Няма как, когато сте минавали по Главната улица в Пловдив

Няма по какъв начин, когато сте минавали по Главната улица в Пловдив да не сте забелязали мъж на междинна възраст, който е постоянно дружно със своето куче. Това са Камен и Искра.

Камен е от тези тихи, почтени хора, които не търсят внимание, само че оставят диря. В предишното е бил просветен и организиран, само че поредност от житейски условия прекатурват ориста му. Днес той се препитава като вехтошар и оказва помощ с каквото е по силите му на комерсиалните обекти - да изхвърли отпадък, да подреди асортименти. Никога не е създавал проблеми, беседва умерено с хората и резервира човешкото си достолепие.

До него постоянно беше Искра - неговият най-верен другар и сателит. Тяхната връзка беше не просто общуване, а същинско, надълбоко другарство, траяло цели 19 години.

През последните години Искра беше мъчно преносима. Гледката постоянно беше по едно и също време мъчителна и трогателна - Камен безусловно я влачеше след себе си, отказвайки да я изостави. В последните седмици положението ѝ се утежни сериозно - тя не виждаше, а органите ѝ започнаха да отхвърлят.

Искра обичаше центъра - това беше нейният дом. Там тя беше позната на хората, там беше щастлива. Може би по-щастлива от многото " първокласни “ кучета, водени на каишка, само че лишени от същинска непосредственост. Защото щастието не се мери в улеснения, а в любов.

Това, което Камен и Искра имаха, беше рядка форма на обвързаност - чиста, безусловна и същинска. Любов, която се среща рядко и се схваща още по-рядко.

В понеделник, на 4 май, нейният земен път завърши. От напреднала възраст.

Духът ѝ обаче ще остане на Главната улица - там, където хората ще я помнят като радостно, положително и обичано куче.

Тя нямаше да доживее без него до преклонните за куче 19 години.

Мнозина биха избрали евтаназията. Но не всеки е кадърен да вземе такова решение. Камен избира да бъде до нея до дъно. Да ѝ даде още време, още грижа, още обич. И го направи по този начин, както малко на брой биха могли.

Съвсем разбираемо веднага в обществените мрежи изскочиха  въпроси от вида на за какво не е заведена на ветеринар и не е била евтаназирана, за какво Камен по този начин измъчваше кученцето и пр. Камен се грижеше за Искра по метод, по който доста хора не биха се погрижили даже за себе си. Никой няма моралното право да съди Камен за избора му. Затова, преди да осъждаме, е добре да помислим. Вместо прибързани отзиви и показна " човечност “, от време на време е нужно просто безмълвие и почитание.

Защото загубата, която претърпява Камен, е тиха, дълбока и безгранична. И не всеки би могъл да я разбере.