Джизъса: Без мен българският футбол е нула
Няма никакъв спор, че Благой Георгиев е една от най-големите звезди в родния футбол в последните 20 години. Бившият халф на Славия, Алавес, Дуисбург, Цървена звезда, Терек, Амкар, Рубин и Оренбург постоянно е забавен събеседник.
Благо приказва по доста тематики – футболната му кариера, персоналният живот, новата му пристрастеност – тениса, бъдещите проекти и случая с Джо Диксън и Левски.
" Сега съм пенсионер, незает, човек с доста време, чудя се какво да върша по през целия ден (смее се). Запалих се по тениса. Всеки ден, хайде, съвсем всеки ден, играя тенис на корт. Вече имам повече време след футбола за фамилията, за децата, което е най-хубавото. Знаеш, във футбола – всеки ден тренировки, а в петък, събота, неделя лагери и мачове и нямаш време изобщо за фамилията. 20% да са били с мен по това време. Футболът ти дава, само че и ти взима доста.
Ще отивам на мача с Гришо и Джокович, ще вървя и в Белград, и в Торино на финалите. Запалил съм се. Доста забавно ми е. Разликата сред футбола и тениса е огромна. В тениса си самичък. Знаеш, че във футбола от време на време може да скатаеш, може малко да си починеш, да кажеш на другите „ Абе какво вършиме “. Но в тениса си самичък, разчиташ самичък на себе си и след това може да те е гняв единствено на теб.
Виждате Джокович какво прави. Балканец е, не се предава. Но го чувам в изявленията и негови близки от фамилията му познавам. Той обича тениса. Това му е животът, както на мен ми беше футболът. И след футбола една година не знаеш къде се намираш. Примерно, ставаш и си подготвен да тръгнеш за подготовка, а забравяш, че към този момент не си футболист. Тежко е, само че това е любовта към нещо. Трябва да си бил там, с цел да схванеш по какъв начин е.
Винаги съм бил капитан. Аз виждам постоянно да обединявам нещата. Дори да има някакъв скандал, гледаме да го оправим. На терена никой не споделя, че би трябвало да пием кафе всеки ден или да се виждаме непрестанно. Но като сме на терена, би трябвало да гледаме в една посока.
Без Благой Георгиев българският футбол е нула. Като Златан Ибрахимович, нали той по този начин споделяше (смее се). Мисля, че българският футбол има потребност от хора, които схващат от футбол, хора, които живеят с футбола, които могат да оказват помощ. Едно е да сложиш някой служител, който е седял на компютъра цялостен живот и има някакви рамки, до момента в който футболистът, футболният човек знае тънкостите, знае кое, по какъв начин, по кое време, за какво ", показа той в подкаста на „ Мач Телеграф “ - „ МачКаст “.
Благо приказва по доста тематики – футболната му кариера, персоналният живот, новата му пристрастеност – тениса, бъдещите проекти и случая с Джо Диксън и Левски.
" Сега съм пенсионер, незает, човек с доста време, чудя се какво да върша по през целия ден (смее се). Запалих се по тениса. Всеки ден, хайде, съвсем всеки ден, играя тенис на корт. Вече имам повече време след футбола за фамилията, за децата, което е най-хубавото. Знаеш, във футбола – всеки ден тренировки, а в петък, събота, неделя лагери и мачове и нямаш време изобщо за фамилията. 20% да са били с мен по това време. Футболът ти дава, само че и ти взима доста.
Ще отивам на мача с Гришо и Джокович, ще вървя и в Белград, и в Торино на финалите. Запалил съм се. Доста забавно ми е. Разликата сред футбола и тениса е огромна. В тениса си самичък. Знаеш, че във футбола от време на време може да скатаеш, може малко да си починеш, да кажеш на другите „ Абе какво вършиме “. Но в тениса си самичък, разчиташ самичък на себе си и след това може да те е гняв единствено на теб.
Виждате Джокович какво прави. Балканец е, не се предава. Но го чувам в изявленията и негови близки от фамилията му познавам. Той обича тениса. Това му е животът, както на мен ми беше футболът. И след футбола една година не знаеш къде се намираш. Примерно, ставаш и си подготвен да тръгнеш за подготовка, а забравяш, че към този момент не си футболист. Тежко е, само че това е любовта към нещо. Трябва да си бил там, с цел да схванеш по какъв начин е.
Винаги съм бил капитан. Аз виждам постоянно да обединявам нещата. Дори да има някакъв скандал, гледаме да го оправим. На терена никой не споделя, че би трябвало да пием кафе всеки ден или да се виждаме непрестанно. Но като сме на терена, би трябвало да гледаме в една посока.
Без Благой Георгиев българският футбол е нула. Като Златан Ибрахимович, нали той по този начин споделяше (смее се). Мисля, че българският футбол има потребност от хора, които схващат от футбол, хора, които живеят с футбола, които могат да оказват помощ. Едно е да сложиш някой служител, който е седял на компютъра цялостен живот и има някакви рамки, до момента в който футболистът, футболният човек знае тънкостите, знае кое, по какъв начин, по кое време, за какво ", показа той в подкаста на „ Мач Телеграф “ - „ МачКаст “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ