ПП и ГЕРБ разиграват държавата на покер
Няма и месец, откогато ръководи кабинетът „ Денков-Габриел “, и по този начин предстоящата политическа непоклатимост, която ни обещаваха десните и герберите, все по този начин липсва. Точно по тази причина всички трябваше да преглътнат следващия „ исторически компромис “ - с цел да се прекратят раздорите, да се откри трайно държавно управление и да стартират промените. Кабинетът е налице, Народното събрание (все още) е тук, само че нещата отново не вървят наникъде.
Но би трябвало да се признае - най-малко едно нещо, дадено от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС – че няма да станат другари, се съблюдава настойчиво. Политиците от двете фракции са се хванали за гърлата и не минава ден, в който да не стискат малко повече, вместо да отслабват хватката, в която се държат едни други. Затова кабинетът към момента остава незавършен – не са назначени всички зам.-министри, нито регионалните шефове. Затова Народното събрание не може да проработи обикновено – парламентарните комисии нямат определени шефове (освен правната), даже и конституционната комисия, която сякаш би трябвало да бъде във фокуса на реформистките старания на болшинството (каквото и да разбираме под това), ще се попълня отначало.
Всичко това не се случва поради някакви дълбоки кардинални разлики сред двете водещи политически сили. С правилата и морала се завърши, когато се сътвори (де факто) обединението сред ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, крепяща новото държавно управление. Който е очаквал битка със статукво и всякакви корупционни модели, може да не помни за това. Сега борбата е единствено за едно – кой ще отхапе по-голямо парче от властта, с цел да прави назначения, да разпределя пари и да диктува политики.
Тук десните се намират в по-добрата позиция. Така е по една елементарна причина – те държат държавното управление. Кабинетът „ Денков-Габриел “ се сформира с мандата на ПП-ДБ. Съгласно първичната спогодба с Бойко Борисов ГЕРБ-СДС получи единствено едно обезпечено място – на вицепремиер и външен министър, заето от Мария Габриел, и обещанието, че девет месеца по-късно тя ще се смени с Денков отпред на държавното управление. Такава беше договорката, която лансираше Борисов още при първия мандат – ще се откаже от министри, единствено и единствено страната да има постоянен кабинет, в който герберите да разполагат със алегорично наличие, едвам се регистрира, че бяха първи на последните парламентарни избори.
Много бързичко, откакто проработи кабинетът, обаче герберският водач се усети, че десните измъкват прекалено много от договорката. Повече, в сравнение с той самият е бил податлив да даде. Хвалеше се, че не се интересува от министри, само че не е казвал сходно нещо за шефове, ръководители, шефове, дребни и огромни началници на какви ли не други държавни структури. От десницата обаче също живо се вълнуваха от тези постове и не посочваха податливост да ги споделят.
Наше си е държавното управление, наши са постовете да си ги раздадем – подобен е правилото, следван изключително от Политическа партия, на които не им мигваше окото да вкарват свои фрагменти, където им харесва. Първият образец беше триумфалното връщане на Румен Спецов в Национална агенция за приходите и на Павел Тонев в митниците, назначени още веднъж по избор на финансовия министър и съпредседател на Политическа партия Асен Василев. После пристигна гръмовният скандал към избора на български представител в Европейската банка за вложения – пост, който Политическа партия се опита да даде на Виолета Лорер, брачната половинка на някогашния министър и сегашен народен представител от партията Даниел Лорер. Василев, който и тук изигра главната роля, беше заставен да отдръпна номинацията й – прекомерно доста звук и отвращение се надигнаха (самият Василев повърхностно разяснява, че е доста звук за нищо). Но евентуално за отплата брачният партньор беше избран за претендент за български комисар. И защото герберите също излъчиха кандидат, а държавното управление не посмя да пресее претендентите, България се докара до фрапиращата обстановка да изпрати двама индивида да се борят за мястото в Брюксел. Също както в миналото имахме двама претенденти за общоприет секретар на Организация на обединените нации и не спечелихме нищо. Тук постът най-малко е обезпечен за единия, само че срамът от това, че оставяме на Брюксел да си избере човек, е напряко сразяващ.
Всичко това кара Борисов напряко да беснее. Водачът на герберите разбра, че от гневното скъсване на баницата най-после за неговата партия може да останат единствено дребни залчета. Затова стартира да громи ежедневно новите си сътрудници, че и обществено да огласява идни назначения – като разгласи, че депутатът от ПП-ДБ Петър Петров е подготвян за началник на ДАНС. Това обаче не стигна, с цел да поеме контрола над кадровата въртележка, както му се искаше. Затова стартира да подлива вода на десните в Народното събрание, където и когато може.
В Народното събрание обстановката не е като в кабинета. В него десните са малцинство – имат едвам 1/4 от депутатите. Герберите също разполагат с толкоз, само че не се свенят да се съюзят с останалите обединения, когато счетат за належащо, и да проработят против десницата, която сякаш им е съдружник. Така се получават прословутите „ плаващи болшинства “, поради които десницата сега плаче с крокодилски сълзи.
Типичен образец за тази обстановка стана приемането на новия антикорупционен закон, който, наред с правосъдната промяна, е измежду най-приоритетните за ПП/ДБ планове. Тяхното предложение обаче пропадна на първо четене, откакто го отхвърлиха всички останали обединения. А това на герберите се одобри (с гласовете на Движение за права и свободи, само че и на десните – факт, който сега те премълчават). Вероятно по този начин ще стане и на второ четене. После бяха утвърдени правила за избор на шефове на основни институции, като Българска народна банка, НЗОК и Сметната палата, които дадоха едвам 7 дни период за номинации – извънредно неподходящо за десницата, на която, поради нейната къса аварийна пейка с фрагменти, й би трябвало повече време.
Тогава Политическа партия и Демократична България схванаха, че Борисов счита интензивно да употребява Народното събрание и „ плаващите болшинства “, и предявиха ултиматума си - или спирате да ни желаете квоти във властта, или подаваме оставка. Това надали е освен това от блъф, защото десните имат доста повече да изгубят от герберите при нови предварителни избори. Борисов го знае и, вместо да подаде на опасността, отвърна с контапредложение – да се подписа документално съдружно съглашение. С това на процедура желае да си подсигурява, че ще получи парчето от властта, за което счита, че му се поставя.
Сега следва дълго надхитряне, до момента в който двете фракции се пробват да се надхитрят една друга. Лошото е, че поради боричкането им още веднъж се озоваваме в обстановка, при която държавни институции се настройват едни против други – този път следеното от ПП-ДБ държавно управление против доминирания от герберите Народното събрание. И това става за сметка на работата, която би трябвало да се свърши – както, когато десните оповестиха ултиматума си и отхвърлиха да влязат в залата на Народното събрание. Утре може герберите да решат да им го върнат, като създадат някакъв трик на държавното управление. Институциите така и така едвам кретат. Съвсем малко им би трябвало, с цел да се продънят напълно.
Людмил Илиев, " Сега "
Но би трябвало да се признае - най-малко едно нещо, дадено от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС – че няма да станат другари, се съблюдава настойчиво. Политиците от двете фракции са се хванали за гърлата и не минава ден, в който да не стискат малко повече, вместо да отслабват хватката, в която се държат едни други. Затова кабинетът към момента остава незавършен – не са назначени всички зам.-министри, нито регионалните шефове. Затова Народното събрание не може да проработи обикновено – парламентарните комисии нямат определени шефове (освен правната), даже и конституционната комисия, която сякаш би трябвало да бъде във фокуса на реформистките старания на болшинството (каквото и да разбираме под това), ще се попълня отначало.
Всичко това не се случва поради някакви дълбоки кардинални разлики сред двете водещи политически сили. С правилата и морала се завърши, когато се сътвори (де факто) обединението сред ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, крепяща новото държавно управление. Който е очаквал битка със статукво и всякакви корупционни модели, може да не помни за това. Сега борбата е единствено за едно – кой ще отхапе по-голямо парче от властта, с цел да прави назначения, да разпределя пари и да диктува политики.
Тук десните се намират в по-добрата позиция. Така е по една елементарна причина – те държат държавното управление. Кабинетът „ Денков-Габриел “ се сформира с мандата на ПП-ДБ. Съгласно първичната спогодба с Бойко Борисов ГЕРБ-СДС получи единствено едно обезпечено място – на вицепремиер и външен министър, заето от Мария Габриел, и обещанието, че девет месеца по-късно тя ще се смени с Денков отпред на държавното управление. Такава беше договорката, която лансираше Борисов още при първия мандат – ще се откаже от министри, единствено и единствено страната да има постоянен кабинет, в който герберите да разполагат със алегорично наличие, едвам се регистрира, че бяха първи на последните парламентарни избори.
Много бързичко, откакто проработи кабинетът, обаче герберският водач се усети, че десните измъкват прекалено много от договорката. Повече, в сравнение с той самият е бил податлив да даде. Хвалеше се, че не се интересува от министри, само че не е казвал сходно нещо за шефове, ръководители, шефове, дребни и огромни началници на какви ли не други държавни структури. От десницата обаче също живо се вълнуваха от тези постове и не посочваха податливост да ги споделят.
Наше си е държавното управление, наши са постовете да си ги раздадем – подобен е правилото, следван изключително от Политическа партия, на които не им мигваше окото да вкарват свои фрагменти, където им харесва. Първият образец беше триумфалното връщане на Румен Спецов в Национална агенция за приходите и на Павел Тонев в митниците, назначени още веднъж по избор на финансовия министър и съпредседател на Политическа партия Асен Василев. После пристигна гръмовният скандал към избора на български представител в Европейската банка за вложения – пост, който Политическа партия се опита да даде на Виолета Лорер, брачната половинка на някогашния министър и сегашен народен представител от партията Даниел Лорер. Василев, който и тук изигра главната роля, беше заставен да отдръпна номинацията й – прекомерно доста звук и отвращение се надигнаха (самият Василев повърхностно разяснява, че е доста звук за нищо). Но евентуално за отплата брачният партньор беше избран за претендент за български комисар. И защото герберите също излъчиха кандидат, а държавното управление не посмя да пресее претендентите, България се докара до фрапиращата обстановка да изпрати двама индивида да се борят за мястото в Брюксел. Също както в миналото имахме двама претенденти за общоприет секретар на Организация на обединените нации и не спечелихме нищо. Тук постът най-малко е обезпечен за единия, само че срамът от това, че оставяме на Брюксел да си избере човек, е напряко сразяващ.
Всичко това кара Борисов напряко да беснее. Водачът на герберите разбра, че от гневното скъсване на баницата най-после за неговата партия може да останат единствено дребни залчета. Затова стартира да громи ежедневно новите си сътрудници, че и обществено да огласява идни назначения – като разгласи, че депутатът от ПП-ДБ Петър Петров е подготвян за началник на ДАНС. Това обаче не стигна, с цел да поеме контрола над кадровата въртележка, както му се искаше. Затова стартира да подлива вода на десните в Народното събрание, където и когато може.
В Народното събрание обстановката не е като в кабинета. В него десните са малцинство – имат едвам 1/4 от депутатите. Герберите също разполагат с толкоз, само че не се свенят да се съюзят с останалите обединения, когато счетат за належащо, и да проработят против десницата, която сякаш им е съдружник. Така се получават прословутите „ плаващи болшинства “, поради които десницата сега плаче с крокодилски сълзи.
Типичен образец за тази обстановка стана приемането на новия антикорупционен закон, който, наред с правосъдната промяна, е измежду най-приоритетните за ПП/ДБ планове. Тяхното предложение обаче пропадна на първо четене, откакто го отхвърлиха всички останали обединения. А това на герберите се одобри (с гласовете на Движение за права и свободи, само че и на десните – факт, който сега те премълчават). Вероятно по този начин ще стане и на второ четене. После бяха утвърдени правила за избор на шефове на основни институции, като Българска народна банка, НЗОК и Сметната палата, които дадоха едвам 7 дни период за номинации – извънредно неподходящо за десницата, на която, поради нейната къса аварийна пейка с фрагменти, й би трябвало повече време.
Тогава Политическа партия и Демократична България схванаха, че Борисов счита интензивно да употребява Народното събрание и „ плаващите болшинства “, и предявиха ултиматума си - или спирате да ни желаете квоти във властта, или подаваме оставка. Това надали е освен това от блъф, защото десните имат доста повече да изгубят от герберите при нови предварителни избори. Борисов го знае и, вместо да подаде на опасността, отвърна с контапредложение – да се подписа документално съдружно съглашение. С това на процедура желае да си подсигурява, че ще получи парчето от властта, за което счита, че му се поставя.
Сега следва дълго надхитряне, до момента в който двете фракции се пробват да се надхитрят една друга. Лошото е, че поради боричкането им още веднъж се озоваваме в обстановка, при която държавни институции се настройват едни против други – този път следеното от ПП-ДБ държавно управление против доминирания от герберите Народното събрание. И това става за сметка на работата, която би трябвало да се свърши – както, когато десните оповестиха ултиматума си и отхвърлиха да влязат в залата на Народното събрание. Утре може герберите да решат да им го върнат, като създадат някакъв трик на държавното управление. Институциите така и така едвам кретат. Съвсем малко им би трябвало, с цел да се продънят напълно.
Людмил Илиев, " Сега "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ