Премиерът слънце изхвърли целофана и ни навря онова в лицата!
Няма какво толкова да го увъртане и да се чудим от какъв брой дерета да носим вода, единствено и единствено да ни признаят за политкоректни, справедливи и равно отдалечени от страните в спора. И ще си го кажем в прав текст: Бойко Борисов и подопечната му ръководеща коалиция взеха искрено да ни се подиграват. С дейното подпомагане и още по-активното безучастие на парламентарната и извънпарламентарната съпротива, която продължава да се влачи след гражданските митинги, вместо да тича пред тях.
Донякъде, обстановката наподобява на живописната картинка ням спори с тв приемник, интензивен до дупка. Но не е по този начин. Или по-скоро - не е тъкмо по този начин.
От месец и половина, естествените гласоподаватели и данъкоплатци мечтаят за оставките на премиера Борисов и на основния прокурор Иван Гешев, за предварителни избори и за цялостен ремонт на правосъдната система, в частност - на държавното обвиняване. Част от гласоподавателите желаят тези "неща " намерено и с цената на здравето и свободата си, до момента в който друга част (огромна при това) не престават да бучат в профил, тъй като ги е боязън да не им се случи преживелица. Я персонално на тях, я на бизнеса им. Исканията на протестиращите са константна големина и те ще останат на улицата, до момента в който
на власт не дойдат естествени люде,
работещи в името и за богатството на народа.
От другата страна на уравнението - прям цинизъм. Зад който обаче прозира хладнокръвието, с което Борисов и "мозъците " към него отмятат една по една точките от... - ще го кажем литературно - пъкления си проект: циментиране на задкулисието и прибиране на страната в това чекмедже.
През първата десетдневка на митингите Бойко продължаваше да си джитка с джипката наляво-надясно, да раздава милиони и милиарди, да се фука с автомагистралите си, да... марширува по нервите на всички.
В средата на юли, когато усети, че тая работа е на път да стане като оная (имаме поради митингите през 2012-2013 година, довели до първата му оставка, както и митингите през 2014-2015 година, поради които държавното управление на Орешарски сдаде багажа), той направи първия сръчен маньовър
за приспиване на разбуненото гражданско общество.
На 15 юли проправителствените медии думнаха в залп сензационна вест: "Премиерът е измислил и е предложил на съдружните си сътрудници пет разновидността за излаз от рецесията:
Вариант 1: Незабавно подаване на оставка. Този вид е избран като рисков поради репресии от страна на длъжностен кабинет, назначен от президента и заплаха от прекъсване на значими енергийни и инфраструктурни планове
Вариант 2: След превъзмогване на "червения " избор на съмнение, ГЕРБ внасят избор на доверие в Народното събрание и се самосвалят. После вършат експертен кабинет - без Бойко Борисов и със напълно други министри.
Вариант 3: След превъзмогване на вота на съмнение, Борисов освобождава всички министри, Народното събрание избира нови, персонално излиза в отпуск до края на мандата, поверявайки изпълнителната власт в ръцете на един от вицепремиерите.
Вариант 4: Преодоляване на вота на съмнение, внасяне на избор на доверие, самосваляне и осъществяване на концепциите, стартирани в общественото пространство от леви и десни. Т.е. експертен кабинет, а Борисов... свободен от държавнически задължения "обикновен " партиен водач.
Вариант 5: Преодоляване на вота на съмнение, внасяне на избор на доверие, самосваляне от власт, връщане на мандата и почитане на Корнелия Нинова с достойнството Българска социалистическа партия да сформира държавно управление като втора по величина партия в Народното събрание.
Помни ли някой какъв брой време просъществуваха тези пет разновидността? Точно по този начин - задоволително дълго, с цел да може Борисов и кукловодите му да приготвят втория си ход:
проявлението на мускули, зъби и нокти.
На 4 август следобяд - ни в чеп, ни в ръкав (уж) - Борисов се направи на отегчен от ината на протестиращите, махна с ръка и разгласи, че на следващия ден събира партийния актив на ГЕРБ в София. Официалната информация за събитието споходи медиите към 17 часа. Според анонса, на форума Борисов щял да държи тронно слово, в което ще проучва политическата конюнктура и аргументите за митингите, ще огласи и бъдещите си планове. Оставка обаче няма да подава.
На 5 август, тъкмо в уреченото време - 12 часа по пладне - не по-малко от 4000 партийни деятели на ГЕРБ се строиха за обзор на напечения от слънцето някогашен казармен плац на Четвърти километър (т.е. в едно от чудесата Борисови - София тех парк). Вярно - седнали на особено аранжирани столове, само че въпреки всичко под строй.
Няма да повтаряме или да преписваме "пироните " в тронното слово на премиера, тъй като хвалбите му си ги знаем от дълго време. Два акцента обаче няма по какъв начин да бъдат подминати, тъй като... подсказаха какво ни чака по-нататък.
Първо -
на партия ГЕРБ не ѝ пука дали ще има предварителни избори
или не, тъй като сигурно ще ги завоюва. Вярно, Борисов не посмя да са се изфука, че за по-малко от половин работен ден е в положение да привика 4000 души - ей по този начин, с едно тракване на пръсти - само че то не беше и належащо. Защото единствено тежък добряк не би могъл да си показа какво ще се случи, в случай че Борисов щракне с пръсти няколко пъти или "помоли " всички негови и партийни храненици да потвърдят на процедура своята преданост към личността и делото му.
И второ - типичен предварителни избори няма да има, т.е. Народното събрание няма да се разпуска. Не тъй като Бойко го е боязън от възможната проверка, която би направила служебният кабинет на главния му дразнител - президента Румен Радев, а тъй като тази процедура щяла да блокира работата на изпълнителната власт и да хвърли България
в блатото на безпътицата и разрухата.
Седмица и половина по-късно, още веднъж в типично негов жанр - сякаш под напора на събитията, само че след усърдно написано домашно - Борисов смъкна маската. И уведоми необятната общност какво счита да прави с страната и по какъв начин ще стане това.
През далечната към този момент 2003 година, Борисов - в качеството му на основен секретар на Министерство на вътрешните работи - за първи път публично излъга необятната общност, че няма никакви политически и властови упоритости. И онагледи тази своя решителност с първата си крилата фраза: българската политика е лайно в целофан!
Е, на 14 август Борисов
най-накрая смъкна този целофан и го пусна в тоалетната.
А това - "другото " - ни го навря в лицата по допустимо най-бруталния и решителен метод. По различен метод да опише човек в резюме телевизионната проповед, която ни дръпна тогава, просто е невероятно.
Президентът е зложелател на демокрацията, а протестиращите са платени помияри на олигархията и мафията. Ето за какво ГЕРБ желае привикване на Велико национално заседание (ВНС) и рестарт на страната!
Стратегическите цели са три - приемане на нова конституция, очистване на Велико народно събрание като институция и очистване на Висшия правосъден съвет като висш административен орган на правосъдната власт.
Тактическите цели са три: бетониране на основния прокурор като
едноличен стопанин на държавното обвинение;
орязване на президентските правомощия; преобразяване на Народното събрание в нещо като масонска ложа - депутати малцина, само че все от сой!
За илюзия на съперника, планът на въпросната нова конституция е съчинен нескопосано. Поне към този момент номерът минава, тъй като до момента в който всички се занимаваме с юридическата неначетеност на Данаил Кирилов, Борисов и кукловодите му си опекоха работата.
До 18 август процедурата по свикването на Велико национално заседание изглеждаше обречена заради липса на 120 депутатски гласа "За ".
На 19 август Веселин Марешки обаче обърна палачинката (както предсказахме в предишния брой на "БАНКЕРЪ ") и заверата потегли в вярната посока: към пазарлък с "естествените врагове " - Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, и предплатено разпределение на порциите в името на безаварийното приемане на заветните 29 милиарда евро през третия програмен интервал.
Донякъде, обстановката наподобява на живописната картинка ням спори с тв приемник, интензивен до дупка. Но не е по този начин. Или по-скоро - не е тъкмо по този начин.
От месец и половина, естествените гласоподаватели и данъкоплатци мечтаят за оставките на премиера Борисов и на основния прокурор Иван Гешев, за предварителни избори и за цялостен ремонт на правосъдната система, в частност - на държавното обвиняване. Част от гласоподавателите желаят тези "неща " намерено и с цената на здравето и свободата си, до момента в който друга част (огромна при това) не престават да бучат в профил, тъй като ги е боязън да не им се случи преживелица. Я персонално на тях, я на бизнеса им. Исканията на протестиращите са константна големина и те ще останат на улицата, до момента в който
на власт не дойдат естествени люде,
работещи в името и за богатството на народа.
От другата страна на уравнението - прям цинизъм. Зад който обаче прозира хладнокръвието, с което Борисов и "мозъците " към него отмятат една по една точките от... - ще го кажем литературно - пъкления си проект: циментиране на задкулисието и прибиране на страната в това чекмедже.
През първата десетдневка на митингите Бойко продължаваше да си джитка с джипката наляво-надясно, да раздава милиони и милиарди, да се фука с автомагистралите си, да... марширува по нервите на всички.
В средата на юли, когато усети, че тая работа е на път да стане като оная (имаме поради митингите през 2012-2013 година, довели до първата му оставка, както и митингите през 2014-2015 година, поради които държавното управление на Орешарски сдаде багажа), той направи първия сръчен маньовър
за приспиване на разбуненото гражданско общество.
На 15 юли проправителствените медии думнаха в залп сензационна вест: "Премиерът е измислил и е предложил на съдружните си сътрудници пет разновидността за излаз от рецесията:
Вариант 1: Незабавно подаване на оставка. Този вид е избран като рисков поради репресии от страна на длъжностен кабинет, назначен от президента и заплаха от прекъсване на значими енергийни и инфраструктурни планове
Вариант 2: След превъзмогване на "червения " избор на съмнение, ГЕРБ внасят избор на доверие в Народното събрание и се самосвалят. После вършат експертен кабинет - без Бойко Борисов и със напълно други министри.
Вариант 3: След превъзмогване на вота на съмнение, Борисов освобождава всички министри, Народното събрание избира нови, персонално излиза в отпуск до края на мандата, поверявайки изпълнителната власт в ръцете на един от вицепремиерите.
Вариант 4: Преодоляване на вота на съмнение, внасяне на избор на доверие, самосваляне и осъществяване на концепциите, стартирани в общественото пространство от леви и десни. Т.е. експертен кабинет, а Борисов... свободен от държавнически задължения "обикновен " партиен водач.
Вариант 5: Преодоляване на вота на съмнение, внасяне на избор на доверие, самосваляне от власт, връщане на мандата и почитане на Корнелия Нинова с достойнството Българска социалистическа партия да сформира държавно управление като втора по величина партия в Народното събрание.
Помни ли някой какъв брой време просъществуваха тези пет разновидността? Точно по този начин - задоволително дълго, с цел да може Борисов и кукловодите му да приготвят втория си ход:
проявлението на мускули, зъби и нокти.
На 4 август следобяд - ни в чеп, ни в ръкав (уж) - Борисов се направи на отегчен от ината на протестиращите, махна с ръка и разгласи, че на следващия ден събира партийния актив на ГЕРБ в София. Официалната информация за събитието споходи медиите към 17 часа. Според анонса, на форума Борисов щял да държи тронно слово, в което ще проучва политическата конюнктура и аргументите за митингите, ще огласи и бъдещите си планове. Оставка обаче няма да подава.
На 5 август, тъкмо в уреченото време - 12 часа по пладне - не по-малко от 4000 партийни деятели на ГЕРБ се строиха за обзор на напечения от слънцето някогашен казармен плац на Четвърти километър (т.е. в едно от чудесата Борисови - София тех парк). Вярно - седнали на особено аранжирани столове, само че въпреки всичко под строй.
Няма да повтаряме или да преписваме "пироните " в тронното слово на премиера, тъй като хвалбите му си ги знаем от дълго време. Два акцента обаче няма по какъв начин да бъдат подминати, тъй като... подсказаха какво ни чака по-нататък.
Първо -
на партия ГЕРБ не ѝ пука дали ще има предварителни избори
или не, тъй като сигурно ще ги завоюва. Вярно, Борисов не посмя да са се изфука, че за по-малко от половин работен ден е в положение да привика 4000 души - ей по този начин, с едно тракване на пръсти - само че то не беше и належащо. Защото единствено тежък добряк не би могъл да си показа какво ще се случи, в случай че Борисов щракне с пръсти няколко пъти или "помоли " всички негови и партийни храненици да потвърдят на процедура своята преданост към личността и делото му.
И второ - типичен предварителни избори няма да има, т.е. Народното събрание няма да се разпуска. Не тъй като Бойко го е боязън от възможната проверка, която би направила служебният кабинет на главния му дразнител - президента Румен Радев, а тъй като тази процедура щяла да блокира работата на изпълнителната власт и да хвърли България
в блатото на безпътицата и разрухата.
Седмица и половина по-късно, още веднъж в типично негов жанр - сякаш под напора на събитията, само че след усърдно написано домашно - Борисов смъкна маската. И уведоми необятната общност какво счита да прави с страната и по какъв начин ще стане това.
През далечната към този момент 2003 година, Борисов - в качеството му на основен секретар на Министерство на вътрешните работи - за първи път публично излъга необятната общност, че няма никакви политически и властови упоритости. И онагледи тази своя решителност с първата си крилата фраза: българската политика е лайно в целофан!
Е, на 14 август Борисов
най-накрая смъкна този целофан и го пусна в тоалетната.
А това - "другото " - ни го навря в лицата по допустимо най-бруталния и решителен метод. По различен метод да опише човек в резюме телевизионната проповед, която ни дръпна тогава, просто е невероятно.
Президентът е зложелател на демокрацията, а протестиращите са платени помияри на олигархията и мафията. Ето за какво ГЕРБ желае привикване на Велико национално заседание (ВНС) и рестарт на страната!
Стратегическите цели са три - приемане на нова конституция, очистване на Велико народно събрание като институция и очистване на Висшия правосъден съвет като висш административен орган на правосъдната власт.
Тактическите цели са три: бетониране на основния прокурор като
едноличен стопанин на държавното обвинение;
орязване на президентските правомощия; преобразяване на Народното събрание в нещо като масонска ложа - депутати малцина, само че все от сой!
За илюзия на съперника, планът на въпросната нова конституция е съчинен нескопосано. Поне към този момент номерът минава, тъй като до момента в който всички се занимаваме с юридическата неначетеност на Данаил Кирилов, Борисов и кукловодите му си опекоха работата.
До 18 август процедурата по свикването на Велико национално заседание изглеждаше обречена заради липса на 120 депутатски гласа "За ".
На 19 август Веселин Марешки обаче обърна палачинката (както предсказахме в предишния брой на "БАНКЕРЪ ") и заверата потегли в вярната посока: към пазарлък с "естествените врагове " - Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, и предплатено разпределение на порциите в името на безаварийното приемане на заветните 29 милиарда евро през третия програмен интервал.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ