Няма лесен отговор да“ или не“ на въпроса прощава ли

Няма елементарен отговор „ да “ или „ не “ на въпроса прости ли се такова изменничество, или не.
Защото животът ви е по-сложен и от най-умния съвет от два реда. Но има път за деяние. Не към прошката като цел, а към вашето лично ясно решение. Обърнете внимание, че всеки има собствен личен логаритъм и всеки живее и ще живее както може.

Спрете се. Не решавайте, а оцелейте
В момента душeвността ви е в потрес. Светът ви се е срутил. Не вземайте огромни решения през първите дни и седмици от случката. Вашата задача в този момент е главно да се погрижите за себе си. Запомнете, че би трябвало да дишате. Буквално. Когато ви обземе суматоха, дишайте 4-7-8 (вдишайте за 4, задръжте за 7, издишайте за 8).
Хранете се и пийте вода. Дори и да не желаете. Тялото ви е под стрес. Понякога може да се задавяте поради напрежението. Минимизирайте контактите. Ако е допустимо, вземете си отпуска. Нуждаете се от пространство, с цел да избягвате да гледате индивида, който ви е наранил.
Блокирайте го. Намерете си „ слушащо ухо “ - не някой, който ще ви съди или ще дава препоръки. А някой, който ще каже: „ Чувам те. Това е същински пъкъл. С теб съм. “ Психолог или елементарна възглавница биха били най-подходящи.

Живей. Освободи се от демоните
Дай им независимост. Не можеш да игнорираш болката. Трябва да я преживееш до дъното, с цел да я преодолееш. Дай воля на възприятията си. Ярост, обезсърчение, оскърбление, потиснатост. Пиши гневни писма (не ги изпращай!), крещи във възглавницата си, плачи, до момента в който се изтощиш. Това не е уязвимост. Това е развой на детоксикация. Трябва да облекчиш напрежението, даже и по този метод. Задай си главния въпрос, не за колегата си, а за себе си: „ Какво е счупено в МЕН? “ Доверието? Самоуважението? Вярата в справедливостта? Разбиране на нашата история? Това е, върху което би трябвало да работиш. Анализирай с самообладание. Когато първата стихия утихне, ще успееш да разчистиш руините.

Какво НАИСТИНА се случи?
Анализирай без спекулации. Само обстоятелствата. Дали е било еднократно? Или дълготрайна спекулация? Системни брачни провали? Мотивът на изневеряващия е негова лична отговорност. Неговата досада, боязън от старостта, некадърност да приказва за потребностите си, егоизъм. Всичко това е НЕГОВ багаж. Вие не сте отговорни за неговия избор.
Но! Ако е имало рецесия във връзката ви, а това постоянно се случва и с двамата сътрудници, тя би трябвало да бъде приета от вас. Не с цел да се трансферира виновността, а за изясненост. Погледнете изцяло историята. Дали е била като цяло добра връзка ви, къде е настъпил разпадът? Или това е върхът на айсберга, под който се крият години на неодобрение, пренебрежение и прочувствено принуждение?

Да простиш или да не простиш невярност?
Прошката не е наложителна. Това е твой персонален избор, непринуден и постоянно доста нескончаем развой. Прошката НЕ значи, че всичко е забравено, че се връщаме към това, което е било. Така не се случва в живота. Ще бъде друго. Прошката е решение да се освободиш от отровата на негодуванието и отмъщението поради себе си. Това е отвод да носиш това тежко задължение по-нататък в живота си.
Можеш да простиш и да се разделиш. Това е постоянно срещана и здравословна тактика. Може ли връзката да продължи? Въпросът не е за прошката, а за възобновяване на доверието. Това е по-трудно от започването на нова връзка.