Няма как да живееш с един човек и да не

Няма по какъв начин да живееш с един човек и да не се скараш с него. Това важи и за съпрузи, и за деца, и за родители. Семейните свади не са подминали никого, даже кралските особи, написа CNN. В книгата си принц Хари споделя за споровете в кралското семейство, отдалечеността един от различен, завистта и нетърпимостта.    Понякога такива спорове могат да наподобяват невъзможни за разрешаване. Времето няма по какъв начин да бъде върнато, казаната неприятна дума – също. Но психолози настояват, че проблемите могат да се превъзмогнат, в случай че се ползват добре премислени тактики. Преди всичко човек би трябвало да познава другия и да знае с какъв темперамент му следва да договаря.    Дипломацията в фамилията от време на време е по-сложна и от тази на интернационалната сцена. И по тази причина се желае същински мурафет на водещия договарянията. Ето за какво канадските психолози Джуди Макинен и Сюзън Джонсън показват разказват някои типични последици от фамилни кавги.    Винаги би трябвало да се регистрира, че раните, нанесени в сходни свади, зарастват по-трудно. Причината е елементарна – ударите идват от близки хора. И постоянно на тях се реагира с експанзия, боязън, непоносимост, отвращение за другарство и не простят елементарно.    Социалният психолог Дейвид Джонсън е изучавал типичните реакции на множеството хора. Според него има пет типа тактики, които се ползват:   „ Костенурка “ – това са хора, които елементарно се отхвърлят, даже от личните си цели, поради които е станала свадата. Резултатът е „ замразен “ спор, който може да не се реши с години.   „ Акули “ – те са нападателни и постоянно упорстват да получат това, което желаят. Имат навика да нападат и се пробват да надделеят.   „ Мече “ – постоянно се пробват да възстановят мира и желаят нещата да вървят безпрепятствено. Те също са склонни да се откажат от задачите си в името на връзката, без значение дали любовна или родителска.   „ Лисица “ – те са царете на дипломацията и компромиса. Винаги се грижат и двете враждуващи страни да са удовлетворени от постигнатото.    “Бухал “ – те подхождат към една кавга като към проблем, който би трябвало да бъде решен. Готови са отделят колкото време и старания са нужни, само че да реализират задачите си.    Някои откриватели настояват, че предходният опит, а не толкоз характерът дефинират реакциите в такива обстановки.    С други думи – в случай че човек е привикнал, че самият той не е толкоз значим, е по-вероятно да схване по-миролюбив метод – мече да вземем за пример. Според някои психолози реакциите могат и да бъдат „ култивирани “ до избрана степен, в случай че връзката е дългогодишна и каращите се се познават добре. Но всъщност методите не се трансформират, споделят експертите.    Често пъти връзките сред хората зависят напълно от това по какъв начин те се оправят с споровете, които пък са неизбежни. Психолозите Ричард Майки, Матю Даймър и Бърнард О‘Брайън са обединени в мнението, че най-продуктивните връзки са тези, в които хората са се научили да се сдобряват в градивен дух.  Ето за какво връзка сред две „ акули “ да вземем за пример не е невъзможна, само че надали ще бъде хармонична колкото тази сред две „ сови “.    Прошката е считана като крайната цел на всеки опит за помиряване сред скарани.    Често пъти обаче пътят до нея е много дълъг и сложен. Дотолкова, че съществуват центрове, предлагащи професионална помощ по какъв начин да се реализира взаимно помилван.   Един от препоръките, които дават, е да се осъзнае, че всички хора са неверни (самите ние също). Трябва и да се не помнят оценките от вида „ кой е потърпевш повече “. Опит да се одобри непознатата позиция също е значима стъпка. И да се поеме личната отговорност, защото всеки участник в спор е съдействал по някакъв метод за възникването му.