Десислава Пиронева, заместник на обвинител №1: Главният прокурор не е всевластен контрольор
Няма и не може да се приказва за основния прокурор като " всесилен инспектор “. Неговите пълномощията са уредени в член 126, алинея 2 от главния ни закон (Конституцията). Главният прокурор не е този, който " разпорежда “ и " образува “ инспекциите или следствията. Това става с експлицитен и съответен акт на подобаващ прокурор, определен на правилото на инцидентния асортимент. Всеки прокурор работи по закон, въз основа на разбор на наличните материали и по силата на вътрешното си разбиране. Това декларира в изявление за lex.bg заместник-главният прокурор Десислава Пиронева, която е и началник на Върховната административна прокуратура (ВАП).
Във връзка с питането на служебния правосъден министър Крум Зарков до Конституционния съд " позволява ли Конституцията основният прокурор, осъществявайки контрол за правда върху активността на прокурорите, да им разпорежда осъществяването на инспекции за съблюдаване на законността във всички сфери на ръководство и на всички административни равнища “, Пиронева обръща внимание, че Конституционен съд към този момент се е произнесъл с решение №11/2020 година В него към този момент е направено пояснение на пълномощията на основния прокурор, което до известна степен слага въпроса и за допустимостта на настояването в тази му част, прибавя тя.
" Надзорът съставлява тип контролна активност в региона на публичното ръководство, само че е по-тясно разбиране спрямо контрола. Надзорният орган всекидневно е отвън системата на следения обект и не реализира управителни функционалности по отношение на него. Същността на контролната активност при надзора се реализира постоянно и единствено за правомерност на актове и дейности, само че не и за целесъобразността им. Надзорът има за цел да предотврати осъществяването на нарушаване на законността, а осъщественото нарушаване да се в профил със задача да се възвърне нарушеното право. Прокурорският контрол за правда във връзка с актове, а по този начин също и в избрани обстановки на дейности и бездействия на изпълнителната власт, се прави на съображение член 127, т. 5 и т. 6 Конституция на Република България. Инструментариумът, посредством който се реализира, е в Административно-процесуалния кодекс (АПК) и в Закона за правосъдната власт (ЗСВ), изяснява зам. основният прокурор.
На въпрос на lex.bg дали когато надзорът е изчерпателен, прокуратурата не получава посредством него власт над другите управляващи, Пиронева дава отговор: " Надзорът не е цялостен и изчерпателен, а е единствено във връзка с законосъобразността на административните актове. Прокурорите нямат решаваща функционалност, те могат да сезират съда или да встъпят във към този момент формирано административно произвеждане. Контролът, реализиран от органите на изпълнителната власт, е част от техните функционалности и цели да обезпечи законосъобразното и вярно осъществяване на законите от страна на органите на изпълнителната власт. Докато надзорът, който реализира прокуратурата, се реализира, с цел да се обезпечи спазването на законността “.
Според Пиронева не може да се приказва за власт над другите управляващи, защото при реализиране на надзорна активност прокурорът не се намесва всъщност в работата на органите на изпълнителната власт, не може да анулира или променя техните актове даже когато установи незаконосъобразността им, нито може да дава наложителни инструкции. При прокурорския контрол се подхващат ограничения за запазване на законността " само посредством подаване на митинги против незаконосъобразните актове на органите на изпълнителната власт или присъединяване в правосъдни производства по оборване на такива актове “.
Като образец за изгодата от инспекциите, осъществени след сезиране от Върховната административна прокуратура, Десислава Пиронева показва случая " Алепу “. " Чрез този тип инспекция се стигна до определяне на незаконосъобразен акт при случая " Алепу “. В резултат на импортирания митинг с искане да се разгласи за незначително разрешението за градеж на името на " Алепу вилидж “, издадено от основния проектант на Община Созопол за " Курортен комплекс " Алепу вилидж “, се стигна до произнасянето на Административен съд-Бургас, а по-късно и на Върховния административен съд и разрешението беше анулирано. Без дейната работа на прокуратурата нищо нямаше да стартира и да се случи “, споделя Пиронева и прибавя: " Когато правим инспекция, споделям това най-общо, ние търсим незаконност “. Според нея все пак говореното по тематиката е потребно и дава опция доста от спецификите на активността на прокуратурата да се обяснят и да се разпространяват, " да се направи професионален и достоверен разбор, без да се бърза със законодателни начинания или различен тип офанзиви и оборване “.
По мотив зачестилите тежки произшествия с жертви на пътя, Пиронева припомня за експертните оферти на прокуратурата за промени в закона и прибавя: " Във ВАП са получени десетки сигнали и през последните две години са формирани над 40 преписки, свързани с проблемите на пътната сигурност. При всяка от тях сме действали съгласно пълномощията си и по метода, за който към този момент споделих. Не разбирам за какво споменатото запитване до Конституционен съд като отрицателен образец в работата на прокуратурата се дава точно такава инспекция “.
Във връзка с питането на служебния правосъден министър Крум Зарков до Конституционния съд " позволява ли Конституцията основният прокурор, осъществявайки контрол за правда върху активността на прокурорите, да им разпорежда осъществяването на инспекции за съблюдаване на законността във всички сфери на ръководство и на всички административни равнища “, Пиронева обръща внимание, че Конституционен съд към този момент се е произнесъл с решение №11/2020 година В него към този момент е направено пояснение на пълномощията на основния прокурор, което до известна степен слага въпроса и за допустимостта на настояването в тази му част, прибавя тя.
" Надзорът съставлява тип контролна активност в региона на публичното ръководство, само че е по-тясно разбиране спрямо контрола. Надзорният орган всекидневно е отвън системата на следения обект и не реализира управителни функционалности по отношение на него. Същността на контролната активност при надзора се реализира постоянно и единствено за правомерност на актове и дейности, само че не и за целесъобразността им. Надзорът има за цел да предотврати осъществяването на нарушаване на законността, а осъщественото нарушаване да се в профил със задача да се възвърне нарушеното право. Прокурорският контрол за правда във връзка с актове, а по този начин също и в избрани обстановки на дейности и бездействия на изпълнителната власт, се прави на съображение член 127, т. 5 и т. 6 Конституция на Република България. Инструментариумът, посредством който се реализира, е в Административно-процесуалния кодекс (АПК) и в Закона за правосъдната власт (ЗСВ), изяснява зам. основният прокурор.
На въпрос на lex.bg дали когато надзорът е изчерпателен, прокуратурата не получава посредством него власт над другите управляващи, Пиронева дава отговор: " Надзорът не е цялостен и изчерпателен, а е единствено във връзка с законосъобразността на административните актове. Прокурорите нямат решаваща функционалност, те могат да сезират съда или да встъпят във към този момент формирано административно произвеждане. Контролът, реализиран от органите на изпълнителната власт, е част от техните функционалности и цели да обезпечи законосъобразното и вярно осъществяване на законите от страна на органите на изпълнителната власт. Докато надзорът, който реализира прокуратурата, се реализира, с цел да се обезпечи спазването на законността “.
Според Пиронева не може да се приказва за власт над другите управляващи, защото при реализиране на надзорна активност прокурорът не се намесва всъщност в работата на органите на изпълнителната власт, не може да анулира или променя техните актове даже когато установи незаконосъобразността им, нито може да дава наложителни инструкции. При прокурорския контрол се подхващат ограничения за запазване на законността " само посредством подаване на митинги против незаконосъобразните актове на органите на изпълнителната власт или присъединяване в правосъдни производства по оборване на такива актове “.
Като образец за изгодата от инспекциите, осъществени след сезиране от Върховната административна прокуратура, Десислава Пиронева показва случая " Алепу “. " Чрез този тип инспекция се стигна до определяне на незаконосъобразен акт при случая " Алепу “. В резултат на импортирания митинг с искане да се разгласи за незначително разрешението за градеж на името на " Алепу вилидж “, издадено от основния проектант на Община Созопол за " Курортен комплекс " Алепу вилидж “, се стигна до произнасянето на Административен съд-Бургас, а по-късно и на Върховния административен съд и разрешението беше анулирано. Без дейната работа на прокуратурата нищо нямаше да стартира и да се случи “, споделя Пиронева и прибавя: " Когато правим инспекция, споделям това най-общо, ние търсим незаконност “. Според нея все пак говореното по тематиката е потребно и дава опция доста от спецификите на активността на прокуратурата да се обяснят и да се разпространяват, " да се направи професионален и достоверен разбор, без да се бърза със законодателни начинания или различен тип офанзиви и оборване “.
По мотив зачестилите тежки произшествия с жертви на пътя, Пиронева припомня за експертните оферти на прокуратурата за промени в закона и прибавя: " Във ВАП са получени десетки сигнали и през последните две години са формирани над 40 преписки, свързани с проблемите на пътната сигурност. При всяка от тях сме действали съгласно пълномощията си и по метода, за който към този момент споделих. Не разбирам за какво споменатото запитване до Конституционен съд като отрицателен образец в работата на прокуратурата се дава точно такава инспекция “.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ