Размишления на тема: Защо не може да се случи реформата в българското образование?
Няма по какъв начин да не се приказва за обучение през днешния ден! Но най-добре – първо да се беше мислило, а след това да се приказва. Няма да генерализирам. Защото нещата по отношение на образованието без изключение са генерални, магистрални, фундаментални (оставям да добавяте определения). Те са такива, тъй като образованието е началото на автомагистралата, наречена държавен живот и развиване. Да, образованието е по-важно от медицината, тъй като не е значим фактът, че дете на 10 ражда дете, значим е фактът, че дете на 10 не е в учебно заведение, не може да чете, не може да написа, не може да схваща, ерго – естествено е да роди на 10. Защото изискването да се ражда във фертилна възраст е на първо място въпрос на обучение, а след това на физиология.
Всичко в тази страна следва да отиде на кино, само че когато тя отиде, филмът първо ще го е режисирал различен, други ще играят в него, а най-после – когато тя, страната, въпреки всичко се добере до салона, – филмът ще е приключил. Защото тази страна заради тъпотата, малодушието, маломерността, продажността и най-баналната лакомия и безграмотност на нейната ръководеща класа не можа нито един-единствен път да формулира най-прост отговор на елементарния въпрос: „ Каква желая да бъда? ” То не бяха европейски полезности, евроазиатски привидения, натовски полюции, че най-после карашъкът, нар. евроатлантизъм, напълно отхвърли хората да схващат какво значи това, накъде вървим и изобщо, вървим ли.
Но кой е отговорен? Виновни сме всички ние, които работим, плащаме налози, пишем по вестници, учим децата, ринем снега пред домовете си и изобщо се вършим на възпитани към този момент 26 години все с тази мисъл в главата: ”А, нека този път…! ” Докато престанахме да мислим, а започнахме единствено да реагираме като лабораторни жаби – ту събитие, ту скандал, ту някоя следобедна звезда за какво си разрошила косата наляво… С времето престанахме и да можем, до момента в който се превърнахме през днешния ден в една все по-неразличима безформеност от претенциозни и некадърни хора. Ако някой желае да ми опонира, дано приведе ДО два образеца за рационално, промислено, поредно извършено деяние, което да удовлетворява не висок, а най-всекидневен, насъщ проблем. Аз не мога да посоча…
Та - за образованието. Отварям уеб страницата на МОН за образователните стратегии по БЕЛ (литература) за 8 клас /проект/. От там навеждам следния откъс:
ІІ.1. Библия. Библейски сюжети за грехопадението, Каин и Авел, Мойсей; фрагменти от Евангелие от Матей и от Евангелие от Йоан
- Познава структурата на Библията и смисъла ѝ за европейската просвета.
- Познава библейските сюжети за грехопадението, Каин и Авел, Мойсей.
- Познава фрагменти от Евангелие от Матей и от Евангелие от Йоан.
- Подбира, извлича и обработва съгласно няколко критерия информация от разнообразни източници, с цел да извърши независимо съответна изследователска задача, обвързвана с тълкования на сюжетите за грехопадението, за Каин и Авел и/или за Мойсей в европейското изкуство.
II.2.Библия. „ Пространно житие на Константин – Кирил “
- Различава отличителни за епохата на Средновековието светогледни хрумвания, проявени в „ Пространно житие на Константин – Кирил “.
- Тълкува „ Пространно житие на Константин – Кирил “ съгласно културноисторическите характерности на творбата.
Размишления на тематика: „ Защо не може да се случи промяната в българското обучение? ”
Краткият ми отговор е, тъй като тя се прави от неориентирани, комплицирани, необразовани специалисти, които задават надолу по веригата своята непросветеност като мярка и аршин за: четене, осмисляне, интерпретиране и устойчива светогледна позиция. Няма по какъв начин да се има вяра на едни хора, които пишат Грехопадение с дребна писмен знак, които пишат Библия с дребна писмен знак, които пишат Матей, Йоан и Константин-Кирил по този начин, все едно пишат за съседите си по вход в люлински блок. Подобни изписвания приказват за изначална необразованост, за липса на светогледна координатна система, за дейности на хора, които са немощни по дух, начетеност и дарба за предугаждане.
Да хвърлиш измежду Сафо, „ Антигона ”, Бокачо и „ Дох Кихот ” една библейска тема, дружно с осакатената старобългарска литература, показана само!!! с „ Простанното житие… ”, е признак за всички недоимъци на интелекта, които показах нагоре. От позицията си на дългогодишния си опит и родова закваска като даскал ми се постанова да поставям от ден на ден и повече старания, с цел да попълня „ дупките ” не в знанието толкоз на учениците, когато идват при мен в девети клас, едвам изправям кривиците и шаблоните в мисленето и световъзприятието им. Откровено казано, желая на следващия ден като стана, с цел да потегли за часовете си, по БНР и Българска национална телевизия да ми оповестят, че всички мисловни и интелектуални недоимъци в МОН и Народното събрание са изринати с Указ. Но от кого да е публикуван той? Кой стои отпред, че да се надявам на сходно ведро утро?!
Автор: Соня Тотева-Зафирова, преподавател
Прочети още на: http://bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/440418
