ГЕРБ и ДПС загряват за собствено правителство
Няма изненада в това, че кабинетът „ Денков-Габриел “ оцеля след първия си избор на съмнение. Опозицията е малобройна, а ръководещите разполагат със солидно болшинство в Народното събрание. Всичко беше въпрос на обикновена аритметика, както разгласи вождът на герберите Бойко Борисов пред съпартийците си.
Можем да му имаме вяра на сметките. И освен тъй като се похвали, че преди време имал шестица по висша математика. Правителството е с мандата на ПП-ДБ, само че се опира на необятните гърбове на Борисов и съратника му от Движение за права и свободи Делян Пеевски. Докато нещата не престават по този начин, кабинетът може да си работи умерено.
Поне до март идната година. Тогава изтича времето, което договорката сред ГЕРБ и ПП-ДБ отрежда на Николай Денков като министър председател. 9 месеца за него, а по-късно 9 месеца кабинетът ще оглавява актуалният вицепремиер и изтъкнат герберски кадър Мария Габриел – такава беше сделката за ротационното ръководство. Засега десницата наподобява примирена с подобен компромис. Няма причина за противоположното – получи си мандата, както и свободата да си подбере министрите, а в политическото всекидневие сглобката с ГЕРБ и Движение за права и свободи работи сносно. Поне такова усещане оставя изобилният поток от общи законопроекти, решения и политики, носещи подписите на Кирил Петков, Бойко Борисов, Делян Пеевски и другите водещи фигури на болшинството.
Остава Конституцията, несъмнено – до края на годината би трябвало да са подготвени измененията, от които чакаме да трансформират образа на правосъдната система и на служебната власт. Тук ПП-ДБ е в неприятна позиция – десните са сами против лагера на ГЕРБ и Движение за права и свободи, които между тях имат доста по-добра съгласуваност (практикувана дълги години в предните парламенти) и елементарно могат да прокарат каквото пожелаят, стига да решат. А още при гласуването на кабинета ПП-ДБ бяха предизвестили, че отклонения от задачите, заложени в промяната, ще катурнат общото ръководство. Това е основният миг, когато ще се дефинира дали изобщо ще се задейства ротацията.
Десницата е показвала забележителна политическа еластичност, когато е належащо. Все отново така наречен некоалиция е рожба точно на това нейно умеене. Хората на Борисов и Доган пък показват, че са склонни да се съобразят с главните претенции на ПП-ДБ за правосъдната система. Така че даже нови взаимни отстъпки с конституционната промяна е малко евентуално да счупят сглобката. Не би трябвало да забравяме, също по този начин, че светът към нас кипи – към този момент втора война избухна в прилежащ район. Това е задоволително съображение за политиците да бъдат даже по-благоразумни от нормално – нали въпреки всичко геополитическият конфликт сред НАТО и Русия в Украйна беше главният аргумент да се сътвори общото държавно управление сред непримирими политически врагове. Назряващият прелом в Близкия Изток единствено ще ускори този мотив.
Това състояние благоприятства възкачването на ГЕРБ на власт през март 2024 година Остават обаче избрани елементи, които могат мощно да повлияят на политическия живот и държавното ръководство по-късно: по какъв начин ще се разпределят министерските постове в идващия кабинет; ще запазят ли ПП-ДБ известно въздействие върху него или ще бъдат изцяло изключени; какво ще получи Движение за права и свободи за стабилната поддръжка, която оказва на сглобката.
Тук нещата стават комплицирани. Засега Борисов си мълчи за измененията, които възнамерява да прави. По косвени признаци може да се съди, че такива ще има – да вземем за пример, ропотът, с който герберският лидер постоянно посреща изявите на военния министър Тодор Тагарев; както и изникващите на места клюки в близки до ГЕРБ медии за други настоящи министри, които може да изгубят постовете си – на енергетиката, на земеделието, на туризма. Засега всичко е спекулации. Няма подозрение обаче, че Борисов ще би трябвало да остави министерски кресла за сътрудниците си – десните към този момент се наместиха комфортно в тях и няма да ги изоставят единствено с мрънкане.
По-сложният въпрос е с възможното присъединяване на Движение за права и свободи в кабинета. Едно е, когато придвижването крепи държавното управление от Народното събрание – това поддръжниците на ПП-ДБ (някак) го преглъщат. Съвсем друго обаче ще бъде, в случай че влезе в изпълнителната власт. А вкус за такова присъединяване има.
Така най-малко се схваща от водача на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ, който непрекъснато повтаря на предизборните си обиколки из страната, че партията би трябвало да бъде в кабинета. „ Движение за права и свободи ще има искания за директно присъединяване в централната власт “, разгласи той неотдавна пред партийния актив в Кърджали. А ето какво сподели в Ардино: “На идните локални избори не избираме единствено кмет на кметство, не избираме единствено общински съветници, не избираме единствено кмет на община, ние на тези избори даваме и онази тежест на Движение за права и свободи, че на централно равнище да имаме самочувствието да претендираме за присъединяване в централната изпълнителна власт. “
Любопитното е, че неотдавна Делян Пеевски говореше тъкмо противоположното в Народното събрание. „ Не желаем да имаме номинации за министри. Няма да участваме в това “, отсече авторитетният политик пред медиите. На какво да имаме вяра? Когато се приказва пред деятелите в бастиона на партията или пред публицистите, които политиците грубовато дефинират като „ мисирки “? Очевидно измежду хората на придвижването се насаждат избрани упования да се промени съставът на властта след локалните избори.
Това е и идната разумна стъпка в триумфалното завръщане на Движение за права и свободи като естествен политически състезател. След като беше позволено в сглобката от върлите му врагове ПП-ДБ, „ изпирането “ на репутацията му ще приключи, когато получи и свои министри. Колко му е на Пеевски тогава да изясни пред медиите, че нещата са се трансформирали и партията му би трябвало да влезе в кабинета?
С Борисов проблем Движение за права и свободи няма да има.
Двамата с Пеевски работят толкоз в съгласие, че все едно всяка заран си вършат оперативка, на която договарят ходовете си. Каквото герберският лидер каже, малко по-късно политикът от Движение за права и свободи го повтаря като ехтене. Всъщност, сработването сред двете обединения е по-добро на всички равнища, в сравнение с сред герберите и десните, които де факто са съдружни сътрудници. Това се вижда всекидневно в Народното събрание – да вземем за пример, в метода, по който Борисов и Пеевски участваха в потушаването на миньорското неодобрение.
ГЕРБ и Движение за права и свободи разполагат със сюжет, в който да ръководят дружно, когато се извърши ротацията. В това няма подозрение. Остава въпросът – ще преглътне ли десницата такова държавно управление, както направи с досегашната сглобка? Това е въпрос към Кирил Петков, Асен Василев и Христо Иванов, на който до момента не са дали отговор, а поддръжниците му ще го чакат.
Людмил Илиев, " Сега "
Можем да му имаме вяра на сметките. И освен тъй като се похвали, че преди време имал шестица по висша математика. Правителството е с мандата на ПП-ДБ, само че се опира на необятните гърбове на Борисов и съратника му от Движение за права и свободи Делян Пеевски. Докато нещата не престават по този начин, кабинетът може да си работи умерено.
Поне до март идната година. Тогава изтича времето, което договорката сред ГЕРБ и ПП-ДБ отрежда на Николай Денков като министър председател. 9 месеца за него, а по-късно 9 месеца кабинетът ще оглавява актуалният вицепремиер и изтъкнат герберски кадър Мария Габриел – такава беше сделката за ротационното ръководство. Засега десницата наподобява примирена с подобен компромис. Няма причина за противоположното – получи си мандата, както и свободата да си подбере министрите, а в политическото всекидневие сглобката с ГЕРБ и Движение за права и свободи работи сносно. Поне такова усещане оставя изобилният поток от общи законопроекти, решения и политики, носещи подписите на Кирил Петков, Бойко Борисов, Делян Пеевски и другите водещи фигури на болшинството.
Остава Конституцията, несъмнено – до края на годината би трябвало да са подготвени измененията, от които чакаме да трансформират образа на правосъдната система и на служебната власт. Тук ПП-ДБ е в неприятна позиция – десните са сами против лагера на ГЕРБ и Движение за права и свободи, които между тях имат доста по-добра съгласуваност (практикувана дълги години в предните парламенти) и елементарно могат да прокарат каквото пожелаят, стига да решат. А още при гласуването на кабинета ПП-ДБ бяха предизвестили, че отклонения от задачите, заложени в промяната, ще катурнат общото ръководство. Това е основният миг, когато ще се дефинира дали изобщо ще се задейства ротацията.
Десницата е показвала забележителна политическа еластичност, когато е належащо. Все отново така наречен некоалиция е рожба точно на това нейно умеене. Хората на Борисов и Доган пък показват, че са склонни да се съобразят с главните претенции на ПП-ДБ за правосъдната система. Така че даже нови взаимни отстъпки с конституционната промяна е малко евентуално да счупят сглобката. Не би трябвало да забравяме, също по този начин, че светът към нас кипи – към този момент втора война избухна в прилежащ район. Това е задоволително съображение за политиците да бъдат даже по-благоразумни от нормално – нали въпреки всичко геополитическият конфликт сред НАТО и Русия в Украйна беше главният аргумент да се сътвори общото държавно управление сред непримирими политически врагове. Назряващият прелом в Близкия Изток единствено ще ускори този мотив.
Това състояние благоприятства възкачването на ГЕРБ на власт през март 2024 година Остават обаче избрани елементи, които могат мощно да повлияят на политическия живот и държавното ръководство по-късно: по какъв начин ще се разпределят министерските постове в идващия кабинет; ще запазят ли ПП-ДБ известно въздействие върху него или ще бъдат изцяло изключени; какво ще получи Движение за права и свободи за стабилната поддръжка, която оказва на сглобката.
Тук нещата стават комплицирани. Засега Борисов си мълчи за измененията, които възнамерява да прави. По косвени признаци може да се съди, че такива ще има – да вземем за пример, ропотът, с който герберският лидер постоянно посреща изявите на военния министър Тодор Тагарев; както и изникващите на места клюки в близки до ГЕРБ медии за други настоящи министри, които може да изгубят постовете си – на енергетиката, на земеделието, на туризма. Засега всичко е спекулации. Няма подозрение обаче, че Борисов ще би трябвало да остави министерски кресла за сътрудниците си – десните към този момент се наместиха комфортно в тях и няма да ги изоставят единствено с мрънкане.
По-сложният въпрос е с възможното присъединяване на Движение за права и свободи в кабинета. Едно е, когато придвижването крепи държавното управление от Народното събрание – това поддръжниците на ПП-ДБ (някак) го преглъщат. Съвсем друго обаче ще бъде, в случай че влезе в изпълнителната власт. А вкус за такова присъединяване има.
Така най-малко се схваща от водача на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ, който непрекъснато повтаря на предизборните си обиколки из страната, че партията би трябвало да бъде в кабинета. „ Движение за права и свободи ще има искания за директно присъединяване в централната власт “, разгласи той неотдавна пред партийния актив в Кърджали. А ето какво сподели в Ардино: “На идните локални избори не избираме единствено кмет на кметство, не избираме единствено общински съветници, не избираме единствено кмет на община, ние на тези избори даваме и онази тежест на Движение за права и свободи, че на централно равнище да имаме самочувствието да претендираме за присъединяване в централната изпълнителна власт. “
Любопитното е, че неотдавна Делян Пеевски говореше тъкмо противоположното в Народното събрание. „ Не желаем да имаме номинации за министри. Няма да участваме в това “, отсече авторитетният политик пред медиите. На какво да имаме вяра? Когато се приказва пред деятелите в бастиона на партията или пред публицистите, които политиците грубовато дефинират като „ мисирки “? Очевидно измежду хората на придвижването се насаждат избрани упования да се промени съставът на властта след локалните избори.
Това е и идната разумна стъпка в триумфалното завръщане на Движение за права и свободи като естествен политически състезател. След като беше позволено в сглобката от върлите му врагове ПП-ДБ, „ изпирането “ на репутацията му ще приключи, когато получи и свои министри. Колко му е на Пеевски тогава да изясни пред медиите, че нещата са се трансформирали и партията му би трябвало да влезе в кабинета?
С Борисов проблем Движение за права и свободи няма да има.
Двамата с Пеевски работят толкоз в съгласие, че все едно всяка заран си вършат оперативка, на която договарят ходовете си. Каквото герберският лидер каже, малко по-късно политикът от Движение за права и свободи го повтаря като ехтене. Всъщност, сработването сред двете обединения е по-добро на всички равнища, в сравнение с сред герберите и десните, които де факто са съдружни сътрудници. Това се вижда всекидневно в Народното събрание – да вземем за пример, в метода, по който Борисов и Пеевски участваха в потушаването на миньорското неодобрение.
ГЕРБ и Движение за права и свободи разполагат със сюжет, в който да ръководят дружно, когато се извърши ротацията. В това няма подозрение. Остава въпросът – ще преглътне ли десницата такова държавно управление, както направи с досегашната сглобка? Това е въпрос към Кирил Петков, Асен Василев и Христо Иванов, на който до момента не са дали отговор, а поддръжниците му ще го чакат.
Людмил Илиев, " Сега "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ