Приказка за пропуснатия шанс
Няма да ви споделям, че те са образец за тим, нито, че постоянно съм вярвала в тях. Часове откакто националите по волейбол отпаднаха от борбата за квота за олимпийските игри в Токио, възприятието не е опустошаващо или мъчително.
Ако премахнем с вълшебна пръчка сладката еуфория от трите победи в групата, всичко е доста… разумно. Особено за тима, в който не господства никаква логичност!
" Лъвовете " се бориха, само че Германия постави завършек на олимпийската фантазия (ГАЛЕРИЯ) Волейнационалите ни отстъпиха с 1:3 в Берлин
Истината е, че тези момчета сподели жадуваната „ лъвска “ игра. И ни върнаха няколко години обратно, когато залите бяха цялостни, а упованията огромни. В последните 20 години националният тим по волейбол има такива моменти – когато всичко наподобява съвършено, а момчетата на игрището – непобедими.
Снимка: CEV
Сега си представете една крива в координатна система – нещо, което може би сте не запомнили от учебно заведение. Тя постоянно има връх, само че и подножие. В координатната система на международния волейбол, нашата права прави огромни скокове и огромни спадове. При това те могат да се случат в границите на 3 месеца и половина. В края на септември 2019 година националите бяха 11-и в Европа – най-лошото им класиране на състезание на Стария континент от 14 години насам.
Волейнационалите с най-слабото си европейско от 14 години насам Играчите на Силвано Пранди отпаднаха безславно на 1/8-финалите
Днес те са воин! Играха мъжки, няма спор. Играха по този начин, както всички искахме да ги виждаме – с готовност и хъс. И нямаха нищо общо с тези, които изгубиха от Словения на Евроволей.
По тази крива се движат и упованията и страстите на публиката. За 3 дни България още веднъж беше волейболна страна, откакто седмици преди този момент у нас властваше фразата „ Всички ще ни бият! “.
Снимка: CEV
Всъщност, в Берлин момчетата играха по този начин, все едно бяха отишли да опровергаят тъкмо това. Играха като за последно. И е много евентуално огромна част от тях да са помахали за довиждане на олимпийските игри. Не единствено Теодор Салпаров и Виктор Йосифов, за които си знаехме.
Теодор Салпаров: България, за мен беше чест! След 20 години в националния тим, либерото публично разгласи, че е изиграл последния си мач за "лъвовете "
Следващият късмет на България да играе на най-големия състезателен конгрес в света е през 2024 година в Париж. Тогава Тодор Скримов, Цветан Соколов и Светослав Гоцев ще бъдат на по 35 години, а Теодор Тодоров - на 36. И най-вероятно също ще мечтаят с към този момент измъчените си от тренировки и мачове тела за Игрите. Но единствено в случай, че не са претърпяли някоя тежка травма. Основата на тима ще се гради върху Николай Пенчев, брат му Розалин и Георги Сеганов, които ще трансферират 30-те.
Надеждите ще падат върху Мартин Атанасов, Алекс Грозданов и Велизар Чернокожев. От тук нататък от тях зависи дали ще гледат квалификациите от игралното поле или по малкия екран.
Снимка: CEV
Има ли България място на олимпийски игри сега?
Може ли отговорът на този въпрос да е „ Да! “ или „ Не! “?
Истината е, че българският отбор не може да се оплаква от неналичието на късмет. Той получи два такива и не се възползва. Ако в Берлин отпаднахме на полуфинал, то дано си напомним квалификацията във Варна, когато две точки не ни стигнаха против Бразилия.
Вдъхновена България се бори, само че преклони глава пред олимпийския първенец Бразилия Волейнационалите ни изгубиха след тайбрек, не съумяха да се класират за Токио 2020 във Варна
Трябва ли, за сметка на мощни европейски тимове (не единствено България, а и първенецът на Стария континент Сърбия, Словения, Германия или Франция) да вземат участие отбори, които ще пътуват до Токио, единствено с цел да бъдат боксова круша на нормалните обвинени? Може да не е почтено за нас, само че това са разпоредбите на играта.
Фактът е, че България още веднъж няма да е на олимпийски игри. А времето за актуалните звезди продължава да тече необратимо!
Снимка: CEV
Ако се питате къде е ключът? Може би в това неизменност, което постоянно търсим в последните години. Може би в онази шампионска душeвност, която постоянно била напускала залата в най-важните моменти. А може би ключ няма. И всичко се отваря с „ Абра-кадабра “, само че ние все не съумяваме да го кажем вярно и в точното време.
А в случай че питате къде е бъдещето, ще ви отговоря по-категорично – в столичната зала „ Христо Ботев “. Днес (10 януари) там играе националният тим до 17 години и се пробва да се класира за европейско състезание.
Не е неприятно да ги посетите, в случай че желаете да подхраните събудената еуфория!
Ако премахнем с вълшебна пръчка сладката еуфория от трите победи в групата, всичко е доста… разумно. Особено за тима, в който не господства никаква логичност!
" Лъвовете " се бориха, само че Германия постави завършек на олимпийската фантазия (ГАЛЕРИЯ) Волейнационалите ни отстъпиха с 1:3 в Берлин
Истината е, че тези момчета сподели жадуваната „ лъвска “ игра. И ни върнаха няколко години обратно, когато залите бяха цялостни, а упованията огромни. В последните 20 години националният тим по волейбол има такива моменти – когато всичко наподобява съвършено, а момчетата на игрището – непобедими.
Снимка: CEV
Сега си представете една крива в координатна система – нещо, което може би сте не запомнили от учебно заведение. Тя постоянно има връх, само че и подножие. В координатната система на международния волейбол, нашата права прави огромни скокове и огромни спадове. При това те могат да се случат в границите на 3 месеца и половина. В края на септември 2019 година националите бяха 11-и в Европа – най-лошото им класиране на състезание на Стария континент от 14 години насам.
Волейнационалите с най-слабото си европейско от 14 години насам Играчите на Силвано Пранди отпаднаха безславно на 1/8-финалите
Днес те са воин! Играха мъжки, няма спор. Играха по този начин, както всички искахме да ги виждаме – с готовност и хъс. И нямаха нищо общо с тези, които изгубиха от Словения на Евроволей.
По тази крива се движат и упованията и страстите на публиката. За 3 дни България още веднъж беше волейболна страна, откакто седмици преди този момент у нас властваше фразата „ Всички ще ни бият! “.
Снимка: CEV
Всъщност, в Берлин момчетата играха по този начин, все едно бяха отишли да опровергаят тъкмо това. Играха като за последно. И е много евентуално огромна част от тях да са помахали за довиждане на олимпийските игри. Не единствено Теодор Салпаров и Виктор Йосифов, за които си знаехме.
Теодор Салпаров: България, за мен беше чест! След 20 години в националния тим, либерото публично разгласи, че е изиграл последния си мач за "лъвовете "
Следващият късмет на България да играе на най-големия състезателен конгрес в света е през 2024 година в Париж. Тогава Тодор Скримов, Цветан Соколов и Светослав Гоцев ще бъдат на по 35 години, а Теодор Тодоров - на 36. И най-вероятно също ще мечтаят с към този момент измъчените си от тренировки и мачове тела за Игрите. Но единствено в случай, че не са претърпяли някоя тежка травма. Основата на тима ще се гради върху Николай Пенчев, брат му Розалин и Георги Сеганов, които ще трансферират 30-те.
Надеждите ще падат върху Мартин Атанасов, Алекс Грозданов и Велизар Чернокожев. От тук нататък от тях зависи дали ще гледат квалификациите от игралното поле или по малкия екран.
Снимка: CEV
Има ли България място на олимпийски игри сега?
Може ли отговорът на този въпрос да е „ Да! “ или „ Не! “?
Истината е, че българският отбор не може да се оплаква от неналичието на късмет. Той получи два такива и не се възползва. Ако в Берлин отпаднахме на полуфинал, то дано си напомним квалификацията във Варна, когато две точки не ни стигнаха против Бразилия.
Вдъхновена България се бори, само че преклони глава пред олимпийския първенец Бразилия Волейнационалите ни изгубиха след тайбрек, не съумяха да се класират за Токио 2020 във Варна
Трябва ли, за сметка на мощни европейски тимове (не единствено България, а и първенецът на Стария континент Сърбия, Словения, Германия или Франция) да вземат участие отбори, които ще пътуват до Токио, единствено с цел да бъдат боксова круша на нормалните обвинени? Може да не е почтено за нас, само че това са разпоредбите на играта.
Фактът е, че България още веднъж няма да е на олимпийски игри. А времето за актуалните звезди продължава да тече необратимо!
Снимка: CEV
Ако се питате къде е ключът? Може би в това неизменност, което постоянно търсим в последните години. Може би в онази шампионска душeвност, която постоянно била напускала залата в най-важните моменти. А може би ключ няма. И всичко се отваря с „ Абра-кадабра “, само че ние все не съумяваме да го кажем вярно и в точното време.
А в случай че питате къде е бъдещето, ще ви отговоря по-категорично – в столичната зала „ Христо Ботев “. Днес (10 януари) там играе националният тим до 17 години и се пробва да се класира за европейско състезание.
Не е неприятно да ги посетите, в случай че желаете да подхраните събудената еуфория!
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ