Сладкият живот на Олена Смирнова
„ Няма море, няма плаж, няма постоянно лято, значи няма сладостен живот. Искам да пребивавам на морето. Сигурно по тази причина моята скарида се снима толкоз постоянно на брега или край басейна. Тя сбъдва фантазиите ми, тя е моето алтер его “, споделя украинската фотографка и създател на серията Dolce Vita (вижте я в галерията), показана на тазгодишната галерия на Международното фотобиенале „ Фодар “. Запознахме се с Олена заради… една скарида. После, като се заговорихме, я попитах, обича ли в действителност скариди, а тя се разсмя и с намигане ми сподели: „ Скаридите не са кашерна храна “. 
Знаех единствено, че е украинка, и това прибавяше още един слой в разчитането на смислите в серията ѝ Dolce Vita и изостряше личната ми сензитивност към тъмните бездни в този фоторазказ, които се вторачват в безгрижната ѝ героиня-скарида. А те, тъмнините, са там, в фрагментите, „ тъй като колкото и сладостен да е животът, гибелта постоянно е там, даже и в блестящия свят на моята скарида “, споделя Олена. Вече зная, че тя е фотограф от 17 години. 
Работила е в разнообразни жанрове – от фотожурналистика до типичен портрети. През последните седем години се занимава и с снимка на храна. И тук идва тежкият въпрос, който не мога да не ѝ задам – по какъв начин войната промени живота ѝ. „ Живея във фронтовия град Запорожие. Всеки ден чуваме гърмежи, тъй като фронтът е на 30 км от нас. Войната за мен стартира, когато бях бременна с второто си дете. Лежах в родилния дом с начална тежка бременност и на 24 февруари 2022 година се разсъниха в 5 сутринта от мощния тон на боен аероплан. Здравословното ми положение не ми позволяваше да пътувам в препълнени евакуационни влакове, можех да изгубя бебето. Взех решение да си остана у дома. И до момента съм в моя град. Надявам се, че към този момент сме претърпели най-трудния миг с децата. Малкото към този момент е на 9 месеца. Животът продължава. Дори когато войната е толкоз близо. “ 
Успява да не се концентрира върху войната с помощта на грижите за децата. Фокусира се върху това по какъв начин могат да продължат да живеят щастливо. „ Избирам да бъда щастлива без значение от всичко. Въпреки че стана по-трудно, защото от началото на войната доста компании, за които правех комерсиална снимка, затвориха. “ 
През март остарелият ѝ фотоапарат се развалил. Ремонтът бил безценен, а още по-скъпо било пазаруването на нов. „ За фамилията ми (аз и децата) сумата беше огромна. Бях в суматоха и започнах да диря финансиране за украинци или някаква парична филантропична помощ. Реших да намеря и фотографски състезания с парични награди, в които да вземам участие. Известно време не откривах нищо уместно. После попаднах на състезанието на „ Фодар “. Щом видях тематиката, си споделих: „ Участвам! “. Надявах се да печеля парите, от които се нуждаех тогава. Не съумях, само че се веселя, че моята фотографска серия е участник в изложбата. Благодаря на уредниците, че оцениха фотосите ми. “ 
12-ото издание на към този момент изрично отстояващото интернационалния си престиж и едно от най-престижните събития във фотографския живот на България и на Балканите фотобиенале „ Фодар “ мина под мотото „ Образ и сходство “ и се реализира с поддръжката на Столична стратегия Култура. Журито, в което обичайно с изключение на фотографи вземат участие и културолози, литератори, изкуствоведи, философи, публицисти, тази година присъди Голямата премия на италианския фотограф Алесио Падуано за серията „ Украйна под нахлуване “. 
Ужасът на войната ни гледа в упор от двайсетте фрагмента. Така както житейската и фотографска настройка на Олена Смирнова евентуално в никакъв случай не би го показала. Макар че този смут е част от всекидневието ѝ, или може би тъкмо поради това, тя търси радикално разнообразни изразни средства и се концентрира върху други тематики. „ Серията Dolce Vita се роди в опит да се посмеем над „ инстаграм живота “, където в кадър всичко е красиво, само че зад кадър може и да не е толкоз привлекателно. 
Да, иронично е. Затова държа серията да бъде показвана дружно с бекстейдж фотосите. Важно е и че всички фотоси са направени без монтаж. Всичко, което се случва в фрагмента, е същинско “, споделя Олена, която в този момент работи като макростоков фотограф, т.е. прави планове за фотобанки. „ Снимам хора с увреждания. Разказвам образно тяхната история и метода, по който те се приобщават и са приобщавани. В процеса на фотосите ги опознавам и чувствам безкрайната топлина от общуването с тях. “ Така върви сладкият живот на Олена Смирнова.
Знаех единствено, че е украинка, и това прибавяше още един слой в разчитането на смислите в серията ѝ Dolce Vita и изостряше личната ми сензитивност към тъмните бездни в този фоторазказ, които се вторачват в безгрижната ѝ героиня-скарида. А те, тъмнините, са там, в фрагментите, „ тъй като колкото и сладостен да е животът, гибелта постоянно е там, даже и в блестящия свят на моята скарида “, споделя Олена. Вече зная, че тя е фотограф от 17 години. Работила е в разнообразни жанрове – от фотожурналистика до типичен портрети. През последните седем години се занимава и с снимка на храна. И тук идва тежкият въпрос, който не мога да не ѝ задам – по какъв начин войната промени живота ѝ. „ Живея във фронтовия град Запорожие. Всеки ден чуваме гърмежи, тъй като фронтът е на 30 км от нас. Войната за мен стартира, когато бях бременна с второто си дете. Лежах в родилния дом с начална тежка бременност и на 24 февруари 2022 година се разсъниха в 5 сутринта от мощния тон на боен аероплан. Здравословното ми положение не ми позволяваше да пътувам в препълнени евакуационни влакове, можех да изгубя бебето. Взех решение да си остана у дома. И до момента съм в моя град. Надявам се, че към този момент сме претърпели най-трудния миг с децата. Малкото към този момент е на 9 месеца. Животът продължава. Дори когато войната е толкоз близо. “ Успява да не се концентрира върху войната с помощта на грижите за децата. Фокусира се върху това по какъв начин могат да продължат да живеят щастливо. „ Избирам да бъда щастлива без значение от всичко. Въпреки че стана по-трудно, защото от началото на войната доста компании, за които правех комерсиална снимка, затвориха. “ През март остарелият ѝ фотоапарат се развалил. Ремонтът бил безценен, а още по-скъпо било пазаруването на нов. „ За фамилията ми (аз и децата) сумата беше огромна. Бях в суматоха и започнах да диря финансиране за украинци или някаква парична филантропична помощ. Реших да намеря и фотографски състезания с парични награди, в които да вземам участие. Известно време не откривах нищо уместно. После попаднах на състезанието на „ Фодар “. Щом видях тематиката, си споделих: „ Участвам! “. Надявах се да печеля парите, от които се нуждаех тогава. Не съумях, само че се веселя, че моята фотографска серия е участник в изложбата. Благодаря на уредниците, че оцениха фотосите ми. “ 12-ото издание на към този момент изрично отстояващото интернационалния си престиж и едно от най-престижните събития във фотографския живот на България и на Балканите фотобиенале „ Фодар “ мина под мотото „ Образ и сходство “ и се реализира с поддръжката на Столична стратегия Култура. Журито, в което обичайно с изключение на фотографи вземат участие и културолози, литератори, изкуствоведи, философи, публицисти, тази година присъди Голямата премия на италианския фотограф Алесио Падуано за серията „ Украйна под нахлуване “. Ужасът на войната ни гледа в упор от двайсетте фрагмента. Така както житейската и фотографска настройка на Олена Смирнова евентуално в никакъв случай не би го показала. Макар че този смут е част от всекидневието ѝ, или може би тъкмо поради това, тя търси радикално разнообразни изразни средства и се концентрира върху други тематики. „ Серията Dolce Vita се роди в опит да се посмеем над „ инстаграм живота “, където в кадър всичко е красиво, само че зад кадър може и да не е толкоз привлекателно. Да, иронично е. Затова държа серията да бъде показвана дружно с бекстейдж фотосите. Важно е и че всички фотоси са направени без монтаж. Всичко, което се случва в фрагмента, е същинско “, споделя Олена, която в този момент работи като макростоков фотограф, т.е. прави планове за фотобанки. „ Снимам хора с увреждания. Разказвам образно тяхната история и метода, по който те се приобщават и са приобщавани. В процеса на фотосите ги опознавам и чувствам безкрайната топлина от общуването с тях. “ Така върви сладкият живот на Олена Смирнова. Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ