Няма нищо по-неприятно от това почивката да започне с гадене,

Няма нищо по-неприятно от това почивката да стартира с гадене, когато се возим в рейс, кола или пък някакъв кораб. Това неразположение е по-силно изразено при някои хора, в сравнение с при други, както и при дребните деца. Смята се, че то съществува, защото индивидът е почнал да употребява тези средства на напредване прекомерно скоро и към момента типът ни не се е приспособил към тях.

Физиологичната причина е доста по-интересна и някак непредвидена. Когато се возим, тялото ни е статично - всекидневно сме седнали, до момента в който в същото време вестибуларният ни уред (органът, който дава отговор за позицията и равновесието на тялото ни) възприема, че се движим. В морето пък всичко наподобява еднообразно и няма точки, по отношение на които да се ориентираме, че се движим. Всичко това кара мозъка ни да се обърква, защото получава смесени сигнали и не може да разбере движим ли се, или стоим на едно място, защото има доказателства и за двете.


В такива случаи той взема решение да се презастрахова. Преценява, че очевидно халюцинираме, което значи, че сме се отровили с нещо. Защитната реакция е да ни накара да повърнем, с цел да се отървем от хипотетичната погълната отрова.

Положението се утежнява, в случай че погледът ни е ориентиран надолу към телефона или книгата, която четем. Това затвърждава чувството, че сме неподвижни, до момента в който вестибуларният ни уред твърди друго. За да си помогнем, е належащо да гледаме през прозорците, изключително напред.


Известно е, че в случай че ние караме колата, не ни прилошава. Това е по този начин, тъй като мозъкът ни схваща, че ние управляваме придвижването, т.е. в действителност се движим и това не е илюзия.