Когато бюджетът не е приет навреме: процедура, практика и избрани исторически случаи в България
Няма нищо извънредно страната да влезе в нова година без признат бюджет - законът категорично позволява сходна обстановка. В интервала 1992-1998 година закъснение в приемането на бюджета е записано шест пъти, като аргументите се свързват главно с икономическа и политическа неустойчивост в страната. През последното десетилетие сходна обстановка е възниквала три пъти.
Това се показва в разбор на Фискалния съвет за обстановката с неналичието на признат бюджет и упованието, че ще влезем в 2026 година със удължителен закон на бюджета за 2025 г.
Ако Народното събрание не успее да одобри нов бюджет до началото на годината, страната не стопира да работи. Вместо това се ползва следната краткотрайна процедура:
Държавните доходи не престават да се събират по същите правила и закони, които важат сега. Разходите могат да се вършат единствено до толкоз, доколкото са правени за същия интервал на миналата година. Тоест: в случай че предходната година през януари са изхарчени 100 млн. лв. за дадена активност, тази година без нов бюджет не може да се изхарчи повече от тези 100 млн. В допълнение, разноските не могат да надвишават действително постъпилите доходи. Държавата може да харчи единствено това, което действително е събрала като доход. Корекции - в случай че има нови закони или решения, които към този момент са влезнали в действие и изискват повече или по-малко средства, страната би трябвало да се съобрази с тях. Фискална дисциплинираност - даже в тази изключителна обстановка се съблюдават всички правила за постоянни държавни финанси (например рестриктивните мерки за недостига и дълговото правило). Държавен дълг - Министерският съвет може да взема нов заем, само че единствено с цел да изплати остарял дълг, който изтича същата година. Тоест: не може да се взема нов дълг за нови разноски, а единствено да се " превърта " остарелият. Колко дълго може да продължи това? Тази краткотрайна скица може да се употребява най-вече три месеца. - Ако обаче няма определено Народно заседание (например по време на избори), този интервал не се брои. А какво става след тези три месеца, в случай че още няма бюджет? Народното събрание, по предложение на държавното управление, би трябвало да вземе особено решение, с което дефинира нов период, през който страната може да продължи да събира доходи и да прави разноски при тези краткотрайни правила.
Исторически случаи в България за неприет в точния момент бюджет през последните 10 години
Закон за държавния бюджет за 2022 година
Причина за забавянето на ЗДБ е, че през 2021 година има няколко парламентарни избори и краткотрайни парламенти, които не съумяват да образуват устойчиво държавно управление. Това забавя внасянето на проектобюджет — държавно управление се сменя към края на 2021, което оставя малко време за приготовление и внасяне на бюджет до края на годината. В резултат на това, срокът по закон (до 31 октомври) за внасяне на бюджетния план, не е спазен. В разследване, Народното събрание приема бюджета за 2022 година на 25 февруари 2022 година
Заради забавянето на бюджетната процедура автоматизирано е задействана процедурата, планувана в член 87 от ЗПФ. Законът е оповестен в Държавен вестник, бр. 18 от 04.03.2022 година
Закон за държавния бюджет за 2023 година
Проектобюджетът за 2023 година е импортиран от служебното държавно управление през април 2023 година — доста след формалния период. Основната причина: страната има няколко парламентарни избори (в края на 2022 година и през 2023 г.) и неявяване на трайно функциониращо държавно управление и постоянен парламент, което пречи на навременното създаване и внасяне на бюджетния план. В резултат, окончателното приемане на бюджета се забавя — Законът е признат едвам в края на юли 2023 година: първо четене на 12 юли 2023 година, второ — и дефинитивно — в ранните часове на 28 юли 2023 година
Забавянето на Закона за държавния бюджет за 2023 година се дължи главно на политическата неустановеност — избори, липса на устойчиво държавно управление и парламент — в композиция с финансови и фискални натиски (дефицит, спад в приходите). В резултат на това, бюджетът е признат, само че с много забавяне, което сътвори краткотрайни провокации за ръководството на обществените финанси и реализацията на държавните политики..
За разлика от 2022 година се взема решение да се внесе и гласоподава удължаващ закон, който е признат на 28 юли 2023 година Законът е оповестен в " Държавен вестник ", брой 66 от 1 август 2023 година
Закон за държавния бюджет за 2025 година
Забавянето на бюджета за 2025 година се дължи главно на политическа неустойчивост — голям брой избори, съдружни договаряния и промяна на държавно управление, което е съществена спънка да се внесе в точния момент и одобри бюджетният план. В резултат страната започва годината посредством краткотрайни рамки, а окончателният бюджет влиза в действие напролет.
Взема се още веднъж решение да се гласоподава обособен нормативен акт, Закон за събирането на приходите и осъществяването на разноските през 2025 година Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 година е обнародван в Държавен вестник — брой 26 от 27 март 2025 година
Какви плюсове и минуси има закъснялото приемане на бюджета?
Плюсове:
По-точно обмисляне, главно тъй като се знаят приходите и разноските от миналата година. Разполага се с по-ясна икономическа среда и с настоящи данни за инфлацията. Преодолява се по принцип ненужно увеличение на разноските. Тъй като се работи с бюджетни дванадесетини се отсрочват ненужни разноски, изразходват се по-малко средства, затова, краткотрайното отсрочване основава условия за краткотрайно по-добра и стегната фискална дисциплинираност. За съдружните държавни управления, а в множеството страни са такива, се дава повече време за спомагателни договаряния за понижаване на риска от направени небрежно промени и се основава опция за увеличение на поддръжката за приемането на бюджета. Слабите държавни управления вършат слаб бюджет, и следователно е по-добре да се изчака да има държавно управление с ясни задължения и визия
Минуси:
Проявата на политическа неустойчивост ерозира общата среда; Негативен сигнал към вложителите и кредитните агенции; Забавяне на обществените вложения - по-слабо асимилиране на външно финансиране (европейски средства), стопират и се забавят публичните поръчки, а по този метод се въздейства съществено и отрицателно върху вложенията, основно върху стартирането на новите капиталови проекти; Забавя се финансирането към общините, затова и естественото им действие и развитие; Забавят се и обществените политики във връзка с опазване на здравето, обучение, погашение на помощи и пенсии, и на ръководството на приходите в бюджетната сфера като цяло, а с това се основава и в допълнение обществено напрежение; Засилва се несигурността в бизнеса. Тя е резултат от неизвестността пред предстоящите промени в нормативната уредба, в данъчната и осигурителната система и във финансирането от страна на страната. Всичко това въздържа бизнеса от инвестиции; Забавянето на приемането на бюджета може да докара и до политически покупко-продажби, които да го създадат прекомерно оптимистичен и с това да влошат фискалната позиция на страната, а с това и да провокират негативи в доста посоки.
Това се показва в разбор на Фискалния съвет за обстановката с неналичието на признат бюджет и упованието, че ще влезем в 2026 година със удължителен закон на бюджета за 2025 г.
Ако Народното събрание не успее да одобри нов бюджет до началото на годината, страната не стопира да работи. Вместо това се ползва следната краткотрайна процедура:
Държавните доходи не престават да се събират по същите правила и закони, които важат сега. Разходите могат да се вършат единствено до толкоз, доколкото са правени за същия интервал на миналата година. Тоест: в случай че предходната година през януари са изхарчени 100 млн. лв. за дадена активност, тази година без нов бюджет не може да се изхарчи повече от тези 100 млн. В допълнение, разноските не могат да надвишават действително постъпилите доходи. Държавата може да харчи единствено това, което действително е събрала като доход. Корекции - в случай че има нови закони или решения, които към този момент са влезнали в действие и изискват повече или по-малко средства, страната би трябвало да се съобрази с тях. Фискална дисциплинираност - даже в тази изключителна обстановка се съблюдават всички правила за постоянни държавни финанси (например рестриктивните мерки за недостига и дълговото правило). Държавен дълг - Министерският съвет може да взема нов заем, само че единствено с цел да изплати остарял дълг, който изтича същата година. Тоест: не може да се взема нов дълг за нови разноски, а единствено да се " превърта " остарелият. Колко дълго може да продължи това? Тази краткотрайна скица може да се употребява най-вече три месеца. - Ако обаче няма определено Народно заседание (например по време на избори), този интервал не се брои. А какво става след тези три месеца, в случай че още няма бюджет? Народното събрание, по предложение на държавното управление, би трябвало да вземе особено решение, с което дефинира нов период, през който страната може да продължи да събира доходи и да прави разноски при тези краткотрайни правила.
Исторически случаи в България за неприет в точния момент бюджет през последните 10 години
Закон за държавния бюджет за 2022 година
Причина за забавянето на ЗДБ е, че през 2021 година има няколко парламентарни избори и краткотрайни парламенти, които не съумяват да образуват устойчиво държавно управление. Това забавя внасянето на проектобюджет — държавно управление се сменя към края на 2021, което оставя малко време за приготовление и внасяне на бюджет до края на годината. В резултат на това, срокът по закон (до 31 октомври) за внасяне на бюджетния план, не е спазен. В разследване, Народното събрание приема бюджета за 2022 година на 25 февруари 2022 година
Заради забавянето на бюджетната процедура автоматизирано е задействана процедурата, планувана в член 87 от ЗПФ. Законът е оповестен в Държавен вестник, бр. 18 от 04.03.2022 година
Закон за държавния бюджет за 2023 година
Проектобюджетът за 2023 година е импортиран от служебното държавно управление през април 2023 година — доста след формалния период. Основната причина: страната има няколко парламентарни избори (в края на 2022 година и през 2023 г.) и неявяване на трайно функциониращо държавно управление и постоянен парламент, което пречи на навременното създаване и внасяне на бюджетния план. В резултат, окончателното приемане на бюджета се забавя — Законът е признат едвам в края на юли 2023 година: първо четене на 12 юли 2023 година, второ — и дефинитивно — в ранните часове на 28 юли 2023 година
Забавянето на Закона за държавния бюджет за 2023 година се дължи главно на политическата неустановеност — избори, липса на устойчиво държавно управление и парламент — в композиция с финансови и фискални натиски (дефицит, спад в приходите). В резултат на това, бюджетът е признат, само че с много забавяне, което сътвори краткотрайни провокации за ръководството на обществените финанси и реализацията на държавните политики..
За разлика от 2022 година се взема решение да се внесе и гласоподава удължаващ закон, който е признат на 28 юли 2023 година Законът е оповестен в " Държавен вестник ", брой 66 от 1 август 2023 година
Закон за държавния бюджет за 2025 година
Забавянето на бюджета за 2025 година се дължи главно на политическа неустойчивост — голям брой избори, съдружни договаряния и промяна на държавно управление, което е съществена спънка да се внесе в точния момент и одобри бюджетният план. В резултат страната започва годината посредством краткотрайни рамки, а окончателният бюджет влиза в действие напролет.
Взема се още веднъж решение да се гласоподава обособен нормативен акт, Закон за събирането на приходите и осъществяването на разноските през 2025 година Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 година е обнародван в Държавен вестник — брой 26 от 27 март 2025 година
Какви плюсове и минуси има закъснялото приемане на бюджета?
Плюсове:
По-точно обмисляне, главно тъй като се знаят приходите и разноските от миналата година. Разполага се с по-ясна икономическа среда и с настоящи данни за инфлацията. Преодолява се по принцип ненужно увеличение на разноските. Тъй като се работи с бюджетни дванадесетини се отсрочват ненужни разноски, изразходват се по-малко средства, затова, краткотрайното отсрочване основава условия за краткотрайно по-добра и стегната фискална дисциплинираност. За съдружните държавни управления, а в множеството страни са такива, се дава повече време за спомагателни договаряния за понижаване на риска от направени небрежно промени и се основава опция за увеличение на поддръжката за приемането на бюджета. Слабите държавни управления вършат слаб бюджет, и следователно е по-добре да се изчака да има държавно управление с ясни задължения и визия
Минуси:
Проявата на политическа неустойчивост ерозира общата среда; Негативен сигнал към вложителите и кредитните агенции; Забавяне на обществените вложения - по-слабо асимилиране на външно финансиране (европейски средства), стопират и се забавят публичните поръчки, а по този метод се въздейства съществено и отрицателно върху вложенията, основно върху стартирането на новите капиталови проекти; Забавя се финансирането към общините, затова и естественото им действие и развитие; Забавят се и обществените политики във връзка с опазване на здравето, обучение, погашение на помощи и пенсии, и на ръководството на приходите в бюджетната сфера като цяло, а с това се основава и в допълнение обществено напрежение; Засилва се несигурността в бизнеса. Тя е резултат от неизвестността пред предстоящите промени в нормативната уредба, в данъчната и осигурителната система и във финансирането от страна на страната. Всичко това въздържа бизнеса от инвестиции; Забавянето на приемането на бюджета може да докара и до политически покупко-продажби, които да го създадат прекомерно оптимистичен и с това да влошат фискалната позиция на страната, а с това и да провокират негативи в доста посоки.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ