Когато бюджетът не е приет навреме: процедура, практика и избрани исторически случаи в България
Няма нищо извънредно страната да влезе в нова година без признат бюджет – законът категорично позволява сходна обстановка. В интервала 1992–1998 година закъснение в приемането на бюджета е записано шест пъти, като аргументите се свързват главно с икономическа и политическа неустойчивост в страната. През последното десетилетие сходна обстановка е възниквала три пъти.
Бюджет Източник: Zonanews
Ако Народното събрание не успее да одобри нов бюджет до началото на годината, страната не стопира да работи. Вместо това се ползва следната краткотрайна процедура:
Държавните доходи не престават да се събират по същите правила и закони, които важат в момента;Разходите могат да се вършат единствено до толкоз, доколкото са правени за същия интервал на миналата година. Тоест: в случай че предходната година през януари са изхарчени 100 млн. лв. за дадена активност, тази година без нов бюджет не може да се изхарчи повече от тези 100 млн. В допълнение, разноските не могат да надвишават действително постъпилите доходи. Държавата може да харчи единствено това, което действително е събрала като приход;Корекции – в случай че има нови закони или решения, които към този момент са влезнали в действие и изискват повече или по-малко средства, страната би трябвало да се съобрази с тях;Фискална дисциплинираност – даже в тази изключителна обстановка се съблюдават всички правила за постоянни държавни финанси (например рестриктивните мерки за недостига и дълговото правило);Държавен дълг – Министерският съвет може да взема нов заем, само че единствено с цел да изплати остарял дълг, който изтича същата година. Тоест: не може да се взема нов дълг за нови разноски, а единствено да се " превърта ” старият;Колко дълго може да продължи това?
– Тази краткотрайна скица може да се употребява най-вече три месеца.
– Ако обаче няма определено Народно заседание (например по време на избори), този интервал не се брои.
А какво става след тези три месеца, в случай че още няма бюджет?
Народното събрание, по предложение на държавното управление, би трябвало да вземе особено решение, с което дефинира нов период, през който страната може да продължи да събира доходи и да прави разноски при тези краткотрайни правила.
Исторически случаи в България за неприет в точния момент бюджет през последните 10 години.
Бюджет 2022 Източник: Община Мездра
Закон за държавния бюджет за 2022 година
Причина за забавянето на ЗДБ е, че през 2021 година има няколко парламентарни избори и краткотрайни парламенти, които не съумяват да образуват устойчиво държавно управление. Това забавя внасянето на проектобюджет — държавно управление се сменя към края на 2021, което оставя малко време за приготовление и внасяне на бюджет до края на годината. В резултат на това, срокът по закон (до 31 октомври) за внасяне на бюджетния план, не е спазен. В разследване, Народното събрание приема бюджета за 2022 година на 25 февруари 2022 година Заради забавянето на бюджетната процедура автоматизирано е задействана процедурата, планувана в член 87 от ЗПФ. Законът е оповестен в Държавен вестник, бр. 18 от 04.03.2022 година
Разлика сред Бюджет 2022 и Бюджет 2023 Източник: Презентация
Закон за държавния бюджет за 2023 година
Проектобюджетът за 2023 година е импортиран от служебното държавно управление през април 2023 година — доста след формалния период. Основната причина: страната има няколко парламентарни избори (в края на 2022 година и през 2023 г.) и неявяване на трайно функциониращо държавно управление и постоянен парламент, което пречи на навременното създаване и внасяне на бюджетния план. В резултат, окончателното приемане на бюджета се забавя — Законът е признат едвам в края на юли 2023 година: първо четене на 12 юли 2023 година, второ — и дефинитивно — в ранните часове на 28 юли 2023 година
Забавянето на Закона за държавния бюджет за 2023 година се дължи главно на политическата неустановеност — избори, липса на устойчиво държавно управление и парламент — в композиция с финансови и фискални натиски (дефицит, спад в приходите). В резултат на това, бюджетът е признат, само че с много забавяне, което сътвори краткотрайни провокации за ръководството на обществените финанси и реализацията на държавните политики..
За разлика от 2022 година се взема решение да се внесе и гласоподава удължаващ закон, който е признат на 28 юли 2023 г. Законът е оповестен в " Държавен вестник ”, брой 66 от 1 август 2023 година
Закон за държавния бюджет за 2025 година
Забавянето на бюджета за 2025 година се дължи главно на политическа неустойчивост — голям брой избори, съдружни договаряния и промяна на държавно управление, което е съществена спънка да се внесе в точния момент и одобри бюджетният план. В резултат страната започва годината посредством краткотрайни рамки, а окончателният бюджет влиза в действие напролет.
Взема се още веднъж решение да се гласоподава обособен нормативен акт, Закон за събирането на приходите и осъществяването на разноските през 2025 година Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 година е обнародван в Държавен вестник — брой 26 от 27 март 2025 година
Какви плюсове и минуси има закъснялото приемане на бюджета?
Плюсове:
По-точно обмисляне, главно тъй като се знаят приходите и разноските от миналата година. Разполага се с по-ясна икономическа среда и с настоящи данни за инфлацията. Преодолява се по принцип ненужно увеличение на разноските. Тъй като се работи с бюджетни дванадесетини се отсрочват ненужни разноски, изразходват се по-малко средства, затова, краткотрайното отсрочване основава условия за краткотрайно по-добра и стегната фискална дисциплинираност.За съдружните държавни управления, а в множеството страни са такива, се дава повече време за спомагателни договаряния за понижаване на риска от направени небрежно промени и се основава опция за увеличение на поддръжката за приемането на бюджета.Слабите държавни управления вършат слаб бюджет, и следователно е по-добре да се изчака да има държавно управление с ясни задължения и визия
Минуси:
Проявата на политическа неустойчивост ерозира общата средаНегативен сигнал към вложителите и кредитните агенции;Забавяне на обществените вложения – по-слабо асимилиране на външно финансиране (европейски средства), стопират и се забавят публичните поръчки, а по този метод се въздейства съществено и отрицателно върху вложенията, основно върху стартирането на новите капиталови проекти;Забавя се финансирането към общините, затова и естественото им действие и развитие;Забавят се и обществените политики във връзка с опазване на здравето, обучение, погашение на помощи и пенсии, и на ръководството на приходите в бюджетната сфера като цяло, а с това се основава и в допълнение обществено напрежение;Засилва се несигурността в бизнеса. Тя е резултат от неизвестността пред предстоящите промени в нормативната уредба, в данъчната и осигурителната система и във финансирането от страна на страната. Всичко това въздържа бизнеса от инвестиции;Забавянето на приемането на бюджета може да докара и до политически покупко-продажби, които да го създадат прекомерно оптимистичен и с това да влошат фискалната позиция на страната, а с това и да провокират негативи в доста посоки.
Приложение 1.
Правно процедурата е регламентирана в член 87 от Закона за обществените финанси (в мощ от 2014 г.)
Чл. 87. (1) (Изм. - Дъждовни води, бр. 43 от 2016 г.) В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде признат от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в сходство с настоящите закони, а осъществяването на разноските и даването на прехвърляния е в размер не по-голям от размера им за същия интервал на миналата година, до размера на постъпилите доходи, помощи и дарения, като се регистрират влезнали в действие актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които плануват спомагателни или понижени бюджетни средства, и при съблюдаване на фискалните правила по този закон и утвърдените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.
(2) (Нова - Дъждовни води, бр. 43 от 2016 г.) В случаите по алинея 1 Министерският съвет може да поема държавен дълг за рефинансиране на дълга в обращение до размера на годишните погашения по държавния дълг, стихотворец до началото на съответната бюджетна година.
(3) (Предишна алинея 2, доп. - Дъждовни води, бр. 43 от 2016 г.) Разпоредбата на алинея 1 не може да се ползва повече от три месеца, като в този период не се включва времето, през което няма определено Народно заседание.
(4) (Предишна алинея 3, изм. - Дъждовни води, бр. 43 от 2016 г.) В случаите, когато държавният бюджет не е признат в периода по алинея 3, Народното събрание по предложение на Министерския съвет дефинира с решение спомагателен период за събиране на доходи, за осъществяване на разноски и за даване на прехвърляния. По отношение на поемането на държавен дълг се ползва надлежно алинея 2.
Бюджет Източник: Zonanews Ако Народното събрание не успее да одобри нов бюджет до началото на годината, страната не стопира да работи. Вместо това се ползва следната краткотрайна процедура:
Държавните доходи не престават да се събират по същите правила и закони, които важат в момента;Разходите могат да се вършат единствено до толкоз, доколкото са правени за същия интервал на миналата година. Тоест: в случай че предходната година през януари са изхарчени 100 млн. лв. за дадена активност, тази година без нов бюджет не може да се изхарчи повече от тези 100 млн. В допълнение, разноските не могат да надвишават действително постъпилите доходи. Държавата може да харчи единствено това, което действително е събрала като приход;Корекции – в случай че има нови закони или решения, които към този момент са влезнали в действие и изискват повече или по-малко средства, страната би трябвало да се съобрази с тях;Фискална дисциплинираност – даже в тази изключителна обстановка се съблюдават всички правила за постоянни държавни финанси (например рестриктивните мерки за недостига и дълговото правило);Държавен дълг – Министерският съвет може да взема нов заем, само че единствено с цел да изплати остарял дълг, който изтича същата година. Тоест: не може да се взема нов дълг за нови разноски, а единствено да се " превърта ” старият;Колко дълго може да продължи това?
– Тази краткотрайна скица може да се употребява най-вече три месеца.
– Ако обаче няма определено Народно заседание (например по време на избори), този интервал не се брои.
А какво става след тези три месеца, в случай че още няма бюджет?
Народното събрание, по предложение на държавното управление, би трябвало да вземе особено решение, с което дефинира нов период, през който страната може да продължи да събира доходи и да прави разноски при тези краткотрайни правила.
Исторически случаи в България за неприет в точния момент бюджет през последните 10 години.
Бюджет 2022 Източник: Община Мездра Закон за държавния бюджет за 2022 година
Причина за забавянето на ЗДБ е, че през 2021 година има няколко парламентарни избори и краткотрайни парламенти, които не съумяват да образуват устойчиво държавно управление. Това забавя внасянето на проектобюджет — държавно управление се сменя към края на 2021, което оставя малко време за приготовление и внасяне на бюджет до края на годината. В резултат на това, срокът по закон (до 31 октомври) за внасяне на бюджетния план, не е спазен. В разследване, Народното събрание приема бюджета за 2022 година на 25 февруари 2022 година Заради забавянето на бюджетната процедура автоматизирано е задействана процедурата, планувана в член 87 от ЗПФ. Законът е оповестен в Държавен вестник, бр. 18 от 04.03.2022 година
Разлика сред Бюджет 2022 и Бюджет 2023 Източник: Презентация Закон за държавния бюджет за 2023 година
Проектобюджетът за 2023 година е импортиран от служебното държавно управление през април 2023 година — доста след формалния период. Основната причина: страната има няколко парламентарни избори (в края на 2022 година и през 2023 г.) и неявяване на трайно функциониращо държавно управление и постоянен парламент, което пречи на навременното създаване и внасяне на бюджетния план. В резултат, окончателното приемане на бюджета се забавя — Законът е признат едвам в края на юли 2023 година: първо четене на 12 юли 2023 година, второ — и дефинитивно — в ранните часове на 28 юли 2023 година
Забавянето на Закона за държавния бюджет за 2023 година се дължи главно на политическата неустановеност — избори, липса на устойчиво държавно управление и парламент — в композиция с финансови и фискални натиски (дефицит, спад в приходите). В резултат на това, бюджетът е признат, само че с много забавяне, което сътвори краткотрайни провокации за ръководството на обществените финанси и реализацията на държавните политики..
За разлика от 2022 година се взема решение да се внесе и гласоподава удължаващ закон, който е признат на 28 юли 2023 г. Законът е оповестен в " Държавен вестник ”, брой 66 от 1 август 2023 година
Закон за държавния бюджет за 2025 година
Забавянето на бюджета за 2025 година се дължи главно на политическа неустойчивост — голям брой избори, съдружни договаряния и промяна на държавно управление, което е съществена спънка да се внесе в точния момент и одобри бюджетният план. В резултат страната започва годината посредством краткотрайни рамки, а окончателният бюджет влиза в действие напролет.
Взема се още веднъж решение да се гласоподава обособен нормативен акт, Закон за събирането на приходите и осъществяването на разноските през 2025 година Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 година е обнародван в Държавен вестник — брой 26 от 27 март 2025 година
Какви плюсове и минуси има закъснялото приемане на бюджета?
Плюсове:
По-точно обмисляне, главно тъй като се знаят приходите и разноските от миналата година. Разполага се с по-ясна икономическа среда и с настоящи данни за инфлацията. Преодолява се по принцип ненужно увеличение на разноските. Тъй като се работи с бюджетни дванадесетини се отсрочват ненужни разноски, изразходват се по-малко средства, затова, краткотрайното отсрочване основава условия за краткотрайно по-добра и стегната фискална дисциплинираност.За съдружните държавни управления, а в множеството страни са такива, се дава повече време за спомагателни договаряния за понижаване на риска от направени небрежно промени и се основава опция за увеличение на поддръжката за приемането на бюджета.Слабите държавни управления вършат слаб бюджет, и следователно е по-добре да се изчака да има държавно управление с ясни задължения и визия
Минуси:
Проявата на политическа неустойчивост ерозира общата средаНегативен сигнал към вложителите и кредитните агенции;Забавяне на обществените вложения – по-слабо асимилиране на външно финансиране (европейски средства), стопират и се забавят публичните поръчки, а по този метод се въздейства съществено и отрицателно върху вложенията, основно върху стартирането на новите капиталови проекти;Забавя се финансирането към общините, затова и естественото им действие и развитие;Забавят се и обществените политики във връзка с опазване на здравето, обучение, погашение на помощи и пенсии, и на ръководството на приходите в бюджетната сфера като цяло, а с това се основава и в допълнение обществено напрежение;Засилва се несигурността в бизнеса. Тя е резултат от неизвестността пред предстоящите промени в нормативната уредба, в данъчната и осигурителната система и във финансирането от страна на страната. Всичко това въздържа бизнеса от инвестиции;Забавянето на приемането на бюджета може да докара и до политически покупко-продажби, които да го създадат прекомерно оптимистичен и с това да влошат фискалната позиция на страната, а с това и да провокират негативи в доста посоки.
Приложение 1.
Правно процедурата е регламентирана в член 87 от Закона за обществените финанси (в мощ от 2014 г.)
Чл. 87. (1) (Изм. - Дъждовни води, бр. 43 от 2016 г.) В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде признат от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в сходство с настоящите закони, а осъществяването на разноските и даването на прехвърляния е в размер не по-голям от размера им за същия интервал на миналата година, до размера на постъпилите доходи, помощи и дарения, като се регистрират влезнали в действие актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които плануват спомагателни или понижени бюджетни средства, и при съблюдаване на фискалните правила по този закон и утвърдените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели.
(2) (Нова - Дъждовни води, бр. 43 от 2016 г.) В случаите по алинея 1 Министерският съвет може да поема държавен дълг за рефинансиране на дълга в обращение до размера на годишните погашения по държавния дълг, стихотворец до началото на съответната бюджетна година.
(3) (Предишна алинея 2, доп. - Дъждовни води, бр. 43 от 2016 г.) Разпоредбата на алинея 1 не може да се ползва повече от три месеца, като в този период не се включва времето, през което няма определено Народно заседание.
(4) (Предишна алинея 3, изм. - Дъждовни води, бр. 43 от 2016 г.) В случаите, когато държавният бюджет не е признат в периода по алинея 3, Народното събрание по предложение на Министерския съвет дефинира с решение спомагателен период за събиране на доходи, за осъществяване на разноски и за даване на прехвърляния. По отношение на поемането на държавен дълг се ползва надлежно алинея 2.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ