Съпротивата срещу смяната на имената: Доган категорично забранява терористичните действия!
" Няма да не помни сълзите на моя татко по време на Възродителния развой ".
Това съобщи в прочувствено изявление през днешния ден ръководителят на Народното събрание Вежди Рашидов в пленарна зала в опит да потуши вербален спор сред депутати от разнообразни парламентарни групи след препоръчаните промени в Кодекса за обществено обезпечаване, направени от Движение за права и свободи.
Преди това се беше развихрил спор с искане да се даде отплата на потърпевшите от турските терористи през 80-те години, като се направи опит отговорността за насилието да се трансферира на Движение за права и свободи.
" Ние черпим ентусиазъм от незаконната организация, учредена от доктор Ахмед Доган. Терористичните актове ние ги осъждаме “, отговори в дебата от парламентарната естрада Мустафа Карадайъ.
И тъй като паметта постоянно ни изневерява, най-правилно е да потърсим помощ от архивите, с цел да забележим в каква конюнктура и за какво се роди Движение за права и свободи.
Да си спомним задачите, с които бе основано Движението, и правилата, върху които три години преди този момент Ахмед Доган бе построил незаконна организация против насилствената смяна на имената на българските турци.
Заради съпротивата му против тогалитарната система Доган бе наказан на 10 години затвор, три години и половина от които излежава, а 9 месеца от тях престоява в килия с надпис " Смъртен ".
---
В края на 1989 година управлението на ръководещата Българска комунистическа партия признава: " Възродителният развой е груба неточност и извращения на конституционните права на български жители ".
Това бе най-големият срам, който актуалната българска страна извърши върху част от българското население.
" Възродителният развой " прокуди стотици хиляди български жители от страната. Той нанесе големи вреди на българската стопанска система, остави след себе си обширни пустеещи региони, унищожена финансова система и стотици разрушени човешки ориси.
На 4 януари 1990 година в един варненски апартамент 33-ма души, отпред с Ахмед Доган, основават Движението за права и свободи (ДПС).
В учредителните документи създателите записват целите:
" - реализиране на съгласие,
- единение и съдействие на българските жители,
- ценене правата и свободите на всички общности в страната, - обезпечаване правата и свободите на етнически, религиозни и културни общности,
- недопускане на етническа и религиозна ненавист и дискриминация ".
В името на всичко това водачът ѝ Ахмед Доган си слага няколко цели:
- Да утвърди стъпилата на етнически пиедестал партия Движение за права и свободи като българска, защитаваща висшите национални ползи, отстояваща сигурността на страната и единството на българската нация под мотото: " България е наша обща татковина " ;
- Да не допусне партията да попадне под непознато въздействие, особено като се има поради кръвната връзка на множеството от нейните членове с Турция и желанието на Анкара да стане представител за правата на българските мюсюлмани;
- Да държи партията надалеч от етническата конфронтация на Балканите в края на XX и началото на XXI век и да предотврати пламването на етнорелигиозна искрица в страната;
- Да осъществя фрагментите на партията на всички равнища във властта, за да се почувстват гласоподавателите ѝ като равноправна част на обществото ни. Със основаването на Движение за права и свободи българските мюсюлмани получиха политическо посланичество в миг, когато обидата у тях можеше да тласне развиването на страната в непредвидима посока;
- Да сложи партията на огромната европейска сцена и да я трансформира в образец за " български модел " в геополитиката на размирните Балкани.
Всичко това през днешния ден е изпълнено.
Три години преди този момент, на 27. IV. 1987 година Варненският областен съд произнася присъдата на Меди Доганов: 10 години отнемане от независимост. 3 години наложително заселване, след тях и лишаване на всички научни звания.
Обвинението е в „ тежко национално изменничество за това, че в периода февруари-юни 1986 година в съучастничество е образувал и управлявал група, целяща да отслаби държавната власт, да разпространява оскърбителен твърдения срещу нея... “
Ахмед Доган стартира построяването на незаконната турска организация през 1985 година с периметър на деяние Лудогорието: Варна, Русе, Шумен, Преслав, Добрич, Разград (с. Хлебарово).
„ Идеята се роди при започване на 85-а, откакто към този момент имах информация за събитията по преименуването на българските турци в Кърджалийско “, спомня си водачът на Движение за права и свободи.
Натискът на властта е голям. Съпротивата ражда мирните демонстрации в Кърджалийско, които се окървавяват със гибелта на 17-месечната Тюркян. Районът настръхва. Милицията изважда танкове и отваря още веднъж „ Белене “. За пет месеца вкарва в лагера 1373 души, сред които и 11 българи.
Доган схваща, че със стихийни дейности не може да се опълчи на властта. Идеята му е да сътвори незаконна конструкция по сходство на организацията на Левски отпреди век.
През пролетта на 1985 година Доган минава към практическа реалзация по сформирането на незаконната опозиция.
Организационната ѝ активност е подчинена на законите на нелегалната битка - един не трябва да познава повече от трима. Пирамидата по този начин е направена, че при възможен неуспех да се осветят единствено един или два клона, само че останалата част от организацията да се избави. Истинското име на Доган е незнайно за огромна част членовете.
„ Прозвището ми беше Шейха и единствено аз бях наясно с цялата мрежа “, казва през днешния ден Доган.
През пролетта на 1985 година Доган изготвя устава и програмата на организацията и в тях категорично записва: „ Война без оръжие ”.
Категорично не разрешава терористичните актове.Най-големият му проблем е бил да убеди своите в нуждата от кротичък митинг.
“Не сме апелирали за автономност, а за възобновяване правата на индивида. Това беше доста значимо, тъй като доста от членовете бяха екстремистки ориентирани. Болката тогава още не бе изживяна. Основната ни практическа цел бе да събираме информация за репресии по време на възродителния развой, за убитите и измъчваните и по някакъв метод да търсим канал за тяхното изплъзване от страната “, изяснява Доган и акцентира: „ Светът трябваше да разбере, че преименуването на българските турци нито е непринудено, нито е непринудено. “
Устава и програмата Доган написва на български и ги дава за превод на турски език. С тази задача се заемат говорителката от турската редакция на радио „ София “ Милянова и учител по турски език в Софийския университет. Свитъкът е отпечатан на ръчно направен циклостил и плъзва из Североизточна България.
На първата му страница са изобразени полумесец със звезда и разтворена детска длан, знак на единството. „ Детската длан асоциираше битката за нашето бъдеще “,обяснява Доган.
" Идеята ни беше да ударим страната и не се тормозя да кажа това. Ние бяхме хуманистично настроени, разказва Доган за философията на митинга. За нас правата на индивида бяха над всичко. Съзнавахме, че цялата държавна машина ще бъде вдигната против нас. Усещахме, че елементарните българи ни симпатизират, само че властта съумя да настрои цялото общество против нас. Само комунистическата партия наброяваше един милион, ами цялото Отечествен фронт, ами армията, милицията, предприятията, ТКЗС-тата, даже ловните дружинки бяха впрегнати против нас ".
Към юли-август 1985 година Меди Доганов към този момент владее незаконна мрежа от над 200 души, които са лоялни към концепцията му, носят турско съзнание и са подготвени за битка: лекари и учители с необятни контакти, чиновници в пощите, водачи, използвани за куриери.
Организацията работи повече от година и в действителност не позволява тероризъм.
Провалът идва инцидентно. От един заплеснат преподавател...
Заедно с Доган са наказани още 18 души. Варненският съд им присъжда - от 6 до 10 години отнемане от независимост. Присъдите влизат в действие три месеца след произнасянето им.
От подсъдимата пейка Меди Доганов е отведен в Софийския затвор, където е настанен в килия за „ смъртни “.
„ Първото нещо, което човек усеща, това е една болежка от загубване на ориентировка за нещата, за себе си, изповядва се през днешния ден Доган. Виждаш, че си в дребна килийка с изключително неприятни хигиенични условия. Идват хора, разполагат с теб, както си желаят. Ти си отвън волята си да се определиш и просто разбираш по какъв начин едновременно, лишавайки се от действителния, живия живот, изпадаш в едно такова изолирано, бездънно пространство. Постоянно потъваш. “
Разказът на Доган е непосилен. Болката, стаена накъде надълбоко в съзнанието, още веднъж изплува. Заедно със срама, гнева и отчуждението.
В 10-страничните претекстове за издаване на присъдата му, приложени към затворническото досие, са маркирани основните моменти от програмната декларация на организацията, която Доган стартира да създава от лятото на 1985 година: „ Властта е изгубила връзките си с масите “, „ Смърт има, връщане няма! “
Според програмния документ се планува образуване и осъществяване на стачки в предприятия, основаване на „ самостоятелни “ затруднения на държавната политика, пречки и бойкот от друг темперамент. Твърди се, че „ държавната организация в Народна република България съставлява тоталитарна политическа система с фашистки способи на обработка на обществото и лицемерна политическа игра “.
Съдът приема, че „ задачата на организацията е да извършва закононарушения срещу Народна република България, които засягат вътрешната и външната сигурност на страната “. И по тази причина наказването е „ при непоколебим режим “...
„ Тези 9 месеца, прекарани в смъртното поделение, на никого няма да простя “, заявява по-късно Доган и продължава: „ Държаха ме доста гладен. Ръцете ми бяха по този начин отънели, че веригите ми се изхлузваха. Тези условия упражняваха ужасно доста самоконтрола и волята ми за живот. Спомням си думите на мой другар, пандизчия, който споделяше, че „ пандизът или те унищожава, или те прави като челик, като стомана “.
Затова Доган е сложен за схващане от мнозина.
В момента той е единственият, към момента настоящ политик, който се е борил против тоталитарната система. И има право да дава оценка както за тези години, по този начин и за днешната политика, когато вижда, че страната се разпада пред очите ни, а политици еднодневки са яхнали демокрацията за персоналните си щения.
В последната си дума по време на процеса Меди Доганов се обръща към съда: „ Не съжалявам за осъщественото. Призовавам съда да постанови такава присъда, която да възвърне доверието на населението към властта. “
„ Протестирам против политическия авантюризъм на българското държавно управление! Политиката на геноцид и държавен тероризъм не ражда „ заблудени “овчици,а убедени и всеотдайни борци за права,свободи и справедливост! “
Това написа на 25 май 1989 година от килията в Пазарджишкия затвор Ахмед Исмаилов Ахмедов до „ Гражданина ръководител на Държавния съвет на Народна република България “ (Тодор Живков - б.а.) с копие до „ Гражданина ръководител на Комитета по правата на човека “.
В същия ден Доган изпраща още едно писмо, този път до жителя шеф на 03 - Пазарджик:
„ Длъжен съм да ви уведомя, че в символ на митинг срещу продължаващите репресии над етническите турци в България, към които числя се, разгласявам гладна стачка. Моля да бъда изолиран. “
И Доган е изолиран...
Реакция на митинга му обаче няма.
Живков даже не е известен.
Пет месеца по късно, на 18.11.1989 година отрядният шеф на Доган и негов педагог в Пазарджишкия затвор старши лейтенант Гаврил Станчев, с който са били състуденти по философия, организира диалог с него, документиран в докладна бележка, съхранявана в досието на Доган от пандиза.
Офицерът съвсем буквално предава ревюто на затворника:
„.Ако въпросите за имената и езика на българските турци не се решат, повече от несъмнено е, че ще се стигне и до прекаленост, в това число и въоръжени спорове. Доган изложил задачата си в писмо - възобновяване на имената и проучване на турски език на непринуден принцип в местата с плътно „ турско население “. Никой от неговата организация не е поставял и няма да сложи искане за автономност, тъй като родството с „ българите е по-голямо, те са ни по-близки,отколкото турците в Турция “. Организацията им не желала нищо повече с изключение на съблюдаване на международните актове, които страната ни била подписала, по-специално Хартата за правата на индивида. “
В това време на открито България ври и кипи, Народното събрание е под непрекъсната блокада на протестиращи.
Доган обаче е още зад решетките.
И на 21 декември 1989 година изпраща втори митинг до „ Гражданина ръководител на Държавния съвет на Народна република България “ (вече Петър Младенов): „ В знак на митинг, че продължавате да се подигравате с националните усеща на етническите турци в България, разгласявам стачка. Искам незабавно амнистиране на политическите пандизчии, в частност на тези, които към този момент сякаш амнистирахте! “
На 22.12.1989 година Доган е амнистиран.
Излиза от пандиза 48 кг. Майка му не може да го познае.
Държавна сигурност счита, че помилваните водачи на турците ще бъдат дискредитирани в очите на тези, които им имат вяра. Според източници от тайните служби „ в проекта за дискредитацията му беше включена и обществено популяризираната от Държавна сигурност версия, че е техен помощник “.
„ Какво ми лиши пандизът ли? Три години и половина свобода, които ме лишиха от истински живот. Но не скърбя. Така е трябвало да стане, с цел да бъда същинският аз “. Аз съм български жител и моят живот е част от живота на тази страна. “
Така водачът на Движение за права и свободи желае да затвори тези страници от живота си, поради които Бриго Аспархов съобщи, че е работил за българска България. Другото са спекулации, които доста постоянно в България захлупват истината.
„ Докато днешните управници ходеха наведени по времето на Живков, в този момент аз би трябвало да потвърждавам, че не съм клеветник и изменник и че съм основал незаконна организация против комунистическия режим под носа на Държавна сигурност, която няма аналог в Европа “, каза Доган на 17 януари 2001 г.
Онези, наведените по времето на Живков, през днешния ден са измежду от най-големите му критици.
Историята обаче се написа от изправените.
Няколко дни след излизането си от пандиза Меди Доганов застава лице в лице пред Иван Гарелов в студиото на „ Панорама “. С домашно плетен бял пуловер, с изпито лице...
Член 1 от Конституцията към този момент беше паднал, а тематиката за връщане на имената на българските турци, за правата и свободите излезе на дневен ред.
Две седмици по-късно, на 4 януари 1990 година Ахмед Доган основава Движение за права и свободи.
Днес доктор Ахмед Доган показва, че не могат да се отрекат две исторически заслуги на Движение за права и свободи.
Първата е организирането на майските събития през 89-та година, които са ускорили рухването на комунистическия режим, а втората заслуга - превръщането на Движение за права и свободи в балансьор на политическия живот и в един от гарантите на мирния преход в България.
Според Ахмед Доган, Движение за права и свободи е избор на орис и той не съжалява, че е избрал такава орис.
Моделът на етнически мир, който Доган наложи след бурните времена на прехода, е приет и на Балканите, и в Европа.
България е образец за толератност и заедност.
А Движение за права и свободи, ловко ръководено от своя създател доктор Ахмед Доган, се наложи като неизменим властови фактор и до през днешния ден.
Кадър на Движение за права и свободи е най-високопоставеният на открито български политик - Илхан Кючюк, избран отново за водач на европейските либерали. Хамид Хамид стана вицепрезидент на международните либерали.
От основаването си до през днешния ден Движение за права и свободи неотменно защитава евроатлантическия избор на България и е водеща партия при взимането на стратегически за страната ни решения.
Председателят на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ е политик, признат еднообразно добре и в Анкара, и в Брюксел и във Вашингтон. И неотменно отстоява главната философия на Движение за права и свободи за правене на политика - философията на заедността.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Това съобщи в прочувствено изявление през днешния ден ръководителят на Народното събрание Вежди Рашидов в пленарна зала в опит да потуши вербален спор сред депутати от разнообразни парламентарни групи след препоръчаните промени в Кодекса за обществено обезпечаване, направени от Движение за права и свободи.
Преди това се беше развихрил спор с искане да се даде отплата на потърпевшите от турските терористи през 80-те години, като се направи опит отговорността за насилието да се трансферира на Движение за права и свободи.
" Ние черпим ентусиазъм от незаконната организация, учредена от доктор Ахмед Доган. Терористичните актове ние ги осъждаме “, отговори в дебата от парламентарната естрада Мустафа Карадайъ.
И тъй като паметта постоянно ни изневерява, най-правилно е да потърсим помощ от архивите, с цел да забележим в каква конюнктура и за какво се роди Движение за права и свободи.
Да си спомним задачите, с които бе основано Движението, и правилата, върху които три години преди този момент Ахмед Доган бе построил незаконна организация против насилствената смяна на имената на българските турци.
Заради съпротивата му против тогалитарната система Доган бе наказан на 10 години затвор, три години и половина от които излежава, а 9 месеца от тях престоява в килия с надпис " Смъртен ".
---
В края на 1989 година управлението на ръководещата Българска комунистическа партия признава: " Възродителният развой е груба неточност и извращения на конституционните права на български жители ".
Това бе най-големият срам, който актуалната българска страна извърши върху част от българското население.
" Възродителният развой " прокуди стотици хиляди български жители от страната. Той нанесе големи вреди на българската стопанска система, остави след себе си обширни пустеещи региони, унищожена финансова система и стотици разрушени човешки ориси.
На 4 януари 1990 година в един варненски апартамент 33-ма души, отпред с Ахмед Доган, основават Движението за права и свободи (ДПС).
В учредителните документи създателите записват целите:
" - реализиране на съгласие,
- единение и съдействие на българските жители,
- ценене правата и свободите на всички общности в страната, - обезпечаване правата и свободите на етнически, религиозни и културни общности,
- недопускане на етническа и религиозна ненавист и дискриминация ".
В името на всичко това водачът ѝ Ахмед Доган си слага няколко цели:
- Да утвърди стъпилата на етнически пиедестал партия Движение за права и свободи като българска, защитаваща висшите национални ползи, отстояваща сигурността на страната и единството на българската нация под мотото: " България е наша обща татковина " ;
- Да не допусне партията да попадне под непознато въздействие, особено като се има поради кръвната връзка на множеството от нейните членове с Турция и желанието на Анкара да стане представител за правата на българските мюсюлмани;
- Да държи партията надалеч от етническата конфронтация на Балканите в края на XX и началото на XXI век и да предотврати пламването на етнорелигиозна искрица в страната;
- Да осъществя фрагментите на партията на всички равнища във властта, за да се почувстват гласоподавателите ѝ като равноправна част на обществото ни. Със основаването на Движение за права и свободи българските мюсюлмани получиха политическо посланичество в миг, когато обидата у тях можеше да тласне развиването на страната в непредвидима посока;
- Да сложи партията на огромната европейска сцена и да я трансформира в образец за " български модел " в геополитиката на размирните Балкани.
Всичко това през днешния ден е изпълнено.
Три години преди този момент, на 27. IV. 1987 година Варненският областен съд произнася присъдата на Меди Доганов: 10 години отнемане от независимост. 3 години наложително заселване, след тях и лишаване на всички научни звания.
Обвинението е в „ тежко национално изменничество за това, че в периода февруари-юни 1986 година в съучастничество е образувал и управлявал група, целяща да отслаби държавната власт, да разпространява оскърбителен твърдения срещу нея... “
Ахмед Доган стартира построяването на незаконната турска организация през 1985 година с периметър на деяние Лудогорието: Варна, Русе, Шумен, Преслав, Добрич, Разград (с. Хлебарово).
„ Идеята се роди при започване на 85-а, откакто към този момент имах информация за събитията по преименуването на българските турци в Кърджалийско “, спомня си водачът на Движение за права и свободи.
Натискът на властта е голям. Съпротивата ражда мирните демонстрации в Кърджалийско, които се окървавяват със гибелта на 17-месечната Тюркян. Районът настръхва. Милицията изважда танкове и отваря още веднъж „ Белене “. За пет месеца вкарва в лагера 1373 души, сред които и 11 българи.
Доган схваща, че със стихийни дейности не може да се опълчи на властта. Идеята му е да сътвори незаконна конструкция по сходство на организацията на Левски отпреди век.
През пролетта на 1985 година Доган минава към практическа реалзация по сформирането на незаконната опозиция.
Организационната ѝ активност е подчинена на законите на нелегалната битка - един не трябва да познава повече от трима. Пирамидата по този начин е направена, че при възможен неуспех да се осветят единствено един или два клона, само че останалата част от организацията да се избави. Истинското име на Доган е незнайно за огромна част членовете.
„ Прозвището ми беше Шейха и единствено аз бях наясно с цялата мрежа “, казва през днешния ден Доган.
През пролетта на 1985 година Доган изготвя устава и програмата на организацията и в тях категорично записва: „ Война без оръжие ”.
Категорично не разрешава терористичните актове.Най-големият му проблем е бил да убеди своите в нуждата от кротичък митинг.
“Не сме апелирали за автономност, а за възобновяване правата на индивида. Това беше доста значимо, тъй като доста от членовете бяха екстремистки ориентирани. Болката тогава още не бе изживяна. Основната ни практическа цел бе да събираме информация за репресии по време на възродителния развой, за убитите и измъчваните и по някакъв метод да търсим канал за тяхното изплъзване от страната “, изяснява Доган и акцентира: „ Светът трябваше да разбере, че преименуването на българските турци нито е непринудено, нито е непринудено. “
Устава и програмата Доган написва на български и ги дава за превод на турски език. С тази задача се заемат говорителката от турската редакция на радио „ София “ Милянова и учител по турски език в Софийския университет. Свитъкът е отпечатан на ръчно направен циклостил и плъзва из Североизточна България.
На първата му страница са изобразени полумесец със звезда и разтворена детска длан, знак на единството. „ Детската длан асоциираше битката за нашето бъдеще “,обяснява Доган.
" Идеята ни беше да ударим страната и не се тормозя да кажа това. Ние бяхме хуманистично настроени, разказва Доган за философията на митинга. За нас правата на индивида бяха над всичко. Съзнавахме, че цялата държавна машина ще бъде вдигната против нас. Усещахме, че елементарните българи ни симпатизират, само че властта съумя да настрои цялото общество против нас. Само комунистическата партия наброяваше един милион, ами цялото Отечествен фронт, ами армията, милицията, предприятията, ТКЗС-тата, даже ловните дружинки бяха впрегнати против нас ".
Към юли-август 1985 година Меди Доганов към този момент владее незаконна мрежа от над 200 души, които са лоялни към концепцията му, носят турско съзнание и са подготвени за битка: лекари и учители с необятни контакти, чиновници в пощите, водачи, използвани за куриери.
Организацията работи повече от година и в действителност не позволява тероризъм.
Провалът идва инцидентно. От един заплеснат преподавател...
Заедно с Доган са наказани още 18 души. Варненският съд им присъжда - от 6 до 10 години отнемане от независимост. Присъдите влизат в действие три месеца след произнасянето им.
От подсъдимата пейка Меди Доганов е отведен в Софийския затвор, където е настанен в килия за „ смъртни “.
„ Първото нещо, което човек усеща, това е една болежка от загубване на ориентировка за нещата, за себе си, изповядва се през днешния ден Доган. Виждаш, че си в дребна килийка с изключително неприятни хигиенични условия. Идват хора, разполагат с теб, както си желаят. Ти си отвън волята си да се определиш и просто разбираш по какъв начин едновременно, лишавайки се от действителния, живия живот, изпадаш в едно такова изолирано, бездънно пространство. Постоянно потъваш. “
Разказът на Доган е непосилен. Болката, стаена накъде надълбоко в съзнанието, още веднъж изплува. Заедно със срама, гнева и отчуждението.
В 10-страничните претекстове за издаване на присъдата му, приложени към затворническото досие, са маркирани основните моменти от програмната декларация на организацията, която Доган стартира да създава от лятото на 1985 година: „ Властта е изгубила връзките си с масите “, „ Смърт има, връщане няма! “
Според програмния документ се планува образуване и осъществяване на стачки в предприятия, основаване на „ самостоятелни “ затруднения на държавната политика, пречки и бойкот от друг темперамент. Твърди се, че „ държавната организация в Народна република България съставлява тоталитарна политическа система с фашистки способи на обработка на обществото и лицемерна политическа игра “.
Съдът приема, че „ задачата на организацията е да извършва закононарушения срещу Народна република България, които засягат вътрешната и външната сигурност на страната “. И по тази причина наказването е „ при непоколебим режим “...
„ Тези 9 месеца, прекарани в смъртното поделение, на никого няма да простя “, заявява по-късно Доган и продължава: „ Държаха ме доста гладен. Ръцете ми бяха по този начин отънели, че веригите ми се изхлузваха. Тези условия упражняваха ужасно доста самоконтрола и волята ми за живот. Спомням си думите на мой другар, пандизчия, който споделяше, че „ пандизът или те унищожава, или те прави като челик, като стомана “.
Затова Доган е сложен за схващане от мнозина.
В момента той е единственият, към момента настоящ политик, който се е борил против тоталитарната система. И има право да дава оценка както за тези години, по този начин и за днешната политика, когато вижда, че страната се разпада пред очите ни, а политици еднодневки са яхнали демокрацията за персоналните си щения.
В последната си дума по време на процеса Меди Доганов се обръща към съда: „ Не съжалявам за осъщественото. Призовавам съда да постанови такава присъда, която да възвърне доверието на населението към властта. “
„ Протестирам против политическия авантюризъм на българското държавно управление! Политиката на геноцид и държавен тероризъм не ражда „ заблудени “овчици,а убедени и всеотдайни борци за права,свободи и справедливост! “
Това написа на 25 май 1989 година от килията в Пазарджишкия затвор Ахмед Исмаилов Ахмедов до „ Гражданина ръководител на Държавния съвет на Народна република България “ (Тодор Живков - б.а.) с копие до „ Гражданина ръководител на Комитета по правата на човека “.
В същия ден Доган изпраща още едно писмо, този път до жителя шеф на 03 - Пазарджик:
„ Длъжен съм да ви уведомя, че в символ на митинг срещу продължаващите репресии над етническите турци в България, към които числя се, разгласявам гладна стачка. Моля да бъда изолиран. “
И Доган е изолиран...
Реакция на митинга му обаче няма.
Живков даже не е известен.
Пет месеца по късно, на 18.11.1989 година отрядният шеф на Доган и негов педагог в Пазарджишкия затвор старши лейтенант Гаврил Станчев, с който са били състуденти по философия, организира диалог с него, документиран в докладна бележка, съхранявана в досието на Доган от пандиза.
Офицерът съвсем буквално предава ревюто на затворника:
„.Ако въпросите за имената и езика на българските турци не се решат, повече от несъмнено е, че ще се стигне и до прекаленост, в това число и въоръжени спорове. Доган изложил задачата си в писмо - възобновяване на имената и проучване на турски език на непринуден принцип в местата с плътно „ турско население “. Никой от неговата организация не е поставял и няма да сложи искане за автономност, тъй като родството с „ българите е по-голямо, те са ни по-близки,отколкото турците в Турция “. Организацията им не желала нищо повече с изключение на съблюдаване на международните актове, които страната ни била подписала, по-специално Хартата за правата на индивида. “
В това време на открито България ври и кипи, Народното събрание е под непрекъсната блокада на протестиращи.
Доган обаче е още зад решетките.
И на 21 декември 1989 година изпраща втори митинг до „ Гражданина ръководител на Държавния съвет на Народна република България “ (вече Петър Младенов): „ В знак на митинг, че продължавате да се подигравате с националните усеща на етническите турци в България, разгласявам стачка. Искам незабавно амнистиране на политическите пандизчии, в частност на тези, които към този момент сякаш амнистирахте! “
На 22.12.1989 година Доган е амнистиран.
Излиза от пандиза 48 кг. Майка му не може да го познае.
Държавна сигурност счита, че помилваните водачи на турците ще бъдат дискредитирани в очите на тези, които им имат вяра. Според източници от тайните служби „ в проекта за дискредитацията му беше включена и обществено популяризираната от Държавна сигурност версия, че е техен помощник “.
„ Какво ми лиши пандизът ли? Три години и половина свобода, които ме лишиха от истински живот. Но не скърбя. Така е трябвало да стане, с цел да бъда същинският аз “. Аз съм български жител и моят живот е част от живота на тази страна. “
Така водачът на Движение за права и свободи желае да затвори тези страници от живота си, поради които Бриго Аспархов съобщи, че е работил за българска България. Другото са спекулации, които доста постоянно в България захлупват истината.
„ Докато днешните управници ходеха наведени по времето на Живков, в този момент аз би трябвало да потвърждавам, че не съм клеветник и изменник и че съм основал незаконна организация против комунистическия режим под носа на Държавна сигурност, която няма аналог в Европа “, каза Доган на 17 януари 2001 г.
Онези, наведените по времето на Живков, през днешния ден са измежду от най-големите му критици.
Историята обаче се написа от изправените.
Няколко дни след излизането си от пандиза Меди Доганов застава лице в лице пред Иван Гарелов в студиото на „ Панорама “. С домашно плетен бял пуловер, с изпито лице...
Член 1 от Конституцията към този момент беше паднал, а тематиката за връщане на имената на българските турци, за правата и свободите излезе на дневен ред.
Две седмици по-късно, на 4 януари 1990 година Ахмед Доган основава Движение за права и свободи.
Днес доктор Ахмед Доган показва, че не могат да се отрекат две исторически заслуги на Движение за права и свободи.
Първата е организирането на майските събития през 89-та година, които са ускорили рухването на комунистическия режим, а втората заслуга - превръщането на Движение за права и свободи в балансьор на политическия живот и в един от гарантите на мирния преход в България.
Според Ахмед Доган, Движение за права и свободи е избор на орис и той не съжалява, че е избрал такава орис.
Моделът на етнически мир, който Доган наложи след бурните времена на прехода, е приет и на Балканите, и в Европа.
България е образец за толератност и заедност.
А Движение за права и свободи, ловко ръководено от своя създател доктор Ахмед Доган, се наложи като неизменим властови фактор и до през днешния ден.
Кадър на Движение за права и свободи е най-високопоставеният на открито български политик - Илхан Кючюк, избран отново за водач на европейските либерали. Хамид Хамид стана вицепрезидент на международните либерали.
От основаването си до през днешния ден Движение за права и свободи неотменно защитава евроатлантическия избор на България и е водеща партия при взимането на стратегически за страната ни решения.
Председателят на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ е политик, признат еднообразно добре и в Анкара, и в Брюксел и във Вашингтон. И неотменно отстоява главната философия на Движение за права и свободи за правене на политика - философията на заедността.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ