В България събираемостта на митата изостава драстично от вноса
Няма разумно пояснение за какво събираемостта на митата изостава фрапантно от вноса, както и за какво събираемостта на Данък добавена стойност и акцизи изостава от растежа на Брутният вътрешен продукт в България. Това е едно от заключенията на Веселин Илиев, основен шеф " Външноикономическо съдействие ", БСК, който прави разбор на външната ни търговия и на някои макроикономически индикатори за интервала 2007 - 2017 година, публикуван от пресцентъра на работодателската организация.
Съотношението на вноса към Брутният вътрешен продукт бележи противоположна на износа наклонност и гладко понижава от към 68 на 100 през 2007 година до 60 на 100 през 2017 година За интервала 2007 до 2017 година вносът от страни отвън Европейски Съюз е повишен с 4 на 100, а събраните мита и митнически такси остават в същите рамки, показва специалистът и припомня, че през този интервал на практика няма смяна в размера на митата.
Според него, на този декор, е належащо по-задълбочено проучване, с цел да се изясни смяната на съотношението сред вноса и събраните Данък добавена стойност и акцизи (при импорт и вътрешни продажби). Данък добавена стойност е с непрекъсната ставка, само че събраното Данък добавена стойност бележи растеж 41 на 100, което e повече от растежа на вноса, само че по-малко от растежа на Брутният вътрешен продукт, който е 55 на 100. Акцизите, чиято ставка непрестанно пораства и основата се уголемява, също порастват по-малко от Брутният вътрешен продукт - с 50 на 100.
Присъединяването на България към Европейския съюз даде старт на структурни промени в стопанската система. Стокообменът (сума от импорт и експорт на стоки) трайно надвишава по стойност брутния вътрешен артикул (БВП), като се изключи спешните 2009 и 2010 година, се показва в разбора, представен от Българска телеграфна агенция. Съотношението на износа към Брутният вътрешен продукт гладко нараства от към 42 на 100 през 2007 година до 53 на 100 през 2017 година
Въпреки удобното развиване на износа, растежът на корпоративните налози, които компаниите заплащат от интервенциите си на вътрешния и външния пазар, очевидно изостава, демонстрират наблюденията на специалиста.
Положителна смяна е намаляващата роля на износа на нефтопродукти. За обсъждания интервал общият експорт нараства съвсем двойно, до момента в който износът на нефтопродукти понижава с 5 на 100 в стойностно изражение и с 6 на 100 в количествено. Логично - износът на горива към този момент трета година отстъпва лидерското място в експортната ни листа, разяснява анализаторът. Двата съществени нефтопродукта в експортната ни листа са горива и масла, като няма права пропорция сред стойностния размер на износа на горива и междинната интернационална цена. При износа на масла не се следи връзка с цените. До 2014 година износът на масла е в минимални размери.
Като цяло, износът се утвърждава като значим мотор на растежа, регистрира специалистът. Колебанията на цените на нефта и горивата не въздействат значително върху общия размер на износа, защото България изнася от ден на ден артикули с по-висока добавена стойност. Негативното салдо от търговия със артикули последователно се стеснява.
Съотношението на вноса към Брутният вътрешен продукт бележи противоположна на износа наклонност и гладко понижава от към 68 на 100 през 2007 година до 60 на 100 през 2017 година За интервала 2007 до 2017 година вносът от страни отвън Европейски Съюз е повишен с 4 на 100, а събраните мита и митнически такси остават в същите рамки, показва специалистът и припомня, че през този интервал на практика няма смяна в размера на митата.
Според него, на този декор, е належащо по-задълбочено проучване, с цел да се изясни смяната на съотношението сред вноса и събраните Данък добавена стойност и акцизи (при импорт и вътрешни продажби). Данък добавена стойност е с непрекъсната ставка, само че събраното Данък добавена стойност бележи растеж 41 на 100, което e повече от растежа на вноса, само че по-малко от растежа на Брутният вътрешен продукт, който е 55 на 100. Акцизите, чиято ставка непрестанно пораства и основата се уголемява, също порастват по-малко от Брутният вътрешен продукт - с 50 на 100.
Присъединяването на България към Европейския съюз даде старт на структурни промени в стопанската система. Стокообменът (сума от импорт и експорт на стоки) трайно надвишава по стойност брутния вътрешен артикул (БВП), като се изключи спешните 2009 и 2010 година, се показва в разбора, представен от Българска телеграфна агенция. Съотношението на износа към Брутният вътрешен продукт гладко нараства от към 42 на 100 през 2007 година до 53 на 100 през 2017 година
Въпреки удобното развиване на износа, растежът на корпоративните налози, които компаниите заплащат от интервенциите си на вътрешния и външния пазар, очевидно изостава, демонстрират наблюденията на специалиста.
Положителна смяна е намаляващата роля на износа на нефтопродукти. За обсъждания интервал общият експорт нараства съвсем двойно, до момента в който износът на нефтопродукти понижава с 5 на 100 в стойностно изражение и с 6 на 100 в количествено. Логично - износът на горива към този момент трета година отстъпва лидерското място в експортната ни листа, разяснява анализаторът. Двата съществени нефтопродукта в експортната ни листа са горива и масла, като няма права пропорция сред стойностния размер на износа на горива и междинната интернационална цена. При износа на масла не се следи връзка с цените. До 2014 година износът на масла е в минимални размери.
Като цяло, износът се утвърждава като значим мотор на растежа, регистрира специалистът. Колебанията на цените на нефта и горивата не въздействат значително върху общия размер на износа, защото България изнася от ден на ден артикули с по-висока добавена стойност. Негативното салдо от търговия със артикули последователно се стеснява.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ