Без монопол: нито един български университет не е най-добър във всичко |
Няма монопол. Няма един университет, който да е най-хубав във всичко. Различни университети оглавяват разнообразни ранглисти в тазгодишното 11-о издание на . Представените през днешния ден данни демонстрират по какъв начин коронакризата е засегнала младите висшисти - безработицата измежду тях в сензитивно по-висока от преди 2019-а. Всички останали индикатори обаче се усъвършенстват - приходите порастват, от ден на ден висшисти работят по специалността си и на позиции, изискващи висше обучение. Системата демонстрира освен кои са водещите университети в дадени професионални посоки и специалности, а също къде кандидат-студентите могат да учат у нас, а да получат две дипломи - българска и непозната - с помощта на взаимно образование с непознати университети.
Ръст на броя студенти
За първи път от десетилетие през 2021 година броят на студентите в българските университети се усилва, установи Георги Стойчев, шеф на " Отворено общество " за България, който показа данните на конференция в Министерството на образованието и науката дружно с министър Николай Денков.
През последните 10 година студентите у нас понижиха от 260 хиляди до под 200 хиляди Сега тази отрицателна наклонност на спад е пречупена. През 2021 година има увеличение с към 2% до общо 202 605. Стойчев предвижда наклонността на растеж да се резервира до 2028 година, след което да има по-рязък и бездънен спад от преживения. Ръстът отчасти се дължи на увеличената раждаемост сред 2003-а и 2009 година, с помощта на която университетите ще получат " демографски бонус ".
Преструктуриране
Най-многобройна остава групата на студентите по стопанска система (29 321 души), само че в този момент те са на половина по-малко, в сравнение с при старта на Рейтинговата система. Това се реализира и с административно понижаване на бройките за банкет вследствие политиката на нарастване там, където пазарът има потребност от експерти, и понижение там, където е задоволен. Резултатът през последната година е, че най-големият растеж е съсредоточен в педагогическите и здравните специалности.
На второ място по брой учащи се е „ Педагогика “ с 16 719 бъдещи абитуриенти, а на трето е „ Медицина “ с 13 186. За първи път от трите най-масови посоки изпада „ Администрация и ръководство “, което се учи от 13 137 студенти.
Политиките на МОН за повишение на привлекателността на учителската специалност дават резултат. През предходната академична година най-вече е скочил броят на първокурсниците в „ Педагогика на образованието по… “ – с 24%, и в „ Педагогика “ – с 9%. Бъдещите лекари също са се нараснали - с 6%. В същото време студентите в направление „ Обществено здраве “ са намалели с 11%, а учещите „ Туризъм “ - с 10%.
Чужди студенти
Над 8% от студентите в България са чужденци при 4% през 2014 година, а този индикатор е знак за това къде българското висше обучение е конкурентноспособно на интернационалния пазар на обучение. Най-голямата централизация на непознати студенти е в специалността " Медицина " - близо 58% от студентите са чужденци. В " Стоматология " те са 43%, във " Ветеринарна медицина " - 30%, а над 10% са в направленията " Фармация ", " Транспорт, мореплаване и авиация " и " Музикално и танцово изкуство ".
Наука
Международно разпознаваемите научни изявления на преподаватели от български университети са се нараснали доста. Броят им в Web of Science за интервала 2016-2020 година е почти 19 000 и надвишава с 1400 изявленията през предходния проучен петгодишен интервал. Броят на изявленията в Scopus е 18 400 - с над 2400 повече от интервала 2015-2019 година
Безработица
" Тази година отчитаме реализацията на фона на резултатите от коронакризата. Очаквано безработицата измежду младите висшисти в България, приключили през последните 5 години, се усилва. Средната е близо 3,5%. Това е най-високото равнище на безработица измежду висшистите, което отчитаме от 2015 година насам - уточни Георги Стойчев. - То главно се дължи на ограничаващите ограничения, свързани с ковид. "
Най-силно наранени са приключилите туризъм. Там безработицата измежду младите висшисти е близо 6% - 5,9%. Всеки пети (21%) от тях не е намерил приложение на добитото висше обучение. Безработицата е най-ниска измежду приключилите „ Медицина “, „ Фармация “, „ Стоматология “ и „ Военно дело “ – под 1%.
" За да илюстрирам какъв брой е всеобщ резултатът на рецесията върху безработицата, ще кажа, че през 2019-а, последната преди рецесията, само в три професионални посоки наблюдавахме безработица над 3%. В момента над 3% безработица отчитаме в 31 професионални посоки " , сподели Стойчев.
Доходи
Всички други знаци се усъвършенстват. Повишават се: осигурителният приход на завършилите; делът на работещите на позиции за висше образование; на осъществените в българската стопанска система и обезпечени в страната. Най-високото нарастване на приходите е регистрирано измежду приключилите педагогическите и медицинските специалности. Това са и направленията с най-голямо увеличение на броя студенти.
Медицината е №1 по застрахователен приход на приключилите, който обаче има таван и по тази причина не демонстрира реалистичната картина за приходите. По знак " Облагаем приход ", който демонстрира по-точно размера на заплатите, с най-високи приходи са приключилите " Информатика ", " Компютърни науки ", " Математика ", " Комуникационна и компютърна техника ", също бранш " Здравеопазване " и " Проучване, обработка и рандеман на потребни изкопаеми ", " Металургия ".
През първите пет години след дипломирането си 53% от висшистите в страната са работили на позиции, изискващи висше обучение. През 2014 година делът им е бил 46 на 100. През 2021 година междинният застрахователен приход е 1520 лева по отношение на 1373 лева през предходната година и 867 лева през 2014 година При приключилите „ Медицина “ за последната година той е скочил с 35%, при „ Здравни грижи “ - с 30%, а при приключилите педагогичен и просветителни професионални посоки - сред 17% и 20%.
Класации
Нито един университет не е най-хубав във всичко. Мит е и че софийските висши учебни заведения безусловно са по-добри от тези отвън столицата.
Софийският университет оглавява 23 от 30, в които предлага образование от общо 52 ранглисти по професионални посоки в рейтинга. В толкоз беше водещ и предходната година. Техническият университет в София е първи в 6 от 11-те посоки, в които предлага образование. Медицинският университет в София първи в 4 от 5-те си посоки. ХТМУ е №1 в 3. Американският, Аграрният и Тракийският водят по две ранглисти. Други 12 висши учебни заведения - по една.
Осем ранглисти по 8 професионални направления оглавяват университети отвън столицата, а три - от частни висши учебни заведения.
Професионалните посоки могат да бъдат разграничени на три групи, уточни Стойчев: в първата е значимо какво, а не къде учиш; във втората - къде, а не какво; в третата - тъкмо коя компетентност си избрал.
Типичен образец за първата група е професионално направление " Медицина ". Оценката на всички университети тук, която се мери в точки, е висока - всички са с над 70. Разликите сред първия и последния университет е в границите на 5 т, което е пренебрежимо малко от позиция на рейтинговата система.
Ако видите данните за съответните знаци, ще установите, че тези висши учебни заведения са като близнаци, означи Стойчев. Например междинният триумф от дипломите за приблизително обучение на студентите е към и над 5,50. Чуждестранните им студенти са сред 40% и 60%. Безработицата измежду възпитаниците им клони към нула. Над 90% от тях се осъществят на позиции, изискващи висше обучение. Доходите при всички са над 2000 лв. и разликите са в десетки, а не в стотици.
В този вид посоки не е значимо дали ще учите в Плевен, София или Пловдив. Разликата минимална, означи Стойчев.
Направления с сходни характерности са множеството педагогичен, също по този начин другите посоки в областта на опазването на здравето - " Стоматология ", " Фармация " и " Здравни грижи ".
Във втората група, при която е доста значимо тъкмо къде учите, попада най-масовото направление - " Икономика ".
" Тук виждате големи разлики в точките. Първият има 67, последният - 33 т. Ако видите реализацията на приключилите при започване на класацията и ги сравните с тези в края й, ще видите, че има разлика в безработицата в пъти - в челото под 2%, в края - над 5%. В пъти е разликата на позиции за висше обучение - 75% против 35%. Доходи - разликата е почти два пъти. "
Подобен вид посоки са обвързваните с инженерните науки, с естествените науки, администрация и ръководство.
При третата група, където акцентът пада върху избора на специалността, е видно, че даже едно висше учебно заведение да е преди всичко в образованието по обещано направление, то може да не е точното за кандидат-студента.
Типичен образец е " Транспорт, мореплаване и авиация ". В него са събрани доста разнообразни специалности - свързани с авиационната промишленост, с мореплаването. И в случай че желаете да станете моряк, не ви интересува, че преди всичко в тази ранглиста е ТУ-София, тъй като специалностите там са свързани с авиационната промишленост. Най-доброто Висше учебно заведение в България по корабоплаване и параходство е Висшето военноморско учебно заведение във Варна, означи Стойчев.
Подобно е ситуацията в " Архитектура, строителство и геодезия ", където №1 е УАСГ, само че в случай че човек желае да стане пожарникар, ще се насочи другаде. С " Военно дело " методът е същият. Независимо, че направлението включва единствено военни университети, в единия образованието е обвързвано с Военно-въздушните сили, в друго - с военноморските.
Рейтинговата система ориентира и кои са най-често срещаните специалности измежду приключилите. Тоест човек може авансово да си даде сметка какво най-често работят дипломиралите се в дадени специалности и да реши желае ли същата специалност.
Пълен лист на взаимните стратегии, които български университети оферират в партньорство с непознати висши учебни заведения, е оповестен в раздел " Документи и връзки ".
Данните в Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България през 2021 година са обновени по поръчка на МОН от Консорциум „ ИОО-С ”, формиран от Институт „ Отворено общество – София “ и „ Сирма Солюшънс “.
Ръст на броя студенти
За първи път от десетилетие през 2021 година броят на студентите в българските университети се усилва, установи Георги Стойчев, шеф на " Отворено общество " за България, който показа данните на конференция в Министерството на образованието и науката дружно с министър Николай Денков.
През последните 10 година студентите у нас понижиха от 260 хиляди до под 200 хиляди Сега тази отрицателна наклонност на спад е пречупена. През 2021 година има увеличение с към 2% до общо 202 605. Стойчев предвижда наклонността на растеж да се резервира до 2028 година, след което да има по-рязък и бездънен спад от преживения. Ръстът отчасти се дължи на увеличената раждаемост сред 2003-а и 2009 година, с помощта на която университетите ще получат " демографски бонус ".
Преструктуриране
Най-многобройна остава групата на студентите по стопанска система (29 321 души), само че в този момент те са на половина по-малко, в сравнение с при старта на Рейтинговата система. Това се реализира и с административно понижаване на бройките за банкет вследствие политиката на нарастване там, където пазарът има потребност от експерти, и понижение там, където е задоволен. Резултатът през последната година е, че най-големият растеж е съсредоточен в педагогическите и здравните специалности.
На второ място по брой учащи се е „ Педагогика “ с 16 719 бъдещи абитуриенти, а на трето е „ Медицина “ с 13 186. За първи път от трите най-масови посоки изпада „ Администрация и ръководство “, което се учи от 13 137 студенти.
Политиките на МОН за повишение на привлекателността на учителската специалност дават резултат. През предходната академична година най-вече е скочил броят на първокурсниците в „ Педагогика на образованието по… “ – с 24%, и в „ Педагогика “ – с 9%. Бъдещите лекари също са се нараснали - с 6%. В същото време студентите в направление „ Обществено здраве “ са намалели с 11%, а учещите „ Туризъм “ - с 10%.
Чужди студенти
Над 8% от студентите в България са чужденци при 4% през 2014 година, а този индикатор е знак за това къде българското висше обучение е конкурентноспособно на интернационалния пазар на обучение. Най-голямата централизация на непознати студенти е в специалността " Медицина " - близо 58% от студентите са чужденци. В " Стоматология " те са 43%, във " Ветеринарна медицина " - 30%, а над 10% са в направленията " Фармация ", " Транспорт, мореплаване и авиация " и " Музикално и танцово изкуство ".
Наука
Международно разпознаваемите научни изявления на преподаватели от български университети са се нараснали доста. Броят им в Web of Science за интервала 2016-2020 година е почти 19 000 и надвишава с 1400 изявленията през предходния проучен петгодишен интервал. Броят на изявленията в Scopus е 18 400 - с над 2400 повече от интервала 2015-2019 година
Безработица
" Тази година отчитаме реализацията на фона на резултатите от коронакризата. Очаквано безработицата измежду младите висшисти в България, приключили през последните 5 години, се усилва. Средната е близо 3,5%. Това е най-високото равнище на безработица измежду висшистите, което отчитаме от 2015 година насам - уточни Георги Стойчев. - То главно се дължи на ограничаващите ограничения, свързани с ковид. "
Най-силно наранени са приключилите туризъм. Там безработицата измежду младите висшисти е близо 6% - 5,9%. Всеки пети (21%) от тях не е намерил приложение на добитото висше обучение. Безработицата е най-ниска измежду приключилите „ Медицина “, „ Фармация “, „ Стоматология “ и „ Военно дело “ – под 1%.
" За да илюстрирам какъв брой е всеобщ резултатът на рецесията върху безработицата, ще кажа, че през 2019-а, последната преди рецесията, само в три професионални посоки наблюдавахме безработица над 3%. В момента над 3% безработица отчитаме в 31 професионални посоки " , сподели Стойчев.
Доходи
Всички други знаци се усъвършенстват. Повишават се: осигурителният приход на завършилите; делът на работещите на позиции за висше образование; на осъществените в българската стопанска система и обезпечени в страната. Най-високото нарастване на приходите е регистрирано измежду приключилите педагогическите и медицинските специалности. Това са и направленията с най-голямо увеличение на броя студенти.
Медицината е №1 по застрахователен приход на приключилите, който обаче има таван и по тази причина не демонстрира реалистичната картина за приходите. По знак " Облагаем приход ", който демонстрира по-точно размера на заплатите, с най-високи приходи са приключилите " Информатика ", " Компютърни науки ", " Математика ", " Комуникационна и компютърна техника ", също бранш " Здравеопазване " и " Проучване, обработка и рандеман на потребни изкопаеми ", " Металургия ".
През първите пет години след дипломирането си 53% от висшистите в страната са работили на позиции, изискващи висше обучение. През 2014 година делът им е бил 46 на 100. През 2021 година междинният застрахователен приход е 1520 лева по отношение на 1373 лева през предходната година и 867 лева през 2014 година При приключилите „ Медицина “ за последната година той е скочил с 35%, при „ Здравни грижи “ - с 30%, а при приключилите педагогичен и просветителни професионални посоки - сред 17% и 20%.
Класации
Нито един университет не е най-хубав във всичко. Мит е и че софийските висши учебни заведения безусловно са по-добри от тези отвън столицата.
Софийският университет оглавява 23 от 30, в които предлага образование от общо 52 ранглисти по професионални посоки в рейтинга. В толкоз беше водещ и предходната година. Техническият университет в София е първи в 6 от 11-те посоки, в които предлага образование. Медицинският университет в София първи в 4 от 5-те си посоки. ХТМУ е №1 в 3. Американският, Аграрният и Тракийският водят по две ранглисти. Други 12 висши учебни заведения - по една.
Осем ранглисти по 8 професионални направления оглавяват университети отвън столицата, а три - от частни висши учебни заведения.
Професионалните посоки могат да бъдат разграничени на три групи, уточни Стойчев: в първата е значимо какво, а не къде учиш; във втората - къде, а не какво; в третата - тъкмо коя компетентност си избрал.
Типичен образец за първата група е професионално направление " Медицина ". Оценката на всички университети тук, която се мери в точки, е висока - всички са с над 70. Разликите сред първия и последния университет е в границите на 5 т, което е пренебрежимо малко от позиция на рейтинговата система.
Ако видите данните за съответните знаци, ще установите, че тези висши учебни заведения са като близнаци, означи Стойчев. Например междинният триумф от дипломите за приблизително обучение на студентите е към и над 5,50. Чуждестранните им студенти са сред 40% и 60%. Безработицата измежду възпитаниците им клони към нула. Над 90% от тях се осъществят на позиции, изискващи висше обучение. Доходите при всички са над 2000 лв. и разликите са в десетки, а не в стотици.
В този вид посоки не е значимо дали ще учите в Плевен, София или Пловдив. Разликата минимална, означи Стойчев.
Направления с сходни характерности са множеството педагогичен, също по този начин другите посоки в областта на опазването на здравето - " Стоматология ", " Фармация " и " Здравни грижи ".
Във втората група, при която е доста значимо тъкмо къде учите, попада най-масовото направление - " Икономика ".
" Тук виждате големи разлики в точките. Първият има 67, последният - 33 т. Ако видите реализацията на приключилите при започване на класацията и ги сравните с тези в края й, ще видите, че има разлика в безработицата в пъти - в челото под 2%, в края - над 5%. В пъти е разликата на позиции за висше обучение - 75% против 35%. Доходи - разликата е почти два пъти. "
Подобен вид посоки са обвързваните с инженерните науки, с естествените науки, администрация и ръководство.
При третата група, където акцентът пада върху избора на специалността, е видно, че даже едно висше учебно заведение да е преди всичко в образованието по обещано направление, то може да не е точното за кандидат-студента.
Типичен образец е " Транспорт, мореплаване и авиация ". В него са събрани доста разнообразни специалности - свързани с авиационната промишленост, с мореплаването. И в случай че желаете да станете моряк, не ви интересува, че преди всичко в тази ранглиста е ТУ-София, тъй като специалностите там са свързани с авиационната промишленост. Най-доброто Висше учебно заведение в България по корабоплаване и параходство е Висшето военноморско учебно заведение във Варна, означи Стойчев.
Подобно е ситуацията в " Архитектура, строителство и геодезия ", където №1 е УАСГ, само че в случай че човек желае да стане пожарникар, ще се насочи другаде. С " Военно дело " методът е същият. Независимо, че направлението включва единствено военни университети, в единия образованието е обвързвано с Военно-въздушните сили, в друго - с военноморските.
Рейтинговата система ориентира и кои са най-често срещаните специалности измежду приключилите. Тоест човек може авансово да си даде сметка какво най-често работят дипломиралите се в дадени специалности и да реши желае ли същата специалност.
Пълен лист на взаимните стратегии, които български университети оферират в партньорство с непознати висши учебни заведения, е оповестен в раздел " Документи и връзки ".
Данните в Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България през 2021 година са обновени по поръчка на МОН от Консорциум „ ИОО-С ”, формиран от Институт „ Отворено общество – София “ и „ Сирма Солюшънс “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ