за ролята на Пилето в едноименното зрелище по романа на Уилям Уортън в Младежкия спектакъл. Най-сериозната му изява пред камера е основната роля във кино лентата " Радиограмофон ", отличен с премията на публиката на " София филм фест ".
Натоварването им е съществено - от време на време до 12 часа на ден, включващи подготовки, фотоси, едно или две представления на ден. Съботите и неделите пък им се губят поради детските представления - в Младежкия спектакъл те по традиция са доста и съвсем няма някое, в което най-малко единият от двамата да не взе участие (в част от шлагерите на програмата още веднъж са под режисурата на Венцислав Асенов). Смеят се, че не биха отказали някой свободен уикенд, само че в действителност не гледат на заетостта си като на камъни в джобовете - в противен случай, работа ги държи във форма и ги кара да се развиват: " Натоварването, изключително преди премиера, те трансформира в разкрит нерв, подготвен си да реагираш на всичко ".
© Велко Ангелов
В гримьорната в Младежкия театър
Двамата млади артисти се изявяват на сцената на Младежкия спектакъл " Николай Бинев ", а от три месеца - и в свое частно зрелище, което основават с режисьора Венцислав Асенов. Отказват да разделят спектаклите на " леки " и " стойностни " и цитират сътрудника си Стефан Мавродиев, че " има спектакъл, който става, и спектакъл, който не става ". " Напоследък като че ли сме склонни към черно-бели избрания. Кой споделя кое е халтура? ", пали се Юлиян Петров, до момента в който разисква дали набиращата известност частната самодейност в театъра не води към лесносмилаем репертоар, с цел да обезпечи доходи. Допълва, че има разнообразни представления и фенове и по този начин е редно да бъде.
Изтощението, което дава сила
© Цвети Горкиева, Сдружение
В сцена от " Камъни в джобовете "
Двамата са избрали по-трудния път - и за публиката, и за себе си. Собственият им план - " Камъни в джобовете " по текста на ирландския драматург Мари Джоунс, е от тези привидно комедийни спектакли, които незабелязано стартират да човъркат фена с размишления по житейски въпроси, връщайки го към видяното дълго след излизането от залата. Докато се превъплъщават в многочислените персонажи от снимана в Ирландия холивудска суперпродукция, актьорите претърпяват рецесиите на актуалната персона, с цел да се изправят пред избора да потънат или да продължат с взор към слънцето.
Сами на сцената, с нищожен атрибут, Петров и Хаджиангелов извършват общо 14 функции и залагайки на впечатляващи движение и актьорско майсторство безусловно приковават вниманието на публиката в продължение на над час и половина. Доверяват се за това тестване на Венцислав Асенов, с който към този момент са правили много представления и знаят какво е кадърен да извади от актьорите. Определят пиесата като виртуозна, защото съчетава " желязна драматургия " с импровизация. Динамиката в осъществяването е изтощителна (нещо, което публиката може да забележи по лицата им по време на аплодисментите), само че в това време ги зарежда с голяма сила и са подготвени да го играят всяка вечер.
Наясно са, че спектакълът няма да е забавен за аудитория, която желае да се разтовари от деня в театралната зала. Най-малкото, тъй като следенето на действието изисква вглъбеност. " Не е като да гледаш " Приятели " и да отскочиш да кухнята, с цел да си направиш яйца за вечеря, а по-късно да се върнеш пред тв приемника и да не си изпуснал нищо значително ", обобщава Александър Хаджиангелов. Представлението им не е от стилните за сезона и по тази причина притегля фенове, които желаят спектакъл, а не да се отбележат в обществените мрежи от залата. Това изяснява и за какво по време на представлението в залата съвсем не се виждат осветени от екраните на смарт телефоните лица.
Театърът като частен бизнес
© Велко Ангелов
Юлиян Петров
Досега " Камъни в джобовете " е показван най-вече в София, само че от този месец стартира да излиза от столицата. Вече са били в Самоков, предстоят им изяви във Враца и Русе, а през септември и в Хамбург. Шегуват се, че представлението се събира в колата на Юлиян Петров - актьорите и режисьора в купето, реквизитът - в багажника, и са подготвени за турне.
Гледат на работата си по спектакъла като на частен бизнес, за който се надяват да им донесе задоволство, доходи и пътувания и по тази причина не се оплакват от неизбежните усложнения. " Имахме потребност от многообразие и взехме решение да си създадем нещо наше. Защото от време на време влагаш всичко от себе си и по независещи от теб аргументи нещата не стават и това те ядосва ", споделя Александър Хаджиангелов. А сътрудника му добавя: " Обичам да управлявам нещата и по тази причина избирам, когато всичко си зависи от мен ".
Тримата с Венцислав Асенов усвояват в придвижване нещата, които стоят зад подобен бизнес отвън артистичното амплоа - от регистрирането на съдружие, през заплащането на отчисления за авторски права и пазаруването на касов уред за продажба на билети, до обезпечаването на зала, осветяване, разпоредители... Финансират случката напълно с персонални пари.
Трудна задача се оказва и рекламата на представлението, която също е напълно в техните ръце. Наясно са, че правилото " от уста на уста " е добър, доколкото дава оценка на работата им, само че извънредно непълен. " В София всяка вечер се играят най-малко 20 представления и би трябвало да убедиш фена да пристигна точно на твоето, вместо на друго, за което приятелите му са си купили билети ", изяснява Юлиян Петров. Казва, че едвам в този момент същински е осъзнал нуждата от уредник, който да поема тези отговорности. И защото за тях това към момента е мираж, в този момент тримата се навлизат в тънкостите на рекламите в обществените мрежи и договарянията с рекламодатели.
Когато в календара няма събота и неделя
© Велко Ангелов
Александър Хаджиангелов
Посоките, в които двамата търсят пътя си, са доста още времето им като студенти в Националната академия за театрално и кино изкуство (НАТФИЗ). Освен в театъра, Юлиян Петров към този момент има зад тила си основна роля във филм - " Пеещите обувки " на Радослав Спасов, където играе Еди Казасян. Участва в " Каръци " на Ивайло Христов, чийто ученик е, и в няколко късометражни кино лентата. Популярност, както може да се чака, му носи сериал - " Скъпи наследници ". Александър Хаджиангелов, който е приключил класа на Атанас Атанасов, е притежател на няколко театрални награди, измежду които и " Аскеер " (през 2016 г.) за изгряваща звезда за ролята на Пилето в едноименното зрелище по романа на Уилям Уортън в Младежкия спектакъл. Най-сериозната му изява пред камера е основната роля във кино лентата " Радиограмофон ", отличен с премията на публиката на " София филм фест ".
Натоварването им е съществено - от време на време до 12 часа на ден, включващи подготовки, фотоси, едно или две представления на ден. Съботите и неделите пък им се губят поради детските представления - в Младежкия спектакъл те по традиция са доста и съвсем няма някое, в което най-малко единият от двамата да не взе участие (в част от шлагерите на програмата още веднъж са под режисурата на Венцислав Асенов). Смеят се, че не биха отказали някой свободен уикенд, само че в действителност не гледат на заетостта си като на камъни в джобовете - в противен случай, работа ги държи във форма и ги кара да се развиват: " Натоварването, изключително преди премиера, те трансформира в разкрит нерв, подготвен си да реагираш на всичко ".
© Велко Ангелов
В гримьорната в Младежкия театър
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ