Енергия от земята може да се извлича от всяко място у нас
Няма място в България, в което да не може да се употребява топлината на земята от близо 150 м дълбочина за произвеждане на сила.
На тази дълбочина температурата е сред 18 и 25 градуса и е задоволителна, с цел да обезпечи естествената работа на актуалните термопомпи. Температурата на 1 км подземен е 30-40 градуса, на два километра е два пъти по-топло. Така че може да се извлича топлота за термопомпи, както и за произвеждане на топлинна и електрическа сила.
Разбирането на геотермалния капацитет на страната като залежи на минерални води е остаряло. Те са значими за СПА туризма, балнеология, отопление на здания и оранжерии, само че геотермалната сила не е единствено това. Вече има образци за нейното потребление за отопление на детски градини в Бургас и Ямбол. За еднофамилна къща от 150-200 кв. м отопляема повърхност инвестицията в термопомпа за геотермална сила е 25 000-30 000 лв.
Изплащането става за 5 до 7 години според от спестените сметки, а животът на една термопомпа е сред 20 и 25 години. Геотермален сондаж може да се използва 80-100 години, споделя Никола Сечкарьов - ръководител на Българската асоциация за геотермална сила.
Две са главните посоки за създаването на геотермалния капацитет. Едното е плитката сила за термопомпи. Такива може да бъдат построени на всяко място в България.
Другото е дълбочинният рандеман от над 200 до 6000 метра за произвеждане на топлинна и електрическа сила. Според Сечкарьов има две благоприятни условия за извличане на топлинна и електрическа сила. Едната е посредством отворена система - при нея се извлича флуид с висока температура от огромна дълбочина, топлината му се лишава и по-късно се реинжектира още веднъж в земята. Под флуид той схваща води от огромни дълбочини, които не могат да се употребяват за СПА и балнеология.
Има и затворени геотермални системи. При тях не се добиват горещи води, а при сондажи на огромна дълбочина в тръби се вкарва течност, която се движи и се загрява от температурата на земята. При дълбочинния рандеман би трябвало да се има поради разликата на температурите на скалите, те зависят от това в коя част на страната са.
Северна България е седиментен басейн, в който има предпоставки за дълбочинен рандеман на геотермална сила. Там са и единствените открити и създадени залежи на петрол и газ.
Геологията на Южна България е друга, там са най-вече метаморфни и вулканогенни комплекси, в които няма предпоставки за струпване на въглеводороди, а е имало най-вече вулканична активност. Заради тези разлики изследванията са се насочили към Северна България. (Виж картата.)
Сондажите за петрол и газ, които са осеяли територията на север от Балкана, могат да се употребяват за геотермална сила. Сечкарьов споделя, че добивът не е друг. При дълбочинните сондажи се стига до доста по-високи температури, които са задоволителни, с цел да работят дейно системите на повърхността. При произвеждане на електрическа сила трябват по-високи температури и флуид - т.е. отворена система. Минималната температура е 80 градуса, само че би трябвало и голям дебит, а скалите да са порести, с цел да може да се извлича водата и по-късно да се инжектира още веднъж. При затворените системи за произвеждане на електрическа енергия температурите са по-ниски.
Ако е за топлинни мощности, се търсят 70 градуса - това е минимална температура на флуида, в случай че се тегли от земята и минава през топлообменници за непосредствено отопление. При затворени системи за отопление се търсят 100-120 градуса.
Каква ще бъде централата, зависи от източника, който ще бъде разработван, и температурата. Изследванията за стопански индикатори показвали, че един конфигуриран киловат струва 3000-4000 долара.
Към момента няма заявки за търсене и изследване за геотермален рандеман, споделя Сечкарьов. Асоциацията има връзка с доста компании, които демонстрират интерес. По-скоро са на стадий оценка на обособени площи за тяхна сметка. Те са на разнообразни места както в Северна, по този начин и в Южна България.
Сечкарьов разяснява, че в Северна България има над 240 градуса в дълбочина, а Южна България - 100 градуса на повърхността.
Страната към този момент има законодателство в региона на геотермалната сила и е водач в Европейски Съюз, защото е събрала най-хубавото от законите в други страни. Плиткият рандеман е в Закона за сила от възобновими източници. Той регламентира, че на всяко място в страната могат да бъдат прокарани отвесни сондажи и да бъдат построени хоризонтални термопомпи. Дълбочинният рандеман е организиран в Закона за подземните благосъстояния и в Закона за водите.
На тази дълбочина температурата е сред 18 и 25 градуса и е задоволителна, с цел да обезпечи естествената работа на актуалните термопомпи. Температурата на 1 км подземен е 30-40 градуса, на два километра е два пъти по-топло. Така че може да се извлича топлота за термопомпи, както и за произвеждане на топлинна и електрическа сила.
Разбирането на геотермалния капацитет на страната като залежи на минерални води е остаряло. Те са значими за СПА туризма, балнеология, отопление на здания и оранжерии, само че геотермалната сила не е единствено това. Вече има образци за нейното потребление за отопление на детски градини в Бургас и Ямбол. За еднофамилна къща от 150-200 кв. м отопляема повърхност инвестицията в термопомпа за геотермална сила е 25 000-30 000 лв.
Изплащането става за 5 до 7 години според от спестените сметки, а животът на една термопомпа е сред 20 и 25 години. Геотермален сондаж може да се използва 80-100 години, споделя Никола Сечкарьов - ръководител на Българската асоциация за геотермална сила.
Две са главните посоки за създаването на геотермалния капацитет. Едното е плитката сила за термопомпи. Такива може да бъдат построени на всяко място в България.
Другото е дълбочинният рандеман от над 200 до 6000 метра за произвеждане на топлинна и електрическа сила. Според Сечкарьов има две благоприятни условия за извличане на топлинна и електрическа сила. Едната е посредством отворена система - при нея се извлича флуид с висока температура от огромна дълбочина, топлината му се лишава и по-късно се реинжектира още веднъж в земята. Под флуид той схваща води от огромни дълбочини, които не могат да се употребяват за СПА и балнеология.
Има и затворени геотермални системи. При тях не се добиват горещи води, а при сондажи на огромна дълбочина в тръби се вкарва течност, която се движи и се загрява от температурата на земята. При дълбочинния рандеман би трябвало да се има поради разликата на температурите на скалите, те зависят от това в коя част на страната са.
Северна България е седиментен басейн, в който има предпоставки за дълбочинен рандеман на геотермална сила. Там са и единствените открити и създадени залежи на петрол и газ.
Геологията на Южна България е друга, там са най-вече метаморфни и вулканогенни комплекси, в които няма предпоставки за струпване на въглеводороди, а е имало най-вече вулканична активност. Заради тези разлики изследванията са се насочили към Северна България. (Виж картата.)
Сондажите за петрол и газ, които са осеяли територията на север от Балкана, могат да се употребяват за геотермална сила. Сечкарьов споделя, че добивът не е друг. При дълбочинните сондажи се стига до доста по-високи температури, които са задоволителни, с цел да работят дейно системите на повърхността. При произвеждане на електрическа сила трябват по-високи температури и флуид - т.е. отворена система. Минималната температура е 80 градуса, само че би трябвало и голям дебит, а скалите да са порести, с цел да може да се извлича водата и по-късно да се инжектира още веднъж. При затворените системи за произвеждане на електрическа енергия температурите са по-ниски.
Ако е за топлинни мощности, се търсят 70 градуса - това е минимална температура на флуида, в случай че се тегли от земята и минава през топлообменници за непосредствено отопление. При затворени системи за отопление се търсят 100-120 градуса.
Каква ще бъде централата, зависи от източника, който ще бъде разработван, и температурата. Изследванията за стопански индикатори показвали, че един конфигуриран киловат струва 3000-4000 долара.
Към момента няма заявки за търсене и изследване за геотермален рандеман, споделя Сечкарьов. Асоциацията има връзка с доста компании, които демонстрират интерес. По-скоро са на стадий оценка на обособени площи за тяхна сметка. Те са на разнообразни места както в Северна, по този начин и в Южна България.
Сечкарьов разяснява, че в Северна България има над 240 градуса в дълбочина, а Южна България - 100 градуса на повърхността.
Страната към този момент има законодателство в региона на геотермалната сила и е водач в Европейски Съюз, защото е събрала най-хубавото от законите в други страни. Плиткият рандеман е в Закона за сила от възобновими източници. Той регламентира, че на всяко място в страната могат да бъдат прокарани отвесни сондажи и да бъдат построени хоризонтални термопомпи. Дълбочинният рандеман е организиран в Закона за подземните благосъстояния и в Закона за водите.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ