Няма да я съдя, но имам право да знам коя

Няма да я осъждам, само че имам право да знам коя съм Историята на едно към този момент пораснало осиновено дете на Бургас, което обезверено търси биологичната си майка, сигурно би трогнала мнозина. У нас обаче тайната на осиновяването е обезпечена със закон. При осиновяването незабавно е заменено името й, както и последните четири числа на ЕГН-то й. Кремена е израснала в Бургас, приключила е главното си обучение в ОУ „ Братя Миладинови ”, а по-късно и междинното в СОУ „ Иван Вазов ”. Разтърсващият роман на Кремена Чорбаджиева е заслужен за бестселър. Красавицата е родена на 5 септември 1987 година в Бургас и е изоставена в Дом майка и дете. Въпреки това тя е признателна, тъй като съвсем незабавно я сполетял голям шанс и е осиновена от положително семейство, което я отгледало с обич и същинска родителска грижа. В момента Кремена е на 28 години и търси биологичната си майка. Тя моли всички, които видят нейния вик за помощ, да го популяризират с вярата, че той ще стигне до майка й и някой ден двете ще се срещнат. Репортер на Флагман.Бг се срещна с младата жена, която обезверено търси майка си единствено с цел да й зададе няколко въпроса, които от 6 години я изтезават. Ето целия й роман: „ Родена съм в Бургас, обещано ми е името Мария Радкова Иванова и съм осиновена в същия град. Биологичната ми майка се е казвала Радка Иванова и е била към 30 или 31-годишна, когато ме е родила. Не я диря, с цел да я осъждам за дейностите й, а просто да схвана за какво се е наложило да ме остави, дали имам брат или сестра, какви наследствени болести вероятно може да се появят и при мен. Сега тя би трябвало да е на към 60 години. Търся я, само че е доста мъчно. Обиколих всички институции, не съм стигнала единствено до Родилното поделение. Казват ми, че би трябвало да заведа дело. Как да го направя, откакто знам, че няма да ми кажат нищо. Не съм първата, не съм и последната, която желае откриване на тайната на осиновяването. Всички сходни каузи са без успех… Осиновителката ми призна всичко и реши да ми помогне. Тя също счита, че имам право да знам коя съм. Бургас е дребен. Искам да избегна най-лошото, да предпазя себе си и трите си деца. Много хора ме питат дали няма да се отчайвам – какъв брой повече да се отчайвам от това, че тази жена ме е изоставила? В решението по делото информацията е доста нищожна. Пише, че съм се родила с името Мария Радкова Иванова, с биологична майка Радка Иванова. Знам единствено, че майка ми е или 55 или 56 набор. Родена съм недоносена в Окръжна болница в Бургас, изоставена съм и незабавно съм настанена в Дом майка и дете, след което за благополучие са ме осиновили безпределно любещи и грижовни родители. Всеки ден, във всяка една свободна минута пиша на всички, обявявам информация в обществените мрежи, оказват помощ ми и известни лица, които споделят историята ми… Правя всичко допустимо с вярата някой да ме разпознае. Питам, депозирам молби в институциите, всеки ден се срещам с нови хора. Но се сблъсквам с чиновническо безхаберие. Знаете ли какъв брой е неприятно да видиш по какъв начин отвред ти затварят порти?! Вече нямам визия към кого да се обърна. Все още имам вяра, че ще се намерят положителни хора, които да я разпознаят по описанието и един ден да се срещнем. Не желая да я връщам. Отгледана съм от прелестни родители, които постоянно са били до мен. Каквото и да съм правила – в положително и в зло те постоянно са били зад тила ми. Винаги са ме подкрепяли. И в никакъв случай няма да ги предам. Дори и да я открия, към биологичната си майка аз в никакъв случай няма да се обърна с думите „ мамо ” или „ майко, майчице ”. Искам просто да я попитам – дали се сеща на 5 септември 1987 година за мен. Искам да запитвам за какво се е отказала от мен… от самото ми раждане? И в случай че в действителност има други деца – толкоз ли е нямала едно парченце самун за мен, а за другите има? Аз нещо по-малко ли съм от другите? Дали и тя ме е търсила? Вярвам, че ще я намеря. Искам да я попитам по какъв начин е спала умерено 30 години, откакто знае, че аз съм някъде там и тя ме е захвърлила. Не я извинявам, родила ме е на 30 години и не е можела да ме задържи… Трябва да имаш мощ да се опълчиш, да имаш храброст, да знаеш, че родителите ти ще склонят, каквото и да е. Аз съм родила 3 деца… Не мога да си показва по какъв начин бих живяла без тях. Не мога да си показва да си погледна детето и да го изоставя. За мен това е една непозната жена. Това, че ме е родила и ме е изоставила, в никакъв случай няма да й го простя. Да, благодаря й! Дала ми е живот, само че до такава степен. Все отново желая да знам обаче коя е, а не знам по какъв начин да я намеря. Това ми тежи. Не е прелестно възприятието да схванеш, че не си бил мечтан още от появяването си. Да знаеш, че някой не те желае. Няма какво повече да ме разочарова от това, че съм била изоставена. Аз съм захвърлена още от самото си раждане. Дори не знам дали ме е погледнала и дали знае бяла ли съм, черна ли съм.
Знам, че тя не е била фамилна. В самото решение написа – татко незнаен. Ако знае кой е, бих се радвала да ми каже. Той може и да не знае за мен. Много хора ме питат – защо ти е, да не я търсиш за пари, за завещание. Не! Аз си имам всичко! Не ми трябват материални неща, желая единствено да бъда спокойна. Не съм лишена от нищо! До себе си имам прелестни родители, грижлив мъж и три невероятни деца, отглеждани с обич. Питат ме и за какво не диря татко си. Как да диря човек, който е незнаен и за който не знам безусловно нищо. С какво бленувам да се занимавам ли? Искам да стана коафьор, ще изкарам курсове и ще отворя дребен салон. Искам да работя за себе си. ”