Приликите между хората и бактериите
Няма нищо метафорично в това. Между двете култури—хора и бактерии—има много прилики. Ето: хората и бактериите живеят в „ градове “. Бактериите в никакъв случай не живеят независимо, те се развъждат в клъстери и, в случай че погледнете под микроскоп, ще видите, че „ поселенията “ им ужасно наподобяват на градове…
… имат натрупвания като здания, дистанции като улици, даже употребяват вещество за лепило, с което се прикрепват – представете си, че това е бетонът за нас. Изумително държание, нали?
Хората пък са паразитиращи от приемника – Земя. Те живеят на клъстери (градове), развъждат се и последователно завземат територии. Точно както и бактериите, до момента в който не злоупотребяват със средата и взимат колкото им е нужно, без да оставят доста отровен боклук от активността си, приемникът живее непокътнат и добре, което е добре за самите тях и им обезпечава опция да се развъждат, хранят и живеят.
Когато нездравословните бактерии обаче завземат прекомерно доста пространство и от тях стартира да се отделя даден токсин, а потребните бактерии, които унищожават този токсин, загинат, тялото на приемника стартира да страда, което може да докара до загиване на даден орган и завършек на бактериалния „ прием “. В краен случай умира целият организъм и е The End за всичко и всички.
Интересното е, че едната от двете групи организми обаче е сякаш дарена с разсъдък. Явно не доста, само че все пак…
Дълго съм се чудил кое е това, което те кара да унищожаваш личната си среда, да знаеш какви са последствията, само че да не можеш да се спреш. И неотдавна ми светна: това е тип безумство. Трупат пари, парцели, играчки, его бустери от всевъзможен тип и не могат да се спрат, колкото и да е рискова играта им и даже тъничкото гласче в главата им рано или късно да им нашепне, че са идиоти. Те са наркоман, който нагрява лъжицата и е стегнал турникета… и да желае да спре, няма да може, късно е.
Каква е нашата роля тогава?
Ето откъс от известие на Greenpeace: „ Осем месеца след този митинг против замърсяването от локалната въглищна централа, свързвана с енергийния предприемач, Топлоелектрическа централа „ Марица 3 “ е наложително затворена, тъй като остарялата ѝ и неприятно поддържана апаратура не може да извърши условията в закона и в личното ѝ позволение “.
Да оставим за секунда настрани образеца с наркомана и лъжицата и да се върнем на предходния – този с бактериите.
Бактериите, както може би знаете, имат свойството да развиват устойчивост към антибиотици. Устойчивост, с други думи. Това е техният метод да се запазят. Съпротивляват се.
Ето, да вземем за пример, какво ни сподели преди тъкмо 10 дни националният представител от Зелено придвижване Владислав Панев: „.
[…]Това ми пишат хората там и се надяват ТЕЦ-ът изобщо и да не отвори. Убедени са, че служащите не са на митинг по лична воля. Принудени са да отидат, в това число със закани.
[…]
Специално Топлоелектрическа централа на Ковачки цапат непропорционално, а работата им няма никакво отношение към цената на тока. Нещо повече, някои от тях са субсидирани от страната, ужким поради високоефективно комбинирано произвеждане. Така че закриване няма да увеличи цената, а за всички нас е по-евтино да покрием заплатите на работещите там за известно време, в сравнение с жителите в засегнатите региони да страдат “.
...
Както се споделя: това не е спринт, това е маратон. Ако един антибиотик не работи, има други, единствено най-упоритите бактерии принуждават лекарите да изрежат засегнатия сектор. Но пък хей!—и това го има като алтернатива. Щом се постанова.
Ще изтъквам още веднъж Greenpeace: „ Димитровградчани потвърдиха и не престават да потвърждават, че с доста непримиримост, неизменност и структурирани дейности може да бъде реализиран триумф, даже и в неравна борба против съществени олигархични ползи в тежка бюрократична среда. Те проведоха митинги, алармираха институциите, участваха в обществени срещи с всички заинтригувани страни, приказваха пред медии и не стопираха, до момента в който не доведоха министъра на околната среда и водите под комините на Топлоелектрическа централа „ Марица 3 “. Те не разрешават средата да ги обезсърчи, а в противен случай – търсят всички вероятни способи да ѝ повлияят и да слагат институциите в състояние, в което не могат повече да си затварят очите “.
… имат натрупвания като здания, дистанции като улици, даже употребяват вещество за лепило, с което се прикрепват – представете си, че това е бетонът за нас. Изумително държание, нали?
Хората пък са паразитиращи от приемника – Земя. Те живеят на клъстери (градове), развъждат се и последователно завземат територии. Точно както и бактериите, до момента в който не злоупотребяват със средата и взимат колкото им е нужно, без да оставят доста отровен боклук от активността си, приемникът живее непокътнат и добре, което е добре за самите тях и им обезпечава опция да се развъждат, хранят и живеят.
Когато нездравословните бактерии обаче завземат прекомерно доста пространство и от тях стартира да се отделя даден токсин, а потребните бактерии, които унищожават този токсин, загинат, тялото на приемника стартира да страда, което може да докара до загиване на даден орган и завършек на бактериалния „ прием “. В краен случай умира целият организъм и е The End за всичко и всички.
Интересното е, че едната от двете групи организми обаче е сякаш дарена с разсъдък. Явно не доста, само че все пак…
Дълго съм се чудил кое е това, което те кара да унищожаваш личната си среда, да знаеш какви са последствията, само че да не можеш да се спреш. И неотдавна ми светна: това е тип безумство. Трупат пари, парцели, играчки, его бустери от всевъзможен тип и не могат да се спрат, колкото и да е рискова играта им и даже тъничкото гласче в главата им рано или късно да им нашепне, че са идиоти. Те са наркоман, който нагрява лъжицата и е стегнал турникета… и да желае да спре, няма да може, късно е.
Каква е нашата роля тогава?
Ето откъс от известие на Greenpeace: „ Осем месеца след този митинг против замърсяването от локалната въглищна централа, свързвана с енергийния предприемач, Топлоелектрическа централа „ Марица 3 “ е наложително затворена, тъй като остарялата ѝ и неприятно поддържана апаратура не може да извърши условията в закона и в личното ѝ позволение “.
Да оставим за секунда настрани образеца с наркомана и лъжицата и да се върнем на предходния – този с бактериите.
Бактериите, както може би знаете, имат свойството да развиват устойчивост към антибиотици. Устойчивост, с други думи. Това е техният метод да се запазят. Съпротивляват се.
Ето, да вземем за пример, какво ни сподели преди тъкмо 10 дни националният представител от Зелено придвижване Владислав Панев: „.
[…]Това ми пишат хората там и се надяват ТЕЦ-ът изобщо и да не отвори. Убедени са, че служащите не са на митинг по лична воля. Принудени са да отидат, в това число със закани.
[…]
Специално Топлоелектрическа централа на Ковачки цапат непропорционално, а работата им няма никакво отношение към цената на тока. Нещо повече, някои от тях са субсидирани от страната, ужким поради високоефективно комбинирано произвеждане. Така че закриване няма да увеличи цената, а за всички нас е по-евтино да покрием заплатите на работещите там за известно време, в сравнение с жителите в засегнатите региони да страдат “.
...
Както се споделя: това не е спринт, това е маратон. Ако един антибиотик не работи, има други, единствено най-упоритите бактерии принуждават лекарите да изрежат засегнатия сектор. Но пък хей!—и това го има като алтернатива. Щом се постанова.
Ще изтъквам още веднъж Greenpeace: „ Димитровградчани потвърдиха и не престават да потвърждават, че с доста непримиримост, неизменност и структурирани дейности може да бъде реализиран триумф, даже и в неравна борба против съществени олигархични ползи в тежка бюрократична среда. Те проведоха митинги, алармираха институциите, участваха в обществени срещи с всички заинтригувани страни, приказваха пред медии и не стопираха, до момента в който не доведоха министъра на околната среда и водите под комините на Топлоелектрическа централа „ Марица 3 “. Те не разрешават средата да ги обезсърчи, а в противен случай – търсят всички вероятни способи да ѝ повлияят и да слагат институциите в състояние, в което не могат повече да си затварят очите “.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ