Няма да спре да ме удивлява страстта, с която евроатлантическите

Няма да спре да ме удивлява пристрастеността, с която евроатлантическите комсомолци се трансформират във всичко това, против което 30 години ни говореха. Проклетите комунисти заглушавали митичната " Свободна Европа ". Сега същите със съскане и ръкопляскания желаят всяка съветска медия да бъде спряна, заглушена, изтрита. Различното мнение да бъде преследвано, а, не дай Боже, да имаш наглостта да не си склонен с формалната версия на мейнстрийма - против теб би трябвало да бъдат пуснати ДАНС, прокуратурата и Министерство на вътрешните работи. Живеем в свят, който даже Кафка не би имал въображението да си показа.

Връх на всичко обаче стана формалното изказване на издателство " Сиела " (бойкот за тези политически психопати!), че стопира да издава Сергей Лукяненко, тъй като имал наглостта да изповядва неправилни политически възгледи. Лукяненко е от най-известните международни фантасти, човек с необикновено въображение и перо, спечелили му почитатели по всяка точка на земното кълбо. Лукяненко обаче се оказа от неправилната страна на историята съгласно " Сиела ", тъй като подкрепял съветската интервенция в Украйна. И поради неговите политически убеждения евроатлантическата комсомолщина реши, че би трябвало да бъде неразрешен. Да не бъде издаван. Подобно деяние е тъкмо крачка преди този момент да направиш клада за книги и да подскачаш радостно край нея с тежки писъци в възхвала на НАТО.

Да поставяш условия за политическата позиция на един публицист е безумие и възкресяване на най-отровните страни на близкото минало. Ако тръгнем да оценяваме писателите по техните убеждения, това сензитивно ще понижи библиотеките ни. По перверзната, необуздана и извънредно тъпа логичност на " Сиела " би трябвало да спрем издаването и на Нобеловия лауреат Йосиф Бродски. Той, малко преди да почине, написа извънредно язвително, иронично, даже сардонично стихотворение във връзка независимостта на Украйна. Дълго време украинците даже упорстваха, че това е фалшификат, само че по-късно се появи видеозапис по какъв начин Бродски го декламира.

Още по-яко. Трябва да изхвърлим от библиотеките и Солженицин (още един Нобелов лауреат), който в края на живота си беше задоволително непосредствен идейно с Путин, с цел да го окачествим като путинист. Солженицин мечтаеше за обединяването на съветския свят и поради това западните медии през 2014 година яростно писаха, че, в случай че е бил жив, щеше да поддържа присъединението на Крим към Руската федерация.

Прилагането на политически критерии във връзка с литературата е нож с две остриета и постоянно демонстрира какви лицемери са най-много тези, които ги ползват. Лицемери, тъй като нямат сили да се преборят интелектуално и поради това стартират да се държат като политически ченгета на свободна процедура. Между другото, възхитих се на българите, тъй като на фейсбук-страничката си издателството бе раздрано поради това решение. Дори ограничиха мненията, с цел да спрат вълната от възмущение, само че залпът беше мощен и удивителен. Само по този начин могат да бъдат спрени маккартистчетата на свободна процедура у нас. Залпово.

Лукяненко, несъмнено, ще го заболи дребното пръстче на левия крайник, че няма да го издават в България, откакто го издават по целия останал свят. Жалко за неговите отдадени почитатели, които " Сиела " санкционира.

Като едното нищо част от тях ще научат съветски, с цел да продължат да го четат. И може да станат подвластни на митичната съветска агитация. В " Сиела " са путинисти.