Могат ли свръхбогатите да помогнат за спасяването на демокрацията
Няма по какъв начин да сте пропуснали новината , че Илон Мъск с благосъстояние от 200 милиарда $ неотдавна задмина Джеф Безос (чието богатство се прави оценка на 182 милиарда долара) като най-богатия човек на планетата. Тук обаче това е единствено фона на главния въпрос, който би трябвало да си задаваме – какъв брой тъкмо благосъстояние и въздействие съумяха софтуерните компании и техните водачи да концентрират в границите на последната една година. Това пишат в в собствен анализ главният редактор на Yahoo Finance Анди Съуър и Макс Зан. Става въпрос за новите ограничавания на свободата на изложение, политическата поляризация в Съединени американски щати и бъдещето на концепцията за демокрацията, прецизират те.
Според софтуерния вложител Роджър Макнами, създател на Zucked, книга, отправяща рецензии към Фейсбук, главният въпрос е „ Искаме ли да живеем в страна, която не е демократична? Защото има доста способи да съществуват и да се развиват сполучливи софтуерни компании, които да не вредят на обществото “.
Но да се върнем на свръхбогатите – 8 от 11-те най-заможни люде на планетата са притежатели на американски софтуерни компании. Познатите ни Мъск, Безос, Марк Зукърбърг, Бил Гейтс, Лари Пейдж, Сергей Брин, Лари Елисон и Стийв Болмър. Всички те имат 924 милиарда $.
„ Това е невиждана централизация на благосъстояние и власт. Може би преди стотици години е имало нещо сходно, когато един човек е направлявал достъп до запаси като въглища, стомана, нефт и дървесина, както и пари. Ето че толкоз години по-късно още веднъж сме в обстановка, където съществуват благосъстояния, които имат капацитета да изкривяват демокрацията “, разяснява Чък Колинс, съавтор с Бил Гейтс на книгата „ Богатство и нашето общество “ (Wealth and Our Commonwealth).
В същото време над 9% от популацията на Съединени американски щати живее в беднотия. Само да онагледим – тези 924 милиарда $ ще са задоволителни, с цел да се даде на всеки от бедните по 1000 $ годишно за интервал от 30 години.
Някои от богатите – като Гейтс – към този момент не са в дейния бизнес. Елисон е шеф на Oracle, която сигурно е авторитетна компания, само че надалеч не колкото Гугъл и Фейсбук. А даже в листата не влизат Тим Кук от Apple и Сундар Пичай от Alphabet, компанията-майка на Гугъл.
В листата със свръхбогатите влизат още Майкъл Дел, Лорийн Пауър Джобс, Ерик Шмит, Джак Дорси, Ивън Шпигел, Марк Бениоф, Питър Тил, Рийд Хастингс и други.
Нагоре в листата е още по този начин и Макензи Скот, на 23-та позиция по благосъстояние с 56 милиарда $, някогашната брачна половинка на Джеф Безос – в случай че към момента бяха дружно щяха да имат към 250 милиарда $ и да са към момента преди Мъск.
Богатствата на тези хора порастват доста по-бързо, в сравнение с положението на всички нас, подчертават Анди Съуър и Макс Зан. Този растеж идва главно от повишението на цената на акциите, които имат – всеки в своята съответна компания – Tesla, Apple, Amazon, Oracle, Dell, Фейсбук, Netflix и така нататък Пазарът наля големи средства в тези бумаги и наду цените им – за какво? Защото тези компании са големи машини за правене на пари и най-вероятно ще продължат да бъдат такива. С други думи пазарът избра тези хора да бъдат най-влиятелните и най-богатите на света.
Всички в Съединени американски щати са единомислещи, че огромните софтуерни компании са прекомерно мощни, само че всеки вижда друг проблем в този факт. Републиканците настояват, че софтуерните компании ги цензурират. Демократите пък настояват, че интернет колосите са опасност за националната сигурност, тъй като разрешават на непознати страни да манипулират изборите и на терористи да се провеждат. Единствено Tesla не попада в този лист – нито цензурира, нито манипулира. Повечето хора до неотдавна имаха вяра, че тя скоро ще банкрутира. И въпреки всичко представете си въздействието, което компанията има върху транспортния бранш. Дори и когато акцията на General Motors доближи най-високата си стойност предходната седмица, пазарната й капитализация представляваше една десета от тази на Tesla. А и да не забравяме, че Мъск развива сполучливо и други планове – SpaceX, SolarCity, Hyperloop, Starlink – и занапред въздействието му ще пораства.
Това, което пропущаме да отбележим е персоналната власт и отговорност, която софтуерните компании дават на своите водачи, споделят създателите на публикацията
„ Според мен би трябвало да стартираме с разбиването на тези компании. Иначе постоянно ще бъдем изправени пред състояние да се молим на едни и същи компании. Вместо това по-голямата конкуренция е за предпочитане “, коментира Скот Галоуей, професор по маркетинг в бизнес учебното заведение на Университета в Ню Йорк.
Това към този момент се е случвало в Съединени американски щати. Едната от аргументите е по самодейност на мениджмънта – за да се усили цената за акционерите. Най-голямата медийна компания AOL Time Warner да вземем за пример мина през няколко покупко-продажби на придобиване от Warner Music, Time Life Books, TimeWarner Cable, AOL, Time Inc и най-сетне на телекома AT&T. В тази категория влизат също GE, ITT, Gulf and Western. Другата група компании бяха разбивани от държавното управление – да вземем за пример AT&T през 1984 година и Standard Oil през 1911 година
Но огромните софтуерни компании са построени, с цел да бъдат доминантни на пазара. В какъв бизнес биха навлезли Amazon, Гугъл или Tesla? Отговорът е във всеки един, който може да се съчетае с това, което към този момент вършат.
Какво обаче ще се случи, в случай че тези компании станат прекомерно сполучливи?
На първо място част 230 от Закона за връзките от 1996 година, която разрешава на софтуерните компании да бягат от отговорност за това, което се появява на техните платформи, би трябвало да бъде анулирана. Когато е въведено това законодателство то е имало за цел да защищити започващите компании, а обстановката към този момент е друга. Този проблем важи най-вече за Фейсбук и YouTube на Гугъл, само че не и за Amazon и Apple.
Остава огромният проблем с размера и силата. Идеята държавното управление да разбие софтуерните колоси се разисква от години. Например Instagram да бъде обособен от Фейсбук, а за какво не и дори Messenger. Amazon ще би трябвало да се раздели с компанията за облачна услуга AWS, a Гугъл – с YouTube. А фирмите на Мъск – всички да бъдат обособени обществени сдружения. Apple би трябвало да се раздели с App Store и своя бизнес за музика, а Microsoft – да продаде Xbox, Skype, Azure и LinkedIn, нищо, че го купиха напълно неотдавна.
Да, може и да е мъчно, само че всичко това може да бъде изпълнено. Това към този момент се случи, когато продуцентските компании за филми бяха отделени от разпространителите с кино салоните през 1948 година И се показаха доста добре по-късно.
Акционерите ще са доста удовлетворени на това разделяне. Ще има и нови работни места. И ще се постави завършек на епидемията на свърхбизнесите.
И най-после – не предлагаме държавното управление да го направи. Предлагаме софтуерните компании да го създадат сами. Как по този начин ли? Тези хора не са обичайни предприемачи, а сходни решения ще доведат до нов напредък за Силициевата котловина, за Съединени американски щати и за целия свят. Това ще бъде самодеен, изобретателен развой, различаващ се изцяло от сегашните защитни реакции на софтуерните колоси. Но най-важното – всичко това ще заздрави и отбрани нашата народна власт.
Ако софтуерните свръхкомпании не създадат това, то те ще залинеят и ще изчезнат.
Сянката на Байдън-Харис към този момент води до повече промени във Фейсбук за последните 10 дни, в сравнение с през последните 10 години.
„ Трябва да вземем решение – може да имаме народна власт или съсредоточено благосъстояние, само че не и двете “, сподели ръководителят на висшия съд Луис Брандейс. Въпросът е дали милиардерите ще схванат, че са към този момент част от казуса и дали могат да преглътнат егото си, с цел да създадат нещо такова.
Превод и редакция: Николай Нейчев
Според софтуерния вложител Роджър Макнами, създател на Zucked, книга, отправяща рецензии към Фейсбук, главният въпрос е „ Искаме ли да живеем в страна, която не е демократична? Защото има доста способи да съществуват и да се развиват сполучливи софтуерни компании, които да не вредят на обществото “.
Но да се върнем на свръхбогатите – 8 от 11-те най-заможни люде на планетата са притежатели на американски софтуерни компании. Познатите ни Мъск, Безос, Марк Зукърбърг, Бил Гейтс, Лари Пейдж, Сергей Брин, Лари Елисон и Стийв Болмър. Всички те имат 924 милиарда $.
„ Това е невиждана централизация на благосъстояние и власт. Може би преди стотици години е имало нещо сходно, когато един човек е направлявал достъп до запаси като въглища, стомана, нефт и дървесина, както и пари. Ето че толкоз години по-късно още веднъж сме в обстановка, където съществуват благосъстояния, които имат капацитета да изкривяват демокрацията “, разяснява Чък Колинс, съавтор с Бил Гейтс на книгата „ Богатство и нашето общество “ (Wealth and Our Commonwealth).
В същото време над 9% от популацията на Съединени американски щати живее в беднотия. Само да онагледим – тези 924 милиарда $ ще са задоволителни, с цел да се даде на всеки от бедните по 1000 $ годишно за интервал от 30 години.
Някои от богатите – като Гейтс – към този момент не са в дейния бизнес. Елисон е шеф на Oracle, която сигурно е авторитетна компания, само че надалеч не колкото Гугъл и Фейсбук. А даже в листата не влизат Тим Кук от Apple и Сундар Пичай от Alphabet, компанията-майка на Гугъл.
В листата със свръхбогатите влизат още Майкъл Дел, Лорийн Пауър Джобс, Ерик Шмит, Джак Дорси, Ивън Шпигел, Марк Бениоф, Питър Тил, Рийд Хастингс и други.
Нагоре в листата е още по този начин и Макензи Скот, на 23-та позиция по благосъстояние с 56 милиарда $, някогашната брачна половинка на Джеф Безос – в случай че към момента бяха дружно щяха да имат към 250 милиарда $ и да са към момента преди Мъск.
Богатствата на тези хора порастват доста по-бързо, в сравнение с положението на всички нас, подчертават Анди Съуър и Макс Зан. Този растеж идва главно от повишението на цената на акциите, които имат – всеки в своята съответна компания – Tesla, Apple, Amazon, Oracle, Dell, Фейсбук, Netflix и така нататък Пазарът наля големи средства в тези бумаги и наду цените им – за какво? Защото тези компании са големи машини за правене на пари и най-вероятно ще продължат да бъдат такива. С други думи пазарът избра тези хора да бъдат най-влиятелните и най-богатите на света.
Всички в Съединени американски щати са единомислещи, че огромните софтуерни компании са прекомерно мощни, само че всеки вижда друг проблем в този факт. Републиканците настояват, че софтуерните компании ги цензурират. Демократите пък настояват, че интернет колосите са опасност за националната сигурност, тъй като разрешават на непознати страни да манипулират изборите и на терористи да се провеждат. Единствено Tesla не попада в този лист – нито цензурира, нито манипулира. Повечето хора до неотдавна имаха вяра, че тя скоро ще банкрутира. И въпреки всичко представете си въздействието, което компанията има върху транспортния бранш. Дори и когато акцията на General Motors доближи най-високата си стойност предходната седмица, пазарната й капитализация представляваше една десета от тази на Tesla. А и да не забравяме, че Мъск развива сполучливо и други планове – SpaceX, SolarCity, Hyperloop, Starlink – и занапред въздействието му ще пораства.
Това, което пропущаме да отбележим е персоналната власт и отговорност, която софтуерните компании дават на своите водачи, споделят създателите на публикацията
„ Според мен би трябвало да стартираме с разбиването на тези компании. Иначе постоянно ще бъдем изправени пред състояние да се молим на едни и същи компании. Вместо това по-голямата конкуренция е за предпочитане “, коментира Скот Галоуей, професор по маркетинг в бизнес учебното заведение на Университета в Ню Йорк.
Това към този момент се е случвало в Съединени американски щати. Едната от аргументите е по самодейност на мениджмънта – за да се усили цената за акционерите. Най-голямата медийна компания AOL Time Warner да вземем за пример мина през няколко покупко-продажби на придобиване от Warner Music, Time Life Books, TimeWarner Cable, AOL, Time Inc и най-сетне на телекома AT&T. В тази категория влизат също GE, ITT, Gulf and Western. Другата група компании бяха разбивани от държавното управление – да вземем за пример AT&T през 1984 година и Standard Oil през 1911 година
Но огромните софтуерни компании са построени, с цел да бъдат доминантни на пазара. В какъв бизнес биха навлезли Amazon, Гугъл или Tesla? Отговорът е във всеки един, който може да се съчетае с това, което към този момент вършат.
Какво обаче ще се случи, в случай че тези компании станат прекомерно сполучливи?
На първо място част 230 от Закона за връзките от 1996 година, която разрешава на софтуерните компании да бягат от отговорност за това, което се появява на техните платформи, би трябвало да бъде анулирана. Когато е въведено това законодателство то е имало за цел да защищити започващите компании, а обстановката към този момент е друга. Този проблем важи най-вече за Фейсбук и YouTube на Гугъл, само че не и за Amazon и Apple.
Остава огромният проблем с размера и силата. Идеята държавното управление да разбие софтуерните колоси се разисква от години. Например Instagram да бъде обособен от Фейсбук, а за какво не и дори Messenger. Amazon ще би трябвало да се раздели с компанията за облачна услуга AWS, a Гугъл – с YouTube. А фирмите на Мъск – всички да бъдат обособени обществени сдружения. Apple би трябвало да се раздели с App Store и своя бизнес за музика, а Microsoft – да продаде Xbox, Skype, Azure и LinkedIn, нищо, че го купиха напълно неотдавна.
Да, може и да е мъчно, само че всичко това може да бъде изпълнено. Това към този момент се случи, когато продуцентските компании за филми бяха отделени от разпространителите с кино салоните през 1948 година И се показаха доста добре по-късно.
Акционерите ще са доста удовлетворени на това разделяне. Ще има и нови работни места. И ще се постави завършек на епидемията на свърхбизнесите.
И най-после – не предлагаме държавното управление да го направи. Предлагаме софтуерните компании да го създадат сами. Как по този начин ли? Тези хора не са обичайни предприемачи, а сходни решения ще доведат до нов напредък за Силициевата котловина, за Съединени американски щати и за целия свят. Това ще бъде самодеен, изобретателен развой, различаващ се изцяло от сегашните защитни реакции на софтуерните колоси. Но най-важното – всичко това ще заздрави и отбрани нашата народна власт.
Ако софтуерните свръхкомпании не създадат това, то те ще залинеят и ще изчезнат.
Сянката на Байдън-Харис към този момент води до повече промени във Фейсбук за последните 10 дни, в сравнение с през последните 10 години.
„ Трябва да вземем решение – може да имаме народна власт или съсредоточено благосъстояние, само че не и двете “, сподели ръководителят на висшия съд Луис Брандейс. Въпросът е дали милиардерите ще схванат, че са към този момент част от казуса и дали могат да преглътнат егото си, с цел да създадат нещо такова.
Превод и редакция: Николай Нейчев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ