Родителите между истината за матурите и лъжата за знанията на децата им
„ Няма по какъв начин да започнеш живота си непочтено и да очакваш животът да е почтен към теб “. Думите са на министъра на образованието Меглена Кунева. Силни и възпитателни. Тревожен е подтекстът, в който са изречени. Моралният крах на днешните възпитаници и нормалната процедура да се преписва – от най-обикновено срочно контролно до зрелостен изпит. Посланието е тъкмо по отношение на идните матури. Похвално е, че признаваме гласно един от проблемите – измамата, която е все по-примамлив прийом за зрелостниците. Преписва се и още по какъв начин, няма какво да го крием. Но дали, напипвайки признаците, просветителното министерство предлага вярно лекуване? За надзор против преписвачите се приказва от години. Преди доста време бяха инсталирани камери в залите, планувани за зрелостна инспекция. Превенцията не спря хитреците. После се ускори контролната активност на районните инспекторати, само че резултатът се оказа под упованията.
Главоломното развиване на технологиите прави преписването повече от детско занятие. Всеки абитуриент разполага с съвременен смарт телефон в джоба, а за камуфлаж би могъл да даде на квесторите някоя архаична слушалка. Мобилният интернет е по-евтин от всеки път, а чичко Google има отговор на всеки въпрос. Само че колкото и да е съвременна техниката, няма машинация без възрастни съратници. Грижовна мама или тате, изплашен за работата си преподавател, подкупен служител от Министерството или техническо лице с достъп до изпитните файлове. Защото отговорите някак би трябвало да се придвижат от първоизточника на другояче секретната информация, през познавачът на материята, който ще реши дилемите, до крайния консуматор – зрелостника. Квесторите са единствено малък подробност от пейзажа, тъй като както е допустимо да не глобяват преписвачите, по този начин е възможно да бъдат надхитрени от добре тренираните в учебните години шмекери.
Прочетох, че затягаме още контрола, с цел да осигурим повече правдивост и почтеност на зрелостното съревнование. Една от нововъведенията е „ командироването “ на тройки родители в учебните заведения по време на матуритетните изпити. Те ще управляват цялата активност от отварянето и раздаването на изпитните материали до засекретяването на работите, ще имат достъп до всеки кулоар и хигиеничен възел. Само че по какъв начин тези сътрудници на справедливостта ще попречат на потока отговори по Wi-Fi мрежите? Забавно ми е да чуя, че българското учебно заведение стигна до такава степен, че да разчита на родители, с цел да обезпечи осъществяване на личните си правила. Родителите, които са част от процеса на моралното покваряване на децата. Доколкото те са подготвени да оправдават отсъствията на децата от учебно заведение, да не насърчават тяхната мотивация и да сътрудничат в укрепването на учебните измамници. Наскоро ми разказваха, че в прилежащ град родители със скромни приходи купуват скъпи телефони, тъй като с тях се преписва по-лесно в учебно заведение!!! Отказът от честност си има произход и той напълно не е сред стените на класните стаи.
Гражданският надзор и публичната бистрота в никакъв случай не са непотребни. Резервите са във връзка с успеваемостта на планувания наставнически мониторинг. Решенията са доста по-прости. Например началникът на ловешкия инспекторат провежда миналогодишните зрелостни изпита единствено в няколко учебни заведения, където концентрира вниманието и контрола върху квесторите. Успехът беше забележим, тъй като резултатите на учебни заведения, за които публично се споделят подозрение в подмолно манипулиране на изпитния развой, се сринаха до равнища близки до статистическата двойка. Ако към тази усъвършенствана организация прибавим механически вероятното заглушаване на Wi-Fi и мобилния сигнал в учебните заведения, ще затворим съвсем всички канали за преписване, подсещане и корист. Влизането в учебните заведения на родители сигурно е медийна атракция, само че изгодите са повече от съмнителни. Изводите ще са обществени единствено след месец.
Както означих към този момент, признанието, че всеобщата машинация саботира зрелостната акция, е стъпка в вярната посока. Въпросът е дали имаме волята за радикални и решителни дейности против този недостатък или се задоволяваме със шумната медийна реклама? Апропо, въпросът има надалеч по-дълбок подтекст – дали сме подготвени да затворим чадъра, който прикрива незадоволителната подготовка на българските зрелостници? Защото, в случай че преборим всевъзможните способи за преписване и подсещане, ще се окаже, че немалка част от българските зрелостници не могат да покрият обидно ниските условия за приемлива оценка. Труден избор сред неуместната истина за слабата подготовка на дванадесетокласницитеи комфортната неистина с доставените отговори.
Автор: Иво Райнов, учител
Гимназия с преподаване на непознати езици „ Екзарх Йосиф I “ гр. Ловеч
Инфо: www.eratosten.wordpress.com
