За работниците – лозунги за нищо, но от сърце!
Няма и година откогато Евростат изрева, че от жегите са умрели повече европейци, в сравнение с от Ковид и ето, че още веднъж Стария континент загря до алено от жежкото време. У нас никой не следи, не управлява и не санкционира, както прочее и във всяка друга област, има ли основани условия за работа навън, а Инспекцията по труда лозунгарски предлага кой по какъв начин да се държи по време на горещините.
През юли лани европейската статистическа организация Евростат огласи, че несъразмерната смъртност на Стария континент доближава рекорден растеж от 16 на 100 за Европейски Съюз на годишна база. Това беше най-високата записана стойност до момента, а най-тежко бе ситуацията в Испания, Гърция и Кипър. Тази година жегите не престават и на мeста са още по-големи.
Някъде при започване на седмицата от Инспекцията по труда общително подсетиха на работодателите да се погрижат за своите наемници. На доста места обаче това не се съблюдава, сигнализират непрекъснато будни жители.
Най-много безобразия по отношение на живота и здравето на хората се правят в областта на земеделието, строителството, в публичния превоз и към инкасаторите, отчитащи тока и водата в села и градове.
Последните обикалят часове наред под палещото слънце и колкото и да им сменяват часовите графици, все захващат и от непоносимите за организма жеги. Нерядко те получават топлинни удари и други болести, за които не смеят даже да упоменат пред началниците си, с цел да не си изгубят хляба.
И това, в случай че не е форма на модерно обществено иго, здраве му кажи!
В публичния превоз в столицата и останалите градове се леят потоци от пот както от пасажерите, по този начин и от водачите. Защото там пък единствено шефовете им – някакви хрантутници, получаващи заплатата си от всички нас, имал право да споделя по кое време да се пускат климатиците и по кое време не! И те от охладените си първокласни кабинети в множеството случаи не разрешават в колите да се пуска студ.
Онези търтеи от БДЖ пък са още по-зле. Те добродушно си папкат на хранилката и не си дават напън от години да трансформират каквото и да е в мизерията на този превоз, по този начин желан и употребен в белите европейски страни, към които се стремим над три десетилетия, но в никакъв случай няма да достигнем. Повечето влакове нямат климатици, а прозорците или са непрекъснато отворени, или въобще не се отварят. В сименсите, които ни бяха подарени като на бедняците на Европа преди 20-тина години, по този начин и до през днешния ден не сколасаха да оправят климатиците и от тях през лятото духа парещ въздух, а през зимата леден. Добре пристигнали в Абсурдистан, както обезверено, малко и простичко се показват хората.
Работниците навън на градежите не престават да се трудят в мраз и зной, тъй като няма толкоз инспектори и контрольори, че до всеки хитрец, спекулант и шарлатанин – вложител или притежател в страната да сложим по един. Продължават до следващата трудова акцидент или тежка, непоправима болест.
Тежка е участта и на служащите на полето, хората, които имат най-благородната задача да обезпечават храната ни.
Кой каквото ще да споделя, само че никой не е по-голям от хляба си и това не са празни думи.
Днес се регистрира пагубната неточност, позволена през престъпния преход, да се съсипе до шушка селското ни стопанство. В резултат на тази разруха, в този момент ядем най-вече вносни отпадъци, а в 21 век на множеството места у нас все по-оредяващите земеделци работят примитивно на полето под палещите лъчи на слънцето. Те са забравени там и от политиците, и от бога…
На кого му пука за всички тези хора!?
Е, добре е да знаят политиците, че и на множеството българи към този момент не им пука за тях – на тези близо 70 на 100, които не гласоподават и са отвън алабалата.
Добре е да се знае.
През юли лани европейската статистическа организация Евростат огласи, че несъразмерната смъртност на Стария континент доближава рекорден растеж от 16 на 100 за Европейски Съюз на годишна база. Това беше най-високата записана стойност до момента, а най-тежко бе ситуацията в Испания, Гърция и Кипър. Тази година жегите не престават и на мeста са още по-големи.
Някъде при започване на седмицата от Инспекцията по труда общително подсетиха на работодателите да се погрижат за своите наемници. На доста места обаче това не се съблюдава, сигнализират непрекъснато будни жители.
Най-много безобразия по отношение на живота и здравето на хората се правят в областта на земеделието, строителството, в публичния превоз и към инкасаторите, отчитащи тока и водата в села и градове.
Последните обикалят часове наред под палещото слънце и колкото и да им сменяват часовите графици, все захващат и от непоносимите за организма жеги. Нерядко те получават топлинни удари и други болести, за които не смеят даже да упоменат пред началниците си, с цел да не си изгубят хляба.
И това, в случай че не е форма на модерно обществено иго, здраве му кажи!
В публичния превоз в столицата и останалите градове се леят потоци от пот както от пасажерите, по този начин и от водачите. Защото там пък единствено шефовете им – някакви хрантутници, получаващи заплатата си от всички нас, имал право да споделя по кое време да се пускат климатиците и по кое време не! И те от охладените си първокласни кабинети в множеството случаи не разрешават в колите да се пуска студ.
Онези търтеи от БДЖ пък са още по-зле. Те добродушно си папкат на хранилката и не си дават напън от години да трансформират каквото и да е в мизерията на този превоз, по този начин желан и употребен в белите европейски страни, към които се стремим над три десетилетия, но в никакъв случай няма да достигнем. Повечето влакове нямат климатици, а прозорците или са непрекъснато отворени, или въобще не се отварят. В сименсите, които ни бяха подарени като на бедняците на Европа преди 20-тина години, по този начин и до през днешния ден не сколасаха да оправят климатиците и от тях през лятото духа парещ въздух, а през зимата леден. Добре пристигнали в Абсурдистан, както обезверено, малко и простичко се показват хората.
Работниците навън на градежите не престават да се трудят в мраз и зной, тъй като няма толкоз инспектори и контрольори, че до всеки хитрец, спекулант и шарлатанин – вложител или притежател в страната да сложим по един. Продължават до следващата трудова акцидент или тежка, непоправима болест.
Тежка е участта и на служащите на полето, хората, които имат най-благородната задача да обезпечават храната ни.
Кой каквото ще да споделя, само че никой не е по-голям от хляба си и това не са празни думи.
Днес се регистрира пагубната неточност, позволена през престъпния преход, да се съсипе до шушка селското ни стопанство. В резултат на тази разруха, в този момент ядем най-вече вносни отпадъци, а в 21 век на множеството места у нас все по-оредяващите земеделци работят примитивно на полето под палещите лъчи на слънцето. Те са забравени там и от политиците, и от бога…
На кого му пука за всички тези хора!?
Е, добре е да знаят политиците, че и на множеството българи към този момент не им пука за тях – на тези близо 70 на 100, които не гласоподават и са отвън алабалата.
Добре е да се знае.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ