Няма дете, което някога да не е било изпращано до

Няма дете, което в миналото да не е било изпращано до банята, с цел да измие ръцете си. Срещата със сапуна и водата би трябвало да се трансфорат в един от добре познатите ритуали, които имат за цел да предпазят човек от най-различни инфекции и болести. Хигиената се оказва в основата на човешкото здраве. Началото на борбата за по-добра персонална хигиена стартира от XIX век с името Игнац Земелвайс. Игнац се ражда в Австрийската империя, само че има маджарски генезис.

След като приключва Виенския университет със специализация по хирургия и акушерство, първата му практическа работа е в родилен дом. През 1851 година се реалокира в Пеща и получава правото да управлява болничното заведение „ Свети Рох “. Докато работи, постоянно чете и лекции в Будапещенския университет от 1855 година Докато практикува още във Виена, лекарят вижда притеснителна висока смъртност измежду родилките, както и новородените. В неговото поделение 18% от майките умират от по този начин наречената родилна тресчица.

Въпросната съставлява активирането на бактериални инфекции, които настъпват директно след раждането. Игнац не можел да разбере каква е повода за толкоз черната статистика, а и в един миг почнал да се изморява от тежката си задача да оповестява неприятните вести на фамилиите, които са пристигнали за прибирането на рожба, а не за устройването на заравяне. Междувременно, до момента в който неговото поделение получава толкоз отрицателно отношение, прилежащото, където работят най-вече медицински сестри, смъртността е едвам 2%. Хирургът имал потребност от отговори, изключително откакто става въпрос за човешки живот.

Снимка: By Power.corrupts – Own work, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4765159

По метода на изключването, Игнац почнал да включва всички фактори, които биха могли да повлияят интензивно или пасивно. В уравнението участвали детайли като климата, хората към болничното крило, часът на приемане и още куп други фактори. За страдание нищо не давало резултат. След съществени наблюдения, хирургът можел да откри единствено една разлика – тази сред мъже и дами в двете отделения. За страдание до възможна доктрина се стигнало, откакто патологът Якуб Колетсчка се порязва, до момента в който прави аутопсия на една от умрелите родилки. Заразява се със същата тресчица и умира.

Игнац доближава до заключението, че по-голямата част от лекарите не мият ръцете си. Неговата доктрина е, че огромна част от тези, които правят аутопсията, умерено по-късно правят и други функционалности в болничното заведение. Миенето на ръце освен не било наложително, само че и в никакъв случай не се е налагало като условие. Следователно, когато един доктор прави аутопсия, след няколко часа може умерено да изражда дете. С тези съмнения, докторът бързо наредил на хората, които правят аутопсии, наложително да минават през банята и да мият ръцете си с хлорид – дезинфектант, преди да влязат в родилното поделение.

Подобрението не закъсняло, доста скоро двете отделения имали идентична статистика. В средата на XIX век към момента липсвала доктрина за микробите, публичното мнение по отношение на болесттите е било фокусирано върху теорията, че заболяванията се популяризират посредством аромата на хората. Съответно миенето на ръце било средство, с което да се отстрани рисковата миризма, а в случай че няма такава, действието се пропуща напълно умерено. Микроскопът не доставял нужното пояснение, а и лекарите предпочитали да имат вяра на своите очи, вместо да търсят пояснение в микроскопичната сфера. Въпреки неналичието на доверие, новоата разпоредба почнала да трансформира доста резултатите и черната статистика в болничното заведение. Въпреки това, множеството сътрудници на Земелвайс към момента считали, че това са някакви фантастични теории.

Макар и тяхната нелепост да е в основата на високата смъртност, множеството вярвали, че дамите изначално са доста по-добри в израждането, в сравнение с мъжете. Началникът на бъдещия теоретик даже считал, че по-големият триумф е слагането на нова вентилационна система, в сравнение с миенето на ръце. И откакто липсвало каквото и да е доказателство, теорията била отхвърлена и господата траяли да имат вяра, че миризмите са причинители на болести. През 1849 година управлението на болничното заведение решило да не преподписва контракт с индивида, който е съумял да понижи жертвите в отделението. Протестите му също не помогнали.

Първо обвинил своите началници за бъдещите жертви в болничното заведение, а по-късно бързо не запомнил, че има маджарски корени и неговото мнение е последното, което ще се вземе под внимание. Когато получава работа в Будапеща, Земелвайс автоматизирано събира екипа и подрежда на всички да стартират да мият ръцете си преди и след всяка интервенция, като за неизпълнението на задачата ще уволнява хора. 14 години след откритието си ще даде и първата книга, с която записва всички по-важни наблюдения.

Снимка: By Stróbl Alajos (1856-1926) – http://www.hung-art.hu/supporth/viewer/z.html, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=9616265

Както се чака от здравното общество, тази доктрина се коства повече от смешна. Благодарение на неприятното отношение и подигравките, единственият човек, който показва здрав разсъдък, е изпратен в лудницата. Само няколко седмици от съдбовната 1865 година умира от рана, която е нанесена точно в болничното поделение. Игнац Земелвайс умира на 47 години и напуща този свят, считан за вманиачен човек. Макар и късият му живот да не носи огромната победа и подобряването на услугите, Игнац оставя едно доста значимо завещенеи – теорията, че лекарите могат да пренсят микроби.

Благодарение на обстоятелството, че някои лекари по този начин или другояче одобряват теорията и стартират дейна стерилизация, може да се следи и необикновен триумф. Редица други откриватели обръщат внимание на тази концепция, освен това малко по-рано от Игнац, само че точно той постанова тази процедура. През 60-те години на XIX век Луи Пастьор ще стартира да работи върху теоремата на Земелвайс и малко по-късно ще стартират да се оферират разнообразни способи за дезифекция на медицинските принадлежности, както и за по-добрата лекарска хигиена.

Тъжната статиска демонстрира, че макар далечнот изобретение, направено изследване от тази година потвърждава, че повече от 40% от американците не мият своите ръце. Друг факт е, че Американския надзорен център по заболяванията не обръща изключително внимание на хигиената на ръцете в лечебните заведения. Разкритието на Игназ Земелвайс остава някъде в предишното и той по този начин и не получава някакво предопределение. Едва ли е единственият човек в историята, който е приказвал истината и най-после се е озовал в лудницата.

Заглавна фотография: By Jenő Doby – Benedek, István (1983) Ignaz Phillip Semmelweis 1818-1865, Gyomaendrőd, Hungary: Corvina Kiadó ISBN: 9631314596. plate 15, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4550652