Няма как да не ви се е случвало да се

Няма по какъв начин да не ви се е случвало да се разсъните измежду лято със запушен нос или вечер по тялото ви да минават студени тръпки и да зъзнете, само че не от прегряване на плажа. Първата мисъл, която ви минава, не е ли Ама по какъв начин по този начин, нали е лято? Човекът е по този начин организиран, че ниския % възможност за всяка неподходяща обстановка го свежда до 0 и живее в предварителна защита и нараснало внимание по отношение на онази, която е с по-високия %. Тоест, в случай че наоколо до вас има кошер е по-вероятно да се оглеждате трескаво за пчели, в сравнение с да се напръскате срещу кърлежи. По същия метод през лятото обръщаме внимание на отбраната от слънцето, хигиената на хранене (особено на публични места) и безвредно шофиране на климатик и така нататък, и сме същински сюрпризирани, в случай че в това време се окажем с простуда. Не за друго, а тъй като в обществото битува мита, че вирусите на горните дихателни пътища са сезонни и се демонстрират най-вече в есенно-зимния интервал. А това не е напълно по този начин.

Вирусите на настинката са породени в близо половината от случаите от риновируси. Освен тях целогодишно участват коронавируси, реовируси, аденовируси, парагрипни вируси и човешки респираторен синцитиален вирус. Причините да не ги срещаме постоянно в летния сезон са две - покачвания ни общ имунитет и по-честото ни престояване в отворени пространства.

Кое понижава защитните сили на организма?

Преходът от лято в зима нормално не е по този начин равномерен, както ни се желае. Както и сега сме очевидци, есента връхлетя безусловно за дни и доста хора нямат никаква концепция по какъв начин да се облекат. По това по какъв начин са облечени постоянно може да се разбере и по кое време са излезли от вкъщи си. Разликата в температурите може да стигне и 20 градуса, което е стрес за организма.

Режимът ни през лятото не е същия като през есента и зимата, когато би трябвало да ни буди часовник час по-рано, с цел да приготвим децата си за учебно заведение. Много проучвания са осъществяване за въздействието на променения режим единствено с един час, освен това в интервала на акомодация, когато се смени часовото време. Няколко страни даже се отхвърлиха да местят часовника, тъй като това води до нарушение на циркадния темп, който е вътрешния метаболитен часовник на организма. В множеството случаи измененията, които вършим след настъпване на първия образователен час, са в границите на повече от час. Насилственото пробуждане с тревога заран прекъсва естествения цикъл на съня и се приема за стресогенен фактор, без даже да отчитаме обстоятелството, че времето на заспиване също е изместено през лятото.

Остава и битовият аспект на стартирането на образователната година, която за доста хора е повече източник на финансови терзания и главоболия, свързани с всички форми на мерки, задължения по записване, вадене на документи и логистика.

 

Затворени пространства

Събирането на доста хора в затворено пространство за дълго време е тестване за имунната система. Когато защитните сили на организма не са компрометирани, срещата с вирусите на настинката съвсем в никакъв случай не водят до разболяване. Това, което се случва обаче, е непрекъснатата война, която се води на територията на лигавиците на дихателната система - входната врата към организма - сред клетките на имунната система и тези патогени.

Тъй като непрекъснато сме заобиколени от вируси, не постоянно е належащо заразяването да стане от симптоматично болен човек. Ние сме в непрекъснат контакт с тези патогени посредством повърхностите, по които се отсрочват и посредством асимптомното им предаване от здрави човеци. Когато почувстваме моментно неразположение от дългото излагане на условия на околната среда, които са понижили отбраната ни, въпрос на време е към нас трайно да се закрепи първия вирус, който срещнем по пътя си.

Със започване на образователната година, нашите деца са изложени навръх тези опасности - ранно ставане, стрес от образователния развой, телесна термо акомодация съгласно избора на облекло, климатичното многообразие и температурната учебна среда. И часове в непосредствен контакт в затворени пространства.

Как става разболяването?

Респираторните вируси се предават по въздушно-капков и фекално-орален път от други хора или от повърхности, доставени в следствие върху лигавиците на носа, устата, конюнктивата на окото или слъзния му канал. Пътят на вируса най-често е през носа и от там, посредством носоглътката, се предава в устната празнина.

Споменатите лигавици съдържат по повърхността си рецептори, които се залавят за шипчетата на вирусните частици и по този метод ги вкарват вътре в клетките, където стартира репликацията на вирусите и последващата симптоматика, породена от увредата на клетките и активирането на имунната отбрана.

Процесът на превоз до клетката и нейното колонизиране се назовава инкубационен интервал. Това е времето, в което към момента нещо може да се направи, с цел да се предотврати разболяването или най-малко да се понижи тежестта на признаците.

Механизми на ликвидиране

В инкубационния интервал се случват няколко неща: пасивно ликвидиране на патогените и активация на имунните механизми. С напредването на медицината и множеството проучвания и клинични изследвания, към този момент можем да прибавим и превантивна отбрана.

Още с първия контакт на патогена върху лигавицата, се задействат характерни кафези на имунната система, които се пробват да попречват навлизането на патогена вътреклетъчно.

Сухият изкуствено затоплен въздух е най-сериозният компромат на лигавиците на носа и устата. Когато се наруши физиологичната им мокрота, те стават по-податливи на инфекции.

Малките косъмчета в носа, ушната тиня, сълзите и слюнката имат свойството механично да отстраняват, задържат или отмиват патогените. Твърдите или втечнени носни отлагания не постоянно се асоциират със заболяване, а с развой на елиминиране на микроорганизмите. Кихането с последващата кратковременна рядка секреция е рефлекторен механизъм за бързо ликвидиране от алергени или други частици, които нервират повърхностния пласт на лигавиците. Такова е и кашлянето. Слюнката спомага за отвеждането на патогените в стомашно-чревния тракт, където нормално се отстраняват от високата киселинност на средата.

Не постоянно обаче организмът ни може да се оправи самичък. Не постоянно и ние можем съответно да му помогнем. Но, в случай че не опитаме, няма по какъв начин да разберем.

Морска сол като физиологичен разтвор

Най-логичния метод за ефикасна елиминация на патогени, е те да бъдат отмити преди да се закрепят за клетката. На пазара има към този момент голям брой артикули с тая цел, само че дали всички са подобаващи?

Системата за назална промивка с разтвор от морска сол е съпътствала националната медицина още преди времето на научните доказателства. Морската сол съдържа близо 80 потребни за организма ни детайли, стига тя да е изолирана качествено. Виталността на клетките зависи от техния електролитен продан, а електролитите са минерални йони, които се съдържат в голямо количество в морската сол (натрий, калий, калций, магнезий, бромид, хлорид, желязо, мед и цинк...) Доставката им до клетката от една страна я доставя с нужните субстанции, с цел да може да работи оптимално. Но взета изолирано, самата морска сол може и да навреди. Прекомерната й приложимост може да изсуши лигавиците, да наруши електролитния баланс на клетката и както постоянно се споделя - нищо прекомерно не е положително.

За да е оптимално потребна една морска сол за профилактични потребности, тя би трябвало да има качествата на физиологичен разтвор, в противоположен случай честата й приложимост може да навреди повече, в сравнение с да помогне. Физиологичният разтвор е течност, която имитира вътрешната среда на организма. За тази цел той би трябвало да е:

1. Изотоничен, т.е. да разрешава свободното прекосяване на молекулите на разтвора през мембраната на клетката, без значение от концентрацията на течността. Процесът се назовава осмоза.)

2. Да има същото Ph като това на лигавицата, в противоположен случай се нарушава киселинната тога на клетъчната повърхнина, която е естествена отбрана против патогени. Това е една от повода доста назални разтвори с нападателни против запушвания и оточност дейни съставки да водят по-късно до недоразвитост на лигавиците.

3. да има телесна температура

4. да съдържа същото количество и съответствие на йони, както в организма. Това изискване е на практика неприложимо, тъй като обособените кафези имат друг продан и потребност от характерни йони. Но снабдяването на нужното количество, каквото има в морската сол, приближава до стремежи резултат.

Снимка: iStock by Getty

Серията артикули на са съобразени тъкмо с тези характерности на физиологичния разтвор. Внимателно дозирана централизация на % морска сол под формата на безплоден изотоничен спрей, който усъвършенства очистващата функционалност на носния епител, защищава с часове лигавицата от изсушаване и може да се употребява всекидневно без терзание, че може да наруши някоя от естествените отбрани на организма.

Отмиването на лигавиците посредством впръскване на течност под налягане има по-скоро механично деяние против патогените и обезпечава по-лесното прекосяване на течността през носоглътката. Тази процедура е хигиенична и не би трябвало да се бърка с терапиите. TONIMER имат също и, която е обогатена с деен против микроорганизмите състав и е предопределена за лекуване. Тя не е подобаваща за профилактика!

Нещо, което съвсем в никакъв случай не се сещат да посъветват в аптеката: След като впръскате в Легнало състояние, това, което се стече в гърлото ви, по опция го изплюйте. Вирусите на настинката може и да се унищожават от стомашната киселина, само че в носовете ни има и други вируси, които тъкмо там виреят най-добре, както и голям брой бактерии и други патогени. А и кой пие водата, с която се мие?!

 

Материалът се разгласява с утвърждението и съдействието на Medical Point