Проф.Юлий Георгиев, бивш шеф на НСС: Религиозните фанатици в Европа са стотици хиляди по вина на водещи политици в ЕС
Няма ли край терорът в Европа? И да има, той е надалеч, а терористичните закани са близо, споделя някогашният шеф на Националната работа за сигурност проф. Юлий Георгиев пред в. " Труд ". Според него службите изпускат от надзор завръщащите се от Ирак и Сирия хиляди бойци на Ислямска страна, някои от които са обучавани за самоубийствени офанзиви. Многобройни юношески групи от ислямски генезис са повлияни от концепциите на джихадизма и склонни към необмислено принуждение.
– Проф. Георгиев, какво става? Преди 6 дни в градчето Требес в Южна Франция един френски мароканец нахлу в супермаркета с крясъци " Аз съм боец на " Ислямска страна ", мазета защитата и взе заложници и кой знае какъв брой майки щеше да разплаче още в случай че не беше командира и жандармерията там!
– Това е следващият случай, който покрива признаците на джихадисткия тероризъм – този, стъпил на извънредно радикална ислямистка основа. Известното за случилото се в Требес до момента дава съображение да се издигне първичната версия, че става дума за индувидуално стимулирана спонтанна офанзива на „ вълк-единак”, повлиян от концепциите на Ислямска страна. Дали тя ще се удостовери в хода на следствието, ще стане ясно в скоро време, уповавам се. Но към този момент няма оповестени други обстоятелства, които да приказват за групово деяние, за интрига в някаква общественост, направлявана от емисари на терористичната организация. Има още доста въпроси по случая, на които би трябвало да се отговори, с цел да сме изцяло насочени: дали френският жител е имал връзки с хора от Идил/Даеш или Ал Кайда, по какъв начин е реализирана връзката с тях, непосредствено в персонални контакти или косвено посредством обществените мрежи в Интернет, задействан ли е, или самичък е взел решението за терористичната офанзива, каква е другарската му среда и ролята му в нея, до каква степен тя е обвързвана със случая и други сходни. От отговорите зависи каква ще е по-нататък реакцията на специфичните служби по отношение на разпознатите нови и свързани закани за сигурността.
– Не можеше ли офанзивата в супермаркета да бъде предотвратена от специфичните служби? Защо те отново бяха изпреварени от кървавите събития? Както постоянно след атентати през днешния ден французите плачат, палят свещи и редят цветя, а малките екрани бодро оповестяват, че терористът е бил в полезрението на управляващите.
– Това, че е бил в полезрението им, никога не значи, че е бил под денонощен надзор дълготрайно време и най-много в навечерието на терористичния акт. Предполагам, че въпросното лице е било известно на службите поради пристрастията му към радикалния ислям, само че не е било непрекъснато следено, тъй като не е имало съображение за това – не са били доловени по агентурен или различен път признаци, че се готви да предприеме остри дейности. Религиозните фанатици в Европа са стотици хиляди, без пресилване. Няма по какъв начин да бъдат „ обслужвани” персонално, това просто не е допустимо. Има и друга характерна специфичност – „ вълците-единаци” нормално са прикрити, затворени в себе си, което ги прави доста мъчно различими на ранен етап…Но с цел да си разбираем по-добре случая „ Требес” и изобщо аргументите за джихадистката терористична вълна, заляла Европа, би трябвало да потърсим външния подтекст, да забележим какво провокира това неподходящо утежняване на средата за сигурност по линия на интернационалния тероризъм в сегашната обстановка.
– Да забележим? И?
– Няма по какъв начин да не видим, че разпалването на военните спорове в Северна Африка и Близкия изток, което се случва в устрема за силово налагане на западния цивилизационен модел, изразен посредством концепцията на демократичната народна власт, е главната причина за най-новата джихадистка терористична вълна в Европа. За нея водещите европейски политици имат виновност. Тя в това, че не се опълчиха на тази геостратегическа линия, наложена им от Съединени американски щати. Даже възторжено я поддържаха и след това най-безразсъдно отвориха необятно границите на съюза за бежанците и мигрантите, без да си дават сметка за вероятните нездравословни последствия. Направиха това, пренебрегвайки ползите на европейските нации. И игнорирайки изцяло предизвестията на специфичните си служби и полицейските си органи, с което ги изправиха пред куп мъчно решими проблеми.
– Не величаете ли несправедливо спецслужбите и полицията? Оставаме с убеждението, че те проспиват събитията. И си заслужават рецензиите по-късно, когато тичат след ужасяващите кръвопролития.
– Да, рецензиите се ускоряват, тъй като в европейските общества нараства чувството за неустановеност от непрекъснатата опасност за тероризъм. Гражданите на огромните западноевропейски градове, както виждаме, не желаят да привикват да живеят в обезпокоително очакване на следващия терористичен акт. Това е доста неприятно, стресиращо за тях.
– Ами да. 140-150 терористични акта в Европа годишно са прекомерно доста, с цел да бъдат одобрявани с „ по-голямо спокойствие”, както приканват политиците и силовите институции.
– Съгласен съм. Затова се разрастват претенциите на хората към управляващите и силовите институции за повече резултати, за по-голяма успеваемост. Но дано, търсейки салдото сред мечтаното и вероятното, въпреки всичко да кажем, че никоя страна в днешния свят не може да подсигурява стопроцентова сигурност против световната опасност от интернационалния тероризъм. Такава цел никой дори не си и слага, тя е нереалистична.
– Сигурен ли сте?
– За мен незадоволителните резултати в битката с тероризма имат своето пояснение. Вижте какво демонстрира най- точният знак – броят на сполучливите терористични актове, в това число тези от „ нискобюджетния тероризъм”, при който се убива с подръчни средства и без предварителна организация. Този брой надвишава броя на осуетените терористични офанзиви. Причината е, че заради проявената на най-високо европейско равнище управническа непредвидливост върху гърба на познавач службите и полицията за напълно малко време беше стоварен голям товар от отговорности, който надвишава капацитетните им благоприятни условия. На службите не им беше обезпечено нужното софтуерно време, с цел да съумеят да се провеждат и да изградят по-плътни осведомителни мрежи измежду огромните маси новопристигнали бежанци и мигранти. А те са към този момент повече от милион и половина! Нужно е време да се разпознават рисковите лица и групи, и да се стартира дейна работа по тях. Това не е по никакъв начин елементарно. Тези процеси не престават с години и то с изменчив триумф. В оперативната работа едни позиции се основават, други се губят, има естествено похабяване, има изхабяване на фрагментите, загуба на възможности…Едно е несъмнено: без качествени източници на настояща, сензитивна информация, службите не могат да удържат стратегическата самодейност, не могат да управляват развиването на събитията и да се намесват в тях превантивно.
– Ако вярно ви разбирам, европейските служби нямат ефикасна агентура в ИДИЛ и измежду мигрантите. Като е по този начин, за какво не пратят още шпиони, нали това им е работата!
– Ситуацията в този момент в службите е такава, че даже и при най-голямото допустимо натоварване на хората в тях, и при доста разширение на щатовете, ще мине много време, до момента в който наваксат изоставането. Задачата им не е една. Трябва и да поддържат непрекъсната подготвеност за посрещане и отразяване на заканите, които носят завръщащите се от Ирак и Сирия хиляди бойци на Ислямска страна, доста от които са готови за самоубийствени терористични офанзиви. Да не отслабват и контрола върху многочислените юношески групи от локалната ислямска диаспора, които са мощно повлияни от идеологията на джихадизма и склонни към необмислено принуждение. Можем да чакаме последователно обединение на тези три масива източници на терористичен риск въз основата на общата идея. Това неизбежно ще увеличи равнището на терористичната опасност в най-уязвимите страни членки на Европейски Съюз, където те са най-съсредоточени. Перспективите не са по никакъв начин удобни. Доброто за нас е, че България не е желана дестинация за бежанците. И може би интернационалният тероризъм ни възприема като малозначима цел. Не знам, може и да сме го заслужили по някакъв начин…
– Остава да приемем, че тероризмът е несломим?
– Не бих споделил. Необходимо е да се потърсят други подходи, отвън силовите, с цел да може той да се ограничи до търпими равнища и в далечното бъдеще да забравим за него дори. Но това ще е допустимо единствено, в случай че радикално се промени ситуацията в света. Тероризмът е комплицирано обществено събитие, което е основано върху използването на принуждение в преследването на политически цели. Той е незаконен от позиция на закона. За да го има, значи са налице условия, осигуряващи удобна среда за развиването му. Докато са налице, тероризмът ще продължава да намира последователи. И войната с него дълго време ще се води без победител.
– Броени часове преди френският мароканец да пролее кръв и да бъде убит, граничната полиция на нашето летище изчезна и направи кулоар, през който минаха без инспекция половината пасажери, кацнали с полет от Франция. Как си обяснявате това?
– Обяснявам си го с неналичието на обикновена дисциплинираност и възприятие за отговорност. Замислям се дали не беше неточност Министерство на вътрешните работи и специфичните ни служби да се девоенизират. Май не сме дозрели за това.
– „ Ние пазим най-добре външните граници на Европа”, декларира нееднократно нашият министър председател, настоявайки да бъдем признати в „ Шенген”. Недай, Боже, европейските ни сътрудници да си помислят в този момент, че това изказване е елементарна неистина.
– Лъгането е взаимно. Нито ние към този момент им имаме вяра, нито те на нас. Т ака ми се коства. Въртят все едни и същи изтъркани мантри и ни зариват с купища конвенции, отчети, рекомендации, директиви…Не съм сигурен дали има човек, който да ги е чел всичките. Някои от европейските ни началници и сътрудници, да не им загатвам имената, от ден на ден замязват на захласнати от диви сили. Разиграват едни помпозни театрални постановки на европейската сцена, без да се интересуват от мнението на публиката, като че ли тя не съществува. Премиерът ни се вписва успешно в тази среда, не може да му се отхвърли, нали по този начин? Той има някакви негови си разсъждения и преценки, които постоянно са озадачаващи. Това за границата не прави изключение.
– По-добре кажете къде е България по скалата на риска? Кое е за нас е най-застрашително? Бежанският поток? Грешките на политиците?
– Не знам дали сте забелязали, че най-обгрижваните опасности в страната ни са два: рискът за репутацията на властимащите и рискът от осъзнаване неуспеха на прехода – на нещото, което назоваваме демократична народна власт. И това обгрижване се прави за сметка на риска от цялостен демографски срив, от застрашително възходящата престъпност, от корупционния риск и другите политически опасности, зараждащи поради гафовете в ръководството – а те са в съвсем всички области на живота ни, няма време да ги изброявам. Непрекъснато се приказва за непоклатимост, за триумфи, за народна власт, само че ние не ги виждаме в приключен тип. Разхождат ни в облаците...
– Че какво ужасно има в това? И раят е в облаците, само че от епохи е мечтан.
– Знаете ли кое е най-главното? България е изправена пред риска от деградация и разпад на държавността. Дали множеството хора схващат това, аз не знам. Но мисля, че всеки, който е запазил патриотичните си усеща, би трябвало да се разсъни и да изиска смяна. Българското общество има крещяща потребност от гражданска готовност, от осъзнаване, от нови хрумвания и от дисциплиниране. Без това да се приказва за придвижване напред, е безсмислено.
– Между другото, като контраразузнавач от кариерата по какъв начин гледате на случая „ Гинка”? Каква е ролята на ДАНС в този интернационален срам?
– Много мътна, съмнителна, злепоставяща история. Приликите й с някои други крупни афери на прехода са натрапчиви. ДАНС доста ни разочарова с половинчатите си пояснения и недомлъвки. Прие огъня върху себе си, с цел да си подсигурява спокойствието. Много тъпо, само че факт. Скандалът занапред ще има забавно продължение, по този начин си мисля аз.
– А споделяте ли опасенията, че абсурдът с отровения двоен сътрудник Скрипал с последвалото експулсиране на дипломати крие рискове от нова международна война?
– Не ги споделям. Мисля, че и това ще мине, и ще замине.
Юлий Георгиев е роден на 14 декември 1951 година в Шумен. Завършил стопанска система във ВИИ (1975) и публицистика в СУ (1984-1986). Служител на българското контраразузнаване (1979-1997) и негов шеф (1995-1997). Преподавател в УНСС по магистърската стратегия „ Национална сигурност” (2011-2014). Професор хонорис идея на УниБИТ (2015). Автор на книгите „ Българските специфични служби с взор към обединена Европа” (2000) и „ Управление на риска в сигурността” (2012). Член на Управителния съвет на Национална асоциация „ Сигурност”.
– Проф. Георгиев, какво става? Преди 6 дни в градчето Требес в Южна Франция един френски мароканец нахлу в супермаркета с крясъци " Аз съм боец на " Ислямска страна ", мазета защитата и взе заложници и кой знае какъв брой майки щеше да разплаче още в случай че не беше командира и жандармерията там!
– Това е следващият случай, който покрива признаците на джихадисткия тероризъм – този, стъпил на извънредно радикална ислямистка основа. Известното за случилото се в Требес до момента дава съображение да се издигне първичната версия, че става дума за индувидуално стимулирана спонтанна офанзива на „ вълк-единак”, повлиян от концепциите на Ислямска страна. Дали тя ще се удостовери в хода на следствието, ще стане ясно в скоро време, уповавам се. Но към този момент няма оповестени други обстоятелства, които да приказват за групово деяние, за интрига в някаква общественост, направлявана от емисари на терористичната организация. Има още доста въпроси по случая, на които би трябвало да се отговори, с цел да сме изцяло насочени: дали френският жител е имал връзки с хора от Идил/Даеш или Ал Кайда, по какъв начин е реализирана връзката с тях, непосредствено в персонални контакти или косвено посредством обществените мрежи в Интернет, задействан ли е, или самичък е взел решението за терористичната офанзива, каква е другарската му среда и ролята му в нея, до каква степен тя е обвързвана със случая и други сходни. От отговорите зависи каква ще е по-нататък реакцията на специфичните служби по отношение на разпознатите нови и свързани закани за сигурността.
– Не можеше ли офанзивата в супермаркета да бъде предотвратена от специфичните служби? Защо те отново бяха изпреварени от кървавите събития? Както постоянно след атентати през днешния ден французите плачат, палят свещи и редят цветя, а малките екрани бодро оповестяват, че терористът е бил в полезрението на управляващите.
– Това, че е бил в полезрението им, никога не значи, че е бил под денонощен надзор дълготрайно време и най-много в навечерието на терористичния акт. Предполагам, че въпросното лице е било известно на службите поради пристрастията му към радикалния ислям, само че не е било непрекъснато следено, тъй като не е имало съображение за това – не са били доловени по агентурен или различен път признаци, че се готви да предприеме остри дейности. Религиозните фанатици в Европа са стотици хиляди, без пресилване. Няма по какъв начин да бъдат „ обслужвани” персонално, това просто не е допустимо. Има и друга характерна специфичност – „ вълците-единаци” нормално са прикрити, затворени в себе си, което ги прави доста мъчно различими на ранен етап…Но с цел да си разбираем по-добре случая „ Требес” и изобщо аргументите за джихадистката терористична вълна, заляла Европа, би трябвало да потърсим външния подтекст, да забележим какво провокира това неподходящо утежняване на средата за сигурност по линия на интернационалния тероризъм в сегашната обстановка.
– Да забележим? И?
– Няма по какъв начин да не видим, че разпалването на военните спорове в Северна Африка и Близкия изток, което се случва в устрема за силово налагане на западния цивилизационен модел, изразен посредством концепцията на демократичната народна власт, е главната причина за най-новата джихадистка терористична вълна в Европа. За нея водещите европейски политици имат виновност. Тя в това, че не се опълчиха на тази геостратегическа линия, наложена им от Съединени американски щати. Даже възторжено я поддържаха и след това най-безразсъдно отвориха необятно границите на съюза за бежанците и мигрантите, без да си дават сметка за вероятните нездравословни последствия. Направиха това, пренебрегвайки ползите на европейските нации. И игнорирайки изцяло предизвестията на специфичните си служби и полицейските си органи, с което ги изправиха пред куп мъчно решими проблеми.
– Не величаете ли несправедливо спецслужбите и полицията? Оставаме с убеждението, че те проспиват събитията. И си заслужават рецензиите по-късно, когато тичат след ужасяващите кръвопролития.
– Да, рецензиите се ускоряват, тъй като в европейските общества нараства чувството за неустановеност от непрекъснатата опасност за тероризъм. Гражданите на огромните западноевропейски градове, както виждаме, не желаят да привикват да живеят в обезпокоително очакване на следващия терористичен акт. Това е доста неприятно, стресиращо за тях.
– Ами да. 140-150 терористични акта в Европа годишно са прекомерно доста, с цел да бъдат одобрявани с „ по-голямо спокойствие”, както приканват политиците и силовите институции.
– Съгласен съм. Затова се разрастват претенциите на хората към управляващите и силовите институции за повече резултати, за по-голяма успеваемост. Но дано, търсейки салдото сред мечтаното и вероятното, въпреки всичко да кажем, че никоя страна в днешния свят не може да подсигурява стопроцентова сигурност против световната опасност от интернационалния тероризъм. Такава цел никой дори не си и слага, тя е нереалистична.
– Сигурен ли сте?
– За мен незадоволителните резултати в битката с тероризма имат своето пояснение. Вижте какво демонстрира най- точният знак – броят на сполучливите терористични актове, в това число тези от „ нискобюджетния тероризъм”, при който се убива с подръчни средства и без предварителна организация. Този брой надвишава броя на осуетените терористични офанзиви. Причината е, че заради проявената на най-високо европейско равнище управническа непредвидливост върху гърба на познавач службите и полицията за напълно малко време беше стоварен голям товар от отговорности, който надвишава капацитетните им благоприятни условия. На службите не им беше обезпечено нужното софтуерно време, с цел да съумеят да се провеждат и да изградят по-плътни осведомителни мрежи измежду огромните маси новопристигнали бежанци и мигранти. А те са към този момент повече от милион и половина! Нужно е време да се разпознават рисковите лица и групи, и да се стартира дейна работа по тях. Това не е по никакъв начин елементарно. Тези процеси не престават с години и то с изменчив триумф. В оперативната работа едни позиции се основават, други се губят, има естествено похабяване, има изхабяване на фрагментите, загуба на възможности…Едно е несъмнено: без качествени източници на настояща, сензитивна информация, службите не могат да удържат стратегическата самодейност, не могат да управляват развиването на събитията и да се намесват в тях превантивно.
– Ако вярно ви разбирам, европейските служби нямат ефикасна агентура в ИДИЛ и измежду мигрантите. Като е по този начин, за какво не пратят още шпиони, нали това им е работата!
– Ситуацията в този момент в службите е такава, че даже и при най-голямото допустимо натоварване на хората в тях, и при доста разширение на щатовете, ще мине много време, до момента в който наваксат изоставането. Задачата им не е една. Трябва и да поддържат непрекъсната подготвеност за посрещане и отразяване на заканите, които носят завръщащите се от Ирак и Сирия хиляди бойци на Ислямска страна, доста от които са готови за самоубийствени терористични офанзиви. Да не отслабват и контрола върху многочислените юношески групи от локалната ислямска диаспора, които са мощно повлияни от идеологията на джихадизма и склонни към необмислено принуждение. Можем да чакаме последователно обединение на тези три масива източници на терористичен риск въз основата на общата идея. Това неизбежно ще увеличи равнището на терористичната опасност в най-уязвимите страни членки на Европейски Съюз, където те са най-съсредоточени. Перспективите не са по никакъв начин удобни. Доброто за нас е, че България не е желана дестинация за бежанците. И може би интернационалният тероризъм ни възприема като малозначима цел. Не знам, може и да сме го заслужили по някакъв начин…
– Остава да приемем, че тероризмът е несломим?
– Не бих споделил. Необходимо е да се потърсят други подходи, отвън силовите, с цел да може той да се ограничи до търпими равнища и в далечното бъдеще да забравим за него дори. Но това ще е допустимо единствено, в случай че радикално се промени ситуацията в света. Тероризмът е комплицирано обществено събитие, което е основано върху използването на принуждение в преследването на политически цели. Той е незаконен от позиция на закона. За да го има, значи са налице условия, осигуряващи удобна среда за развиването му. Докато са налице, тероризмът ще продължава да намира последователи. И войната с него дълго време ще се води без победител.
– Броени часове преди френският мароканец да пролее кръв и да бъде убит, граничната полиция на нашето летище изчезна и направи кулоар, през който минаха без инспекция половината пасажери, кацнали с полет от Франция. Как си обяснявате това?
– Обяснявам си го с неналичието на обикновена дисциплинираност и възприятие за отговорност. Замислям се дали не беше неточност Министерство на вътрешните работи и специфичните ни служби да се девоенизират. Май не сме дозрели за това.
– „ Ние пазим най-добре външните граници на Европа”, декларира нееднократно нашият министър председател, настоявайки да бъдем признати в „ Шенген”. Недай, Боже, европейските ни сътрудници да си помислят в този момент, че това изказване е елементарна неистина.
– Лъгането е взаимно. Нито ние към този момент им имаме вяра, нито те на нас. Т ака ми се коства. Въртят все едни и същи изтъркани мантри и ни зариват с купища конвенции, отчети, рекомендации, директиви…Не съм сигурен дали има човек, който да ги е чел всичките. Някои от европейските ни началници и сътрудници, да не им загатвам имената, от ден на ден замязват на захласнати от диви сили. Разиграват едни помпозни театрални постановки на европейската сцена, без да се интересуват от мнението на публиката, като че ли тя не съществува. Премиерът ни се вписва успешно в тази среда, не може да му се отхвърли, нали по този начин? Той има някакви негови си разсъждения и преценки, които постоянно са озадачаващи. Това за границата не прави изключение.
– По-добре кажете къде е България по скалата на риска? Кое е за нас е най-застрашително? Бежанският поток? Грешките на политиците?
– Не знам дали сте забелязали, че най-обгрижваните опасности в страната ни са два: рискът за репутацията на властимащите и рискът от осъзнаване неуспеха на прехода – на нещото, което назоваваме демократична народна власт. И това обгрижване се прави за сметка на риска от цялостен демографски срив, от застрашително възходящата престъпност, от корупционния риск и другите политически опасности, зараждащи поради гафовете в ръководството – а те са в съвсем всички области на живота ни, няма време да ги изброявам. Непрекъснато се приказва за непоклатимост, за триумфи, за народна власт, само че ние не ги виждаме в приключен тип. Разхождат ни в облаците...
– Че какво ужасно има в това? И раят е в облаците, само че от епохи е мечтан.
– Знаете ли кое е най-главното? България е изправена пред риска от деградация и разпад на държавността. Дали множеството хора схващат това, аз не знам. Но мисля, че всеки, който е запазил патриотичните си усеща, би трябвало да се разсъни и да изиска смяна. Българското общество има крещяща потребност от гражданска готовност, от осъзнаване, от нови хрумвания и от дисциплиниране. Без това да се приказва за придвижване напред, е безсмислено.
– Между другото, като контраразузнавач от кариерата по какъв начин гледате на случая „ Гинка”? Каква е ролята на ДАНС в този интернационален срам?
– Много мътна, съмнителна, злепоставяща история. Приликите й с някои други крупни афери на прехода са натрапчиви. ДАНС доста ни разочарова с половинчатите си пояснения и недомлъвки. Прие огъня върху себе си, с цел да си подсигурява спокойствието. Много тъпо, само че факт. Скандалът занапред ще има забавно продължение, по този начин си мисля аз.
– А споделяте ли опасенията, че абсурдът с отровения двоен сътрудник Скрипал с последвалото експулсиране на дипломати крие рискове от нова международна война?
– Не ги споделям. Мисля, че и това ще мине, и ще замине.
Юлий Георгиев е роден на 14 декември 1951 година в Шумен. Завършил стопанска система във ВИИ (1975) и публицистика в СУ (1984-1986). Служител на българското контраразузнаване (1979-1997) и негов шеф (1995-1997). Преподавател в УНСС по магистърската стратегия „ Национална сигурност” (2011-2014). Професор хонорис идея на УниБИТ (2015). Автор на книгите „ Българските специфични служби с взор към обединена Европа” (2000) и „ Управление на риска в сигурността” (2012). Член на Управителния съвет на Национална асоциация „ Сигурност”.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ