Няма нищо по-страшно от това да преведеш Иван Вазов на

Няма нищо по-страшно от това да преведеш Иван Вазов на български език. Това съобщи пред БГНЕС литературният критик проф. Кирил Топалов.

В ново издание на романа „ Под Игото “ са сменени 6000 думи и фрази. Архаичните думи са „ преведени “ на актуален български език, с цел да бъдат разбрани от младите читатели. Поне такова е обяснението на Нели Стефанова. Така „ Чемшир “ става постоянно зелено дърво, “чучурче ” – чешма, “глъчка ” – гласове и “ятаган ” – сабя. Преводът за часове разбуни духовете в обществените мрежи и провокира яд и възмущения.

„ Това е светотатство да „ преведеш “ Вазов, основателят, съхранителят на нашия език от български на български. По-страшно нещо от това не познавам. Защото, когато ние използваме думата нюх, не знаем, че тя е основана от Вазов, или думаха хижа, или думата часовник. И още десетки думи от нашия нов български език, които са основани от дядо Вазов “, изрази възмущението си преподавателят в СУ „ Св. Климент Охридски “ и книжовен критик проф. Кирил Топалов. Според него е по-приемливо на учениците да им бъде обяснено какво значат тези думи.

„ Произведението на Вазов е част от културната ни памет. Имаме доста турцизми в езика – един по един те отпадат, само че не са малко и през днешния ден. Те съществуват и в именната система. Например, моето име е турско. Топалов значи „ ранен в крайници, окуцял в борба “. Но това не значи, че би трябвало да се откажа от него. Да преведеш Вазов на новобългарски, актуален език, по-голямо светотатство от това няма “, безапелационен е проф. Топалов.

Ученият дава образец с гърците, които имат Пападиамантис, и с италианците, които имат Манцони с романа “Годениците “, съдържащ доста остарели италиански думи. И двамата имат същото значение за литературите на тези две страни, каквото Вазов има за нашата. „ На разум не му минава на никого в Италия да смени езика на Манцони със актуалния италиански език. Как й е хрумнало на тази жена, просто не зная. Това е в действителност огромно проваляне “, акцентира проф. Топалов.

Той не изключи, че и други класици на българската литература могат да последват ориста на Вазов и да бъдат „ преведени “. Сред тях са Христо Ботев, Любен Каравелов, Петко и Пенчо Славейкови.

Писателят Здравка Евтимова също недоумява по какъв начин е допустимо някой да посегне на текстовете и дава образец с великия Шекспир, чийто език също съдържа доста архаични думи, само че никой не се пробва да го преведе. Според нея най-добре би било, в случай че всяка архаична дума се слага в края на страницата под линия или в речник в края на книгата.

„ Намеса в текста на Шекспир би било мотив за въстание на всички англоговорещи, за които британският е роден език. Езикът на Шекспир е мощно архаизиран, освен лексиката, само че и граматиката. Правя този паралел не инцидентно. В езика на Вазов също има думи и изрази, които са мощно архаизирани. Трябва да подходим мъдро към Вазов. Противник съм на всякаква интервенция в негови текстове, срещу всякаква редакция на негови текстове. Умното би било под линия да се изясни на съвременниците смисъла на архаичните думи “, съобщи Здравка Евтимова.

Според преподавателя в СУ „ Св. Климент Охридски “ Владислав Миланов децата не би трябвало да бъдат подценявани. „ Българските учители знаят какво е Вазов за българската литература и не е нужно да улесняваме децата и да ги подценяваме по този метод. В истинския текст се пази духа на епохата. Будните и интелигентни деца няма да се затруднят. Те знаят къде да потърсят и да разчетат дадена дума ”, съобщи той. /БГНЕС