Тодор Тагарев: Конфликтът е черно-бял и като не помагаме на Украйна, подкрепяме агресора
Няма никаква разлика в думите на президента и някогашния миинистър Стефан Янев във връзка с това би трябвало или не да се дава оръжие на Украйна. Но желая да кажа нещо доста значимо.
Това разяснява пред Нова тв проф. Тодор Тагарев.
За повторно в живота ми ставам очевидец на спор, който пределно явен, черно-бял. Имаме аргесор, който даже не си направи труда да измисли някакъв допустим предтекст за своята експанзия и имаме страна - жертва. Първият път беше 90-а година, когато Ирак реши, че може да постави ръка на Кувейт, която е доста по-малка страна, доста богата на естествени ресурси. Страната беше овладяна извънредно бързо - за няколко дни, след което интернационалната общественост организира интервенция, с цел да освободи Кувейт, описа професорът.
Сега сме в безусловно същия случай. Русия като по-голяма и по-мощна от военна позиция реши да постави ръка върху Украйна, тъй като може. Там всички тези приказки за нацификация, са небивалица и е потвърдено, че това е неистина. И в тази черно.бяла обстановка ние като страна къде се намираме. Ние споделяме, че сме НАТО и Европейски Съюз, обаче няма да оказваме помощ на жертвата. Какво значи това!? Това значи, че като не оказваме помощ на суверенна, на бореща за независимостта си страна, ние действително оказваме помощ на агресора, разяснява той.
Преди няколко дни излезе интернационален разбор за това кои страни с какво оказват помощ. В този лист ги намя единствено 3-4 страни. Останалите оказват помощ. Е, те станаха ли по-важни цели за Москва. Същото важи и за нас. Въобще ние би трябвало да престанем с тези илюзии, че ние имаме някакви специфични връзки с Русия. Ние нямаме никакви специфични връзки, тя дори ни разгласи за зложелател. Така че метода да реагираме е, да търсим тясно взаимоотношение в НАТО и Европейски Съюз и да засиливм защитата си. Не би трябвало да се поддаваме на натиска, тъй като той няма граница, изясни той.
Това разяснява пред Нова тв проф. Тодор Тагарев.
За повторно в живота ми ставам очевидец на спор, който пределно явен, черно-бял. Имаме аргесор, който даже не си направи труда да измисли някакъв допустим предтекст за своята експанзия и имаме страна - жертва. Първият път беше 90-а година, когато Ирак реши, че може да постави ръка на Кувейт, която е доста по-малка страна, доста богата на естествени ресурси. Страната беше овладяна извънредно бързо - за няколко дни, след което интернационалната общественост организира интервенция, с цел да освободи Кувейт, описа професорът.
Сега сме в безусловно същия случай. Русия като по-голяма и по-мощна от военна позиция реши да постави ръка върху Украйна, тъй като може. Там всички тези приказки за нацификация, са небивалица и е потвърдено, че това е неистина. И в тази черно.бяла обстановка ние като страна къде се намираме. Ние споделяме, че сме НАТО и Европейски Съюз, обаче няма да оказваме помощ на жертвата. Какво значи това!? Това значи, че като не оказваме помощ на суверенна, на бореща за независимостта си страна, ние действително оказваме помощ на агресора, разяснява той.
Преди няколко дни излезе интернационален разбор за това кои страни с какво оказват помощ. В този лист ги намя единствено 3-4 страни. Останалите оказват помощ. Е, те станаха ли по-важни цели за Москва. Същото важи и за нас. Въобще ние би трябвало да престанем с тези илюзии, че ние имаме някакви специфични връзки с Русия. Ние нямаме никакви специфични връзки, тя дори ни разгласи за зложелател. Така че метода да реагираме е, да търсим тясно взаимоотношение в НАТО и Европейски Съюз и да засиливм защитата си. Не би трябвало да се поддаваме на натиска, тъй като той няма граница, изясни той.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ