Няма категорични и солидни аргументи против влизането на България в

Няма безапелационни и солидни причини срещу влизането на България в еврозоната, а неуверената позиция на някои политически сили се дължи на популистки съображения. Референдумът е ненужно упражнение и не е виновна национална позиция. Това разяснява Красимир Катев, ръководещ сътрудник в " Делта кепитъл инвестмънтс " и някогашен зам. финансов министър, в предаването „ Светът е бизнес “ с водещ Ивайло Лаков.

“Всички политици, които желаят референдум го желаят с користни политически цели, всеки желае да дръпне килимчето под обединението и да тръгне по популистката вълна. За доста неща е хубаво да няма референдуми, както да вземем за пример във Англия. Там хората се подведоха и в този момент са доста по-зле икономически”, счита той.

Катев е безапелационен, че приемането на еврото ще докара до повече вложения и по-високи приходи. „ Да имаме втората по мощ валута в света носи известност, самочувствие, огромно облекчение при пътешестване, по-ниски разноски за преводи. В кратковременен проект ще имаме и по-ниски лихви по заемите, въпреки да се чака че скоро лихвите ще се вдигнат от ЕЦБ. За сметка на това ще има прилична рента по депозитите в евро “, напомня той.

Според него причините, че инфлацията ще скочи с приемането на еврото са несъстоятелни изключително като се има поради, че България е във валутен ръб с еврото от доста години. „ Де факто ние сме в еврозоната от 25 години, споделя той. „ Поради строгия валутен ръб и неналичието на парична политика в България ние консумираме всички негативи от това да сме вързани за еврозоната без да имаме място на масата и да ни се чува гласа. “

Катев счита, че би трябвало да се огледа опита на другите страни от Източна Европа, които към този момент са приели еврото. По негови думи Латвия, Литва и Естония са отчели само позитиви от това, като първичната инфлация след приемането е била сред 0.3% и 0.4%.

И в Хърватска имаше популисти, които желаеха да изчакват и да вършат референдум, напомня той, „ само че там политиците постъпиха далновидно и не позволиха това. Ние започнахме процеса дружно с тях, само че те към този момент са утвърдени и ще вкарат еврото на 1 януари 2023г. “

„ Според мен опозицията против приемането на еврото се води от локални корпоративни ползи, които считат че банковия контрол ще бъде по-лек при Българска народна банка, въпреки че откогато влязохме в банковия съюз огромните банки към този момент са под надзора на ЕЦБ. Може би по-малки играчи имат интерес да останат необвързани. Има и съветски лоби в България, която води хибридна война против еврото. Някои популистки партии са яхнали тази метла и считат, че ще им донесе позитиви при възможни избори “, счита Катев.

Относно Унгария, Полша и Чехия Катев акцентира, че „ те са по-развити стопански системи, при тях причините против еврозоната са в действителност националистични, изключително в Унгария. В Чехия към този момент са с толкоз мощно развита промишленост при която имат изгода от това да водят лична парична политика. Видяхме, че в този момент те подвигнаха лихвите доста по-рано, сега техните лихви са 4-5%. Те имат опция да водят съответна и самостоятелна парична политика, а ние нямаме това. Техните централни банки водят по-адекватна политика от ЕЦБ допреди 6 месеца. Ние от своя страна печелим участие в доста мощен блок, с дълготрайна непоклатимост и ниска инфлация “, безапелационен е той.

Катев предизвестява, че има „ 80% възможност следващата година да не покрием критерия за инфлация. По предписание ние би трябвало да имаме не повече от 2% отклоняване от междинната инфлация на трите страни с най-ниска инфлация в еврозоната. Това е доста мъчно да се реализира при актуалната обстановка и има огромна възможност ние да не покрием този аршин “. За сметка на това по негови думи „ държавното управление и Българска народна банка са се насочили към търсенето на компромис‘.