Мирела Костадинова: Математикът Стефан Станчев се среща с Хилберт и Айнщайн
Няма да видите името на математика Стефан Станчев в Интернет, нито в научната ни книжнина. То е изцяло забравено. Неговата неуморна просветна и изследователска активност е ориентирана към едно ново осмисляне и показване на философско-методологичните проблеми на математиката, свързани с изясняването на нейния предмет и идейни конструкти. Той е от тези тихи учени на България от предишното, които работят, без да търсят облаги от своя труд. С единствена цел – българската просвета да настигне европейската. Публикува няколко свои математично-философски проучвания, които са изцяло забравени - „ Към методологията на математиката “, „ Пространството “, „ Аксиоматиката до Хилберт “ и други
Роден е на 26 август 1882 година в Габрово. Баща му Станчо Стойчев работел като чехлар, а майка му Неда Колева е изработвала вълнени платове. Семейството има още две деца – Никола и Пенка. Станчев написа в биографията си:
„ Ето за какво от дребен трябваше да им оказвам помощ, като шиех с два дикиша на непознати чехлари. Така от най-ранна възраст привикнах на труд, та се вкорени у мен мисълта, че на този свят би трябвало да се живее единствено посредством труд, като се вкорени и мисълта ми за любов към работливия човек “.
Едва петнадесет годишен приготвя слаби възпитаници от учебните заведения за изпити. Основното си обучение приключва в Падалското учебно заведение, а прогимназиално в Умниковото в родния му град. След довеждане докрай на междинното си обучение в Априловската гимназия го одобряват компетентност „ математика и дескриптивна геометрия “ в Софийски университет „ Климент Охридски “ и благодарение на майка си през лятото на 1903 година се записва студент. В тетрадките му със мемоари от това време, си пишел чернови на разнообразни свои публикации, ползвал е отрязъци от вестници за световноизвестни учени, открития, прикрепял е писма към тях.
Още първата седмица от следването на Станчев, полковникът от генералния щаб Дамянов го извиква да преподава частни уроци на щерка му. С това Станчев си обезпечава средства за цялото следване в университета. След като се дипломира през 1907 година е назначен за преподавател в Дупнишката гимназия. Служи една година боец в Княжево, край София. Постъпва преподавател в Непълната гимназия в Берковица, след това в Бургаската мъжка гимназия, където го назначава персонално министърът на просветата. След къс престой в Цариград с група учители, от Бургас по лично предпочитание го реалокират в мъжкото педагогическо учебно заведение в Казанлък.
През 1912 година взе участие в Балканската война като адютант на трета дивизионна област. Тя обгръща градовете Сливен, Бургас, Ямбол и Нова Загора. По-късно взе участие и в Първата международна война. През 1915 година става преподавател в Априловската гимназия в родния си град. Организира незадължителен курс по счетоводство. От средствата, които получава от доброволното преподаване по счетоводство основава взаимно-спомагателна учителска каса. Тя се трансформира във фонд, от който по-късно се подкрепят небогати студенти по математически дисциплини в София или в чужбина. Свободно владеел съветски и немски език и бил член на Лигата на говорещите немски език.
На 1 май 1919 година към Априловската гимназия основава Философско-математично общество „ Димитър Михалчев “, което се състои от към 110 възпитаници. То застава на философските позиции на Ремеке, показан в България по това време от самият проф. Михалчев, който е възпитаник на немския мъдрец. Ремке се афишира срещу „ досегашното обучение “ за познанието. За него познанието е установяване и изясняване на някаква даденост, което е пренамиране на една обща даденост.
Обществото има собствен правилник и става едно от средищата на българското ремкеанство в България. Идеите на Ремке са публикувани и в други български градове – София, Кюстендил, Карнобат, Плевен и са извънредно известни за времето си.
Обществото провежда научни полемики, голям брой сказки на разнообразни тематики. Провеждат се и научни седмици, в които четат професорите Димитър Михалчев, Димитър Мишайков, Атанас Илиев, Никола Илиев, Стефан Консулов, Асен Златаров, Цеко Торбов, все известни учени от това време. Отзвука от тези научни седмици доближава до Западна Европа и скоро в по-големите градове на Германия провеждат сходни научни седмици, в които се разискват въпроси на научното знание.
Замисленото от Стефан Станчев философско списание се трансформира във „ Философска библиотека “ под редакцията на Михалчев. От тази библиотеката са отпечатани две книги – „ Душата на индивида “ от Йоханес Ремке и „ Метод и правила на образованието “ от Христо Николов. Взема се решение да се издава обособен алманах „ Модерни въпроси в сегашната философска литература “, само че концепцията евентуално не се реализира.
Философско-математичното общество е поканено за групов член на Ремекевото общество в Германия. В него членуват философи от Германия, Австрия, Швеция, Китай, Япония. До 1922 година членовете в немското общество са 613, като най-многобройни са представителите от Швеция и България. Самият Станчев е негов самостоятелен член.
По-късно, когато немският мъдрец Ремке си отива от живота, Философско-математичното общество изпраща пари на роднините му за погребението.
Всичко към обществото провежда самият Стефан Станчев, който е измежду околните на проф. Асен Златаров, Стоян Омарчевски, проф. Михалчев, Цеко Торбов - имена от културния и научния живот в България, които способстват за развиването на страната.
От 28 юли 1927 година до 10 декември 1928 година Станчев е командирован от Министъра на Народното просвещение в Берлин и Гьотинген на специализация „ по метода на висшия разбор и методиката на обикновената математика “. В Берлин, в който тогава живеят пет милиона души е впечатлен от устройството на града.
„ В този град на висока просвета, на мощно развита техника блика един чудноват живот за нашата мъничка България: по необятните улици, послани с асфалт, се движи една непрекъсната върволяк от мъже, дами, деца, доста от които водят кучета вързани с тънки скъпи синжирчета и кожени предпазители на устата едно несъмнено придвижване на всички системи, коли, kraftomibus (омнибуси), електрически трамваи, подземни електрически железници, движещи се в три стоящи един над различен мощно осветени и луксозно декорирани тунели; във водните канали плуват дребни параходчета, натъпкани с всякакви типове стока, а над всичко това летят високо във въздуха пощенски, пътнически и товарни самолети с един или постоянно три мотора.
По витрините на огромните магазини гледат изложени най-фини творби на немския талант. Човекът на близкия изток остава очуден от напредъка, който западното човечество е направило; остава унесен от онази реалност, която съставлява днешния Берлин, реалност неописана още във фантастичните романи на писателите, които обичат да приказват за културата на човечеството след хиляди години “.
В Гьотинген Станчев е посрещнат от доктор Цеко Торбов, български правист, прочут с преводите си на Имануел Кант. През 1929 година Станчев посвещава на Цеко Торбов „ Коментар към таблицата на обикновената математика “.
В Германия математикът посещава в дома му в Марбург известния мъдрец Ремке, който по това време е на 80 годишна възраст. Поднася му адрес. Философът го разпитва за България, която той е посещавал един път, разпитва го и за Габрово като промишлен център.
„ Денят, в който посетих Ремке, беше един от най-очарователните дни, на каквито се радва през годината югозападна Германия. Ремке заобиколен от своите внучета, които обича с неземна наслада, ме посрещна като един от скъпите си посетители. Радостта му беше неописуема. Няма кътче от неговата градина, нито кабинет, нито библиотека, които той да не ми сподели. Винаги прекомерно общителен, постоянно приказлив, радостен, жизнеспособен, с висок дух и подготвен да ви даде най-подробни изяснения на въпросите, които ви интересуват. Пред мен, като че не беседваше един 80 годишен дъртак, а една млада душа. Посетих и един от гениите на нашето време – математика Хилберт – 65 годишен. Същата жизнерадостност следих у него. Също така общителен и приказлив е Айнщайн. Като че ли в душeвността на немските велики хора има една особена душевна линия на житейски връзки, доста по-различни от бюрократичния още дух на елементарния немец “.
За страдание Станчев е толкоз пристрастен и впечатлен от личността на Йоханес Ремке, чиято философия е извънредно съвременна у нас, че не записва нито ред за срещата си с Давид Хилберт. Своята популярност на популярен математик германецът дължи на основаването и развиването на огромен кръг математически теории - теорията на инвариантите, аксиоматизация на геометрията, както и на концепцията за хилбертово пространсво – основа на функционалния разбор. По това време Хилберт и неговите студенти развиват основни елементи от математическия уред, нужен за квантовата механика и общата доктрина на относителността. По същия метод Станчев не оставя спомен и за срещата си с Айнщайн, който към този момент е получил Нобелова премия за приноса си към теоретичната физика и изключително за откриването на закона за фотоелектричния резултат.
Станчев посещава лекции в университетите и гимназиите и учи метода и организацията на тия учебни заведения. Занимава се с рационализиране на математиката и физиката. Впечатлен е от трудовите учебни заведения, където момчетата се учат на отглеждане на животни, градинарство и лов на риба, както и лицеите за девойки, където ги приготвят за фамилния живот. От Германия изпраща публикации в печата „ Учителски вестник “, „ Развитие “ и други издания.
След завръщането си в България още веднъж постъпва като преподавател, само че по немски език и „ разните клонове на математиката и физиката “. Две години е шеф на Априловската гимназия – от 1931 до 1933 година По това време взе участие и в комисията по издигането на паметника на Априлов и слага въпроса той да се постави пред лицето на Априловската гимназия, където е и до през днешния ден. Около това време завършва и живота на философско-математичното общество, към 1932 година То съществува към 13 години. Станчев съумява да напише своя метафизичен труд „ Теория на отношението “, който не съумява да разгласява.
От 1934 до 1945 година е назначен в девическата мъжка гимназия в Ямбол, новата постройка построява с пари на индустриалеца Иван Райков. Тук сътрудничи на локалния вестник „ Тракиец “ и членува в просветното сдружение. Десет години е редактор на габровския вестник „ Известия “ към библиотека „ Априлов-Палаузов “. Станчев написа публикации от разнообразни области на живота, културата и науката на България. Сътрудничи още на „ Учителски вестник “ и списание „ Училищен обзор “, преглежда въпроси както от методологията на математиката, по този начин и от региона на критическата педагогика.
Отпечатва повече от 150 публикации, доста от тях в научни издания. Някои от тях се срещат с псевдонима St. През този интервал е представител на провинциалното журналистическо сдружение, ръководител на конгреса на публицистите, извършен през 1932 година Става ръководител на сдружение „ Ранобудник “, член е на женското благотворително сдружение „ Майчина грижа “ и „ Червен кръст “ в Габрово.
Той самият чете сказки по астрономия и други научни дисциплини. Дългогодишен член е на настоятелството на библиотеката и взема присъединяване във всички начинания на нейното управление. Дълго време ръководи и националния университет към нея.
Станчев е награден с медал за смелост, с офицерски кръст за цивилен заслуги от цар Борис III и Орден за цивилен заслуги IV степен от Министерство на просвещението.
Смъртта го застига на 27 януари 1967 година на 85-годишна възраст в родния му град. Девет дни по-рано, в същия месец и година си отива и неговия другар проф. Михалчев.
В един от известните му текстове в печата четем за злорадството, което дефинира като „ душевна линия “ на българина. „ Болното време, което през днешния ден претърпяваме кърми доста злорадци с огромни уста и мрачни погледи “.
Той самият евентуално е имал задоволително завистници, тъй като прави опит да изравни българската просвета с европейската. Неговите писания през днешния ден търсят своите откриватели и евентуално биха представлявали интерес за математиците ни.
Роден е на 26 август 1882 година в Габрово. Баща му Станчо Стойчев работел като чехлар, а майка му Неда Колева е изработвала вълнени платове. Семейството има още две деца – Никола и Пенка. Станчев написа в биографията си:
„ Ето за какво от дребен трябваше да им оказвам помощ, като шиех с два дикиша на непознати чехлари. Така от най-ранна възраст привикнах на труд, та се вкорени у мен мисълта, че на този свят би трябвало да се живее единствено посредством труд, като се вкорени и мисълта ми за любов към работливия човек “.
Едва петнадесет годишен приготвя слаби възпитаници от учебните заведения за изпити. Основното си обучение приключва в Падалското учебно заведение, а прогимназиално в Умниковото в родния му град. След довеждане докрай на междинното си обучение в Априловската гимназия го одобряват компетентност „ математика и дескриптивна геометрия “ в Софийски университет „ Климент Охридски “ и благодарение на майка си през лятото на 1903 година се записва студент. В тетрадките му със мемоари от това време, си пишел чернови на разнообразни свои публикации, ползвал е отрязъци от вестници за световноизвестни учени, открития, прикрепял е писма към тях.
Още първата седмица от следването на Станчев, полковникът от генералния щаб Дамянов го извиква да преподава частни уроци на щерка му. С това Станчев си обезпечава средства за цялото следване в университета. След като се дипломира през 1907 година е назначен за преподавател в Дупнишката гимназия. Служи една година боец в Княжево, край София. Постъпва преподавател в Непълната гимназия в Берковица, след това в Бургаската мъжка гимназия, където го назначава персонално министърът на просветата. След къс престой в Цариград с група учители, от Бургас по лично предпочитание го реалокират в мъжкото педагогическо учебно заведение в Казанлък.
През 1912 година взе участие в Балканската война като адютант на трета дивизионна област. Тя обгръща градовете Сливен, Бургас, Ямбол и Нова Загора. По-късно взе участие и в Първата международна война. През 1915 година става преподавател в Априловската гимназия в родния си град. Организира незадължителен курс по счетоводство. От средствата, които получава от доброволното преподаване по счетоводство основава взаимно-спомагателна учителска каса. Тя се трансформира във фонд, от който по-късно се подкрепят небогати студенти по математически дисциплини в София или в чужбина. Свободно владеел съветски и немски език и бил член на Лигата на говорещите немски език.
На 1 май 1919 година към Априловската гимназия основава Философско-математично общество „ Димитър Михалчев “, което се състои от към 110 възпитаници. То застава на философските позиции на Ремеке, показан в България по това време от самият проф. Михалчев, който е възпитаник на немския мъдрец. Ремке се афишира срещу „ досегашното обучение “ за познанието. За него познанието е установяване и изясняване на някаква даденост, което е пренамиране на една обща даденост.
Обществото има собствен правилник и става едно от средищата на българското ремкеанство в България. Идеите на Ремке са публикувани и в други български градове – София, Кюстендил, Карнобат, Плевен и са извънредно известни за времето си.
Обществото провежда научни полемики, голям брой сказки на разнообразни тематики. Провеждат се и научни седмици, в които четат професорите Димитър Михалчев, Димитър Мишайков, Атанас Илиев, Никола Илиев, Стефан Консулов, Асен Златаров, Цеко Торбов, все известни учени от това време. Отзвука от тези научни седмици доближава до Западна Европа и скоро в по-големите градове на Германия провеждат сходни научни седмици, в които се разискват въпроси на научното знание.
Замисленото от Стефан Станчев философско списание се трансформира във „ Философска библиотека “ под редакцията на Михалчев. От тази библиотеката са отпечатани две книги – „ Душата на индивида “ от Йоханес Ремке и „ Метод и правила на образованието “ от Христо Николов. Взема се решение да се издава обособен алманах „ Модерни въпроси в сегашната философска литература “, само че концепцията евентуално не се реализира.
Философско-математичното общество е поканено за групов член на Ремекевото общество в Германия. В него членуват философи от Германия, Австрия, Швеция, Китай, Япония. До 1922 година членовете в немското общество са 613, като най-многобройни са представителите от Швеция и България. Самият Станчев е негов самостоятелен член.
По-късно, когато немският мъдрец Ремке си отива от живота, Философско-математичното общество изпраща пари на роднините му за погребението.
Всичко към обществото провежда самият Стефан Станчев, който е измежду околните на проф. Асен Златаров, Стоян Омарчевски, проф. Михалчев, Цеко Торбов - имена от културния и научния живот в България, които способстват за развиването на страната.
От 28 юли 1927 година до 10 декември 1928 година Станчев е командирован от Министъра на Народното просвещение в Берлин и Гьотинген на специализация „ по метода на висшия разбор и методиката на обикновената математика “. В Берлин, в който тогава живеят пет милиона души е впечатлен от устройството на града.
„ В този град на висока просвета, на мощно развита техника блика един чудноват живот за нашата мъничка България: по необятните улици, послани с асфалт, се движи една непрекъсната върволяк от мъже, дами, деца, доста от които водят кучета вързани с тънки скъпи синжирчета и кожени предпазители на устата едно несъмнено придвижване на всички системи, коли, kraftomibus (омнибуси), електрически трамваи, подземни електрически железници, движещи се в три стоящи един над различен мощно осветени и луксозно декорирани тунели; във водните канали плуват дребни параходчета, натъпкани с всякакви типове стока, а над всичко това летят високо във въздуха пощенски, пътнически и товарни самолети с един или постоянно три мотора.
По витрините на огромните магазини гледат изложени най-фини творби на немския талант. Човекът на близкия изток остава очуден от напредъка, който западното човечество е направило; остава унесен от онази реалност, която съставлява днешния Берлин, реалност неописана още във фантастичните романи на писателите, които обичат да приказват за културата на човечеството след хиляди години “.
В Гьотинген Станчев е посрещнат от доктор Цеко Торбов, български правист, прочут с преводите си на Имануел Кант. През 1929 година Станчев посвещава на Цеко Торбов „ Коментар към таблицата на обикновената математика “.
В Германия математикът посещава в дома му в Марбург известния мъдрец Ремке, който по това време е на 80 годишна възраст. Поднася му адрес. Философът го разпитва за България, която той е посещавал един път, разпитва го и за Габрово като промишлен център.
„ Денят, в който посетих Ремке, беше един от най-очарователните дни, на каквито се радва през годината югозападна Германия. Ремке заобиколен от своите внучета, които обича с неземна наслада, ме посрещна като един от скъпите си посетители. Радостта му беше неописуема. Няма кътче от неговата градина, нито кабинет, нито библиотека, които той да не ми сподели. Винаги прекомерно общителен, постоянно приказлив, радостен, жизнеспособен, с висок дух и подготвен да ви даде най-подробни изяснения на въпросите, които ви интересуват. Пред мен, като че не беседваше един 80 годишен дъртак, а една млада душа. Посетих и един от гениите на нашето време – математика Хилберт – 65 годишен. Същата жизнерадостност следих у него. Също така общителен и приказлив е Айнщайн. Като че ли в душeвността на немските велики хора има една особена душевна линия на житейски връзки, доста по-различни от бюрократичния още дух на елементарния немец “.
За страдание Станчев е толкоз пристрастен и впечатлен от личността на Йоханес Ремке, чиято философия е извънредно съвременна у нас, че не записва нито ред за срещата си с Давид Хилберт. Своята популярност на популярен математик германецът дължи на основаването и развиването на огромен кръг математически теории - теорията на инвариантите, аксиоматизация на геометрията, както и на концепцията за хилбертово пространсво – основа на функционалния разбор. По това време Хилберт и неговите студенти развиват основни елементи от математическия уред, нужен за квантовата механика и общата доктрина на относителността. По същия метод Станчев не оставя спомен и за срещата си с Айнщайн, който към този момент е получил Нобелова премия за приноса си към теоретичната физика и изключително за откриването на закона за фотоелектричния резултат.
Станчев посещава лекции в университетите и гимназиите и учи метода и организацията на тия учебни заведения. Занимава се с рационализиране на математиката и физиката. Впечатлен е от трудовите учебни заведения, където момчетата се учат на отглеждане на животни, градинарство и лов на риба, както и лицеите за девойки, където ги приготвят за фамилния живот. От Германия изпраща публикации в печата „ Учителски вестник “, „ Развитие “ и други издания.
След завръщането си в България още веднъж постъпва като преподавател, само че по немски език и „ разните клонове на математиката и физиката “. Две години е шеф на Априловската гимназия – от 1931 до 1933 година По това време взе участие и в комисията по издигането на паметника на Априлов и слага въпроса той да се постави пред лицето на Априловската гимназия, където е и до през днешния ден. Около това време завършва и живота на философско-математичното общество, към 1932 година То съществува към 13 години. Станчев съумява да напише своя метафизичен труд „ Теория на отношението “, който не съумява да разгласява.
От 1934 до 1945 година е назначен в девическата мъжка гимназия в Ямбол, новата постройка построява с пари на индустриалеца Иван Райков. Тук сътрудничи на локалния вестник „ Тракиец “ и членува в просветното сдружение. Десет години е редактор на габровския вестник „ Известия “ към библиотека „ Априлов-Палаузов “. Станчев написа публикации от разнообразни области на живота, културата и науката на България. Сътрудничи още на „ Учителски вестник “ и списание „ Училищен обзор “, преглежда въпроси както от методологията на математиката, по този начин и от региона на критическата педагогика.
Отпечатва повече от 150 публикации, доста от тях в научни издания. Някои от тях се срещат с псевдонима St. През този интервал е представител на провинциалното журналистическо сдружение, ръководител на конгреса на публицистите, извършен през 1932 година Става ръководител на сдружение „ Ранобудник “, член е на женското благотворително сдружение „ Майчина грижа “ и „ Червен кръст “ в Габрово.
Той самият чете сказки по астрономия и други научни дисциплини. Дългогодишен член е на настоятелството на библиотеката и взема присъединяване във всички начинания на нейното управление. Дълго време ръководи и националния университет към нея.
Станчев е награден с медал за смелост, с офицерски кръст за цивилен заслуги от цар Борис III и Орден за цивилен заслуги IV степен от Министерство на просвещението.
Смъртта го застига на 27 януари 1967 година на 85-годишна възраст в родния му град. Девет дни по-рано, в същия месец и година си отива и неговия другар проф. Михалчев.
В един от известните му текстове в печата четем за злорадството, което дефинира като „ душевна линия “ на българина. „ Болното време, което през днешния ден претърпяваме кърми доста злорадци с огромни уста и мрачни погледи “.
Той самият евентуално е имал задоволително завистници, тъй като прави опит да изравни българската просвета с европейската. Неговите писания през днешния ден търсят своите откриватели и евентуално биха представлявали интерес за математиците ни.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ