Няма и две седмици откакто се навършиха 29 години от

Няма и две седмици откогато се навършиха 29 години от следващото ликвидиране на прехода. Двамата братя предприемачи Борис и Илия Гьошеви през днешния ден можеха да бъдат в топ 10 на най-богатите българи. С една спогодба – в случай че бяха живи.

„ Магурата “

Те са някогашни спортисти от Пловдив. В света на капитала навлизат като чейнджаджии от „ Магурата “ – известно заведение в центъра на София, където в годините след рухването на Живков се обменя на частно валута.

През 1992 година Гьошеви отварят обменно бюро. По-късно набират скорост в борсовите игри, регистрирайки поотделно две финансово-брокерски къщи – „ Титан – XX век “ и холдинг „ Напредък “.

Животът на братята наподобява на холивудски филм. Двамата освен печелят, само че умеят и да харчат артистично. Борис си купува мерцедес, какъвто има Васил Илиев, тогавашния необут на силовата формация ВИС. Хвърля луди пари, с цел да купи неговия апартамент в „ Лозенец ” с съдбовния номер 13.

Иска да опита от всичко – в това число и ексцентричен секс. И това е една от версите, че точно гей другар пуска патрон в сърцето му и го убива на място.

„ Титан – XX век “

Управлението на „ Титан – XX век “ върви безпроблемно. Съдружници на Борис са Димитър и Ганка Гайтанови. Съвместното им начинание е сполучливо – финансовата им къща е от най-стабилните и с най-хубави обороти в софийски мащаб. Регистрирана е като сдружение с лимитирана отговорност (ООД) с уставен капитал 50 000 остарели лв..

Шефът на финансовата къща Борис Гьошев е харесван доста, буквоядец на тематика осанка, чистоплътност и изисканост. Той персонално отваря вратата на килъра си, момент преди да падне оцапан с кръв, описват очевидците.

Нямал бит да става от бюрото си, с цел да посреща гости, само че в часа на кръвопролитието единият от двамата му гардове бил в тоалетната, а другият – в банката.

Приятелят ти идва на посетители! – провиква се към Гьошев съдружникът му Димитър Гайтанов. Секретарка вижда на монитора екзекутора и го разпознава по-късно в следствието и съда.

Борис Гьошев е убит в сърцето на работното му място в офис на столичния бул. „ Патриарх Евтимий “ номер 40 в 13,15 часа на 9 май 1996 година.

Веднага след стрелбата килърът се измъква през задната врата на офиса. Залоства я с дърво, тъй като допуска, че шокираните близки на жертвата ще се окопитят и ще го догонят.

Два патрона са пробили една дупка в сърцето на Гьошев, споделя лекар Пламен Зографски от близката болница. Лекарите се борят над 14 часа за живота му, само че безрезултатно.

Георги Веселинов Георгиев

Мъжът, лишил живота на Борис – 35-годишният Георги Веселинов Георгиев, е хванат в дома му на столичната улица „ Сердика “. При разпитите прави цялостни признания: обичал до полуда една жена и стрелял против противника си.

Георгиев написа от килията си до в „ Труд “. Разказва, че е роден и израснал в фамилията на инженери. В учебно заведение е без проблеми – първенец е, без това да му коства доста старания. Завършва с пет и осемдесет Софийската математическа гимназия, признат е с шестица във Висшия машинно-технически институт, дипломира се през 1983 година.

Работи в първокласен институт като конструктор на компютърни системи за обработка на образна информация. След 1992 година дружно с сътрудници записва компания с сходна активност компютърна анимация, видеоклипове, предпечатна подготовка и реклама.

Влюбва се в една жена, чието име криминалистите не оповестяват, а и самият той избира да премълчи.

Говори се, че става дума някогашна манекенка на име Виктория, която обаче посвещава любовта си на Борис Гьошев – 29-годишен хубавец, първенец по кану-каяк и процъфтяващ брокер.

Седми юни е датата, избрана за тяхната женитба, която Георги Георгиев проваля с патрон месец по-рано, на 9 -ти май.

Да обърнем внимание на нещо доста значимо, което упрекнатият за гибелта на Борис Гьошев инженер Георги Георгиев декларира в писмото до „ Труд “:

„ Нямам нищо общо с убийството на Борис Гьошев. Никога не съм имал каквито и да било връзки с убития или с хора от неговото обграждане. За първи път видях фотографията му в „ Труд “ от 13 ноември 1996 година и към този момент сигурно мога да заявя, че в никакъв случай не съм го познавал или виждал инцидентно.

Освен това в никакъв случай не съм имал или употребил каквото и да било оръжие. За финален път съм държал автомат в казармата през 1985 година. Никога, даже инцидентно, не съм влизал в кооперацията, където се е намирал офисът на Гьошев.

Не съм бил „ залавян “ или арестуван у дома или на улицата, както твърди пресата. В полицията отидох за информация, откакто се обадих на телефонен номер и име, предадени ми от комшия на хвърчащо листче с думите: „ Идваха и го оставиха да се обадиш! “

Нямам никакви конфликтни или противоречиви връзки с който и да било, още по-малко някакви връзки, касаещи трети лица от женски пол.

Не съм правил признания, разнообразни от горните. Никога не съм имал даже и най-дребни престъпни или противообществени прояви или някакво отношение с полицията. “

Не му вярвайте, измисля си – отсича умел криминалист.

Познавайки системата и органите по следствие на убийства и други тежки закононарушения, има не една причина да се съмняваме и във версията, която държавното обвиняване по-късно съумява да потвърди пред съда не изключително мъчно.

„ Маниерите му бяха впечатляващи, обличаше се от най-скъпите компании, ползваше най-скъпите парфюми. Беше си направил пластична интервенция на носа, беше си подредил зъбите. Ухажваха го много… „ спомня си брат му Илия дни преди самия той да погубен брутално.

В изявление на Анна Заркова която пита за екстравагантната версия появила се в общественото пространство, че Боби е погубен поради хомусексуална връзка с килъра си Илия дава отговор

„ Да, убийството на брат не е поради годеницата му, само че и тази версия е измислена от публицисти, които търсят сензации непременно. Появи се в „ 24 часа “, след това беше повторена от други вестници – без инспекция, безусловно безконтролно. Някой редактор е дал шир на фантазията си. Това стана два дни откакто беше арестуван килърът и стана ясно, че сред него и Боби е имало някакви взаимоотношения от персонален темперамент, само че от следствието не прецизираха какви. Всеки, който познаваше Боби, знаеше, че е мъжага до мозъка на костите. Гавра с паметта му е да се приказва, че е бил педераст “.

На уточняващ въпрос, че убийството е станало поради Виктория, някогашна манекенка и публична бъдеща брачна половинка на Боби, Илия е безапелационен: Ябълката на раздора не е Виктория.

Тя беше дамата на живота му, само че в убийството е намесена друга жена.
– Коя е тя?
– Не знам, от следствието мълчат. Тя очевидно не е от нашата страна, както и килърът. Знаете, случват се инцидентни връзки на всеки човек. Брат ми заплати скъпо за една такава връзка.
– А по какъв начин живее в този момент Виктория?
– Виждаме се, поддържаме с нея връзки. Тя доста тежко одобри загубата на Борис. Психиката й не устоя, наложи се лекарска интервенция. В момента е по-добре, продължава да се лекува. Не знам по какъв начин ще бъде нататък в живота й – дали ще срещне друг… Аз й искам благополучие от все сърце, приключва изявлението с Анна Заркова.

Щастлива ли е Виктория, историята мълчи. Затова пък в черните летописи след 5 години влиза още едно ликвидиране – това на Илия Гьошев.

Черните летописи след 5 години

– КОЛАТА СПРЯ. От лявата предна врата изскочи мъж, който викаше: „ Убиха ме, убиха ме, хора! “ После отдясно излезе различен мъж. Огледа се и хукна да бяга! – това споделя пред съда един от очевидците на разстрела на Илия Гьошев.

Убиецът Иван Мавродиев Иванов е хванат. Признава, че е стрелял по финансиста. Но не от завист, а при самоотбрана.

Във съдбовния 25 януари двамата се срещат в пловдивския коктейл-бар „ Симфония “, където Иванов работи като защита. Гьошев бъбри на една от масите с наемателя на заведението Лъчезар Иванчев, след това си потегля. На паркинга среща телохранителя и го пита знае ли къде е най-близкият офис на „ Мобилтел “, че трябвало да заплати телефона на приятелката си.

Охранителят пробва да му изясни, само че Илия не го схваща добре и го качва в пежото си, с цел да му покаже пътя за там. Двамата минават по бул. „ Шести септември “, пресичат моста на река Марица и свиват по улица „ Победа “. Когато стигат до номер 63, откъм автомобила се чуват два изстрела.

Ранен в гърдите, Гьошев съумява да спре колата до тротоара. Той и килърът му съвсем по едно и също време отварят дясната и лявата врата. Единият рухва оцапан с кръв на земята, а другият побягва стремително.

След пет дни стрелецът се предава самичък в окръжната следствена работа. Държи на версията:

– Той ме атакува неоснователно, аз стрелях, с цел да оцелея.

Запознати от подземния свят обаче настояват, че разстрелът на Гьошев е предизвестие към тогавашния началник на Балканска универсална банка.

Малко преди бруталното ликвидиране 90 000 щатски $ от БУБ са преведени в Швейцария с неистинен документ – „ разпореждане “ за компания „ Сигма трейд индъстрийз„, която се оказва цялостен призрак.

Магистратите по този начин и не одобряват версията за самоотбрана. Те стигат до извода, че Иван Мавродиев се отнася с патологична злост към хора, които имат доста пари.

Стреля по Гьошев в ентусиазъм на ненавист и яд от неуспеха на личните му опити да стане богат.

 

 

Димитър Димитров/ SafeNews

Източници: mishenabg, Големите убийства,

Още вести четете в: България, Живот, Крими & Темида, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News