Петър Ганев: Коригираният бюджет повтаря стария и не решава проблемите
Няма по какъв начин финансовата рамка да се пренапише фундаментално за един уикенд, безапелационен е икономистът
Коригираният вид на държавния бюджет остава съвсем еднакъв с първичния и не дава отговор в цялостна степен на настояванията на протестиращите. Това мнение изрази старши откривателят в Института за пазарна стопанска система (ИПИ) Петър Ганев, представен от bTV.
Според икономиста, късият период за редакция на финансовата рамка не е разрешил основни промени в структурата ѝ.
" Всичко останало е същото. Няма по какъв начин за уикенд да пренапишат фундаментално бюджета ", разяснява Петър Ганев.
Отпаднаха противоречивите ограничения
Ганев означи, че в новия вид на бюджета въпреки всичко са отстранени главните противоречиви ограничения, които провокираха напрежение. Сред тях са плануваното увеличение на осигуровките, смяната в налога върху дивидентите, новите условия за СУПТО, както и средствата за активите на " Лукойл ".
Въпреки тези корекции, икономистът акцентира, че въпросът със заплащането на младите лекари остава провесен. Заложеният запас от 30 милиона лв. за идната година е извънредно непълен на фона на обещаните по-рано 260 милиона лв..
" Изглежда оставено за в допълнение доуточняване ", уточни Ганев и добави, че в бюджета евентуално има " прикрит запас ", който постоянно се употребява за сходни решения, само че дефинира това като нестабилен метод.
Дупка от 2 милиарда евро
Коригираният бюджет планува разноски в размер на към 45% от Брутния вътрешен артикул (БВП), което е минимално намаляване по отношение на първичния вид. Намаленията са главно за сметка на финансовата стратегия, до момента в който разноските за администрация и прехрана даже бележат растеж.
" Очакваше се против отпадането на приходни ограничения да има разходни съкращения. Такива съвсем липсват ", проучва специалистът.
Сериозен риск крият заложените свръхприходи от Данък добавена стойност, които са изчислени на 12% от Брутният вътрешен продукт при действително постижими към 10%. Според Ганев това основава евентуална " дупка " в хазната от близо 2 милиарда евро.
" Причината е елементарна – другояче рамката няма да се върже ", посочи той.
По отношение на публичното неодобрение, икономистът счита, че митингите към този момент надвишават чисто бюджетните тематики и слагат въпроси за " превзетата страна " и политическата взаимозависимост на институциите. В този подтекст нарастванията на заплатите във Висшия правосъден съвет (ВСС), антикорупционната комисия и силовите ведомства в допълнение нагнетяват напрежение.
Коригираният вид на държавния бюджет остава съвсем еднакъв с първичния и не дава отговор в цялостна степен на настояванията на протестиращите. Това мнение изрази старши откривателят в Института за пазарна стопанска система (ИПИ) Петър Ганев, представен от bTV.
Според икономиста, късият период за редакция на финансовата рамка не е разрешил основни промени в структурата ѝ.
" Всичко останало е същото. Няма по какъв начин за уикенд да пренапишат фундаментално бюджета ", разяснява Петър Ганев.
Отпаднаха противоречивите ограничения
Ганев означи, че в новия вид на бюджета въпреки всичко са отстранени главните противоречиви ограничения, които провокираха напрежение. Сред тях са плануваното увеличение на осигуровките, смяната в налога върху дивидентите, новите условия за СУПТО, както и средствата за активите на " Лукойл ".
Въпреки тези корекции, икономистът акцентира, че въпросът със заплащането на младите лекари остава провесен. Заложеният запас от 30 милиона лв. за идната година е извънредно непълен на фона на обещаните по-рано 260 милиона лв..
" Изглежда оставено за в допълнение доуточняване ", уточни Ганев и добави, че в бюджета евентуално има " прикрит запас ", който постоянно се употребява за сходни решения, само че дефинира това като нестабилен метод.
Дупка от 2 милиарда евро
Коригираният бюджет планува разноски в размер на към 45% от Брутния вътрешен артикул (БВП), което е минимално намаляване по отношение на първичния вид. Намаленията са главно за сметка на финансовата стратегия, до момента в който разноските за администрация и прехрана даже бележат растеж.
" Очакваше се против отпадането на приходни ограничения да има разходни съкращения. Такива съвсем липсват ", проучва специалистът.
Сериозен риск крият заложените свръхприходи от Данък добавена стойност, които са изчислени на 12% от Брутният вътрешен продукт при действително постижими към 10%. Според Ганев това основава евентуална " дупка " в хазната от близо 2 милиарда евро.
" Причината е елементарна – другояче рамката няма да се върже ", посочи той.
По отношение на публичното неодобрение, икономистът счита, че митингите към този момент надвишават чисто бюджетните тематики и слагат въпроси за " превзетата страна " и политическата взаимозависимост на институциите. В този подтекст нарастванията на заплатите във Висшия правосъден съвет (ВСС), антикорупционната комисия и силовите ведомства в допълнение нагнетяват напрежение.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ