Петър Ганев: Няма да се стигне до замразяване на пенсии и заплати през 2025 г.
Няма да се стигне до заледяване на пенсии и заплати през 2025 година, разяснява за БНР икономистът от Института за пазарна стопанска система Петър Ганев. Според него сегашната обстановка е доста близка до тази в двете години, в които нямахме бюджет и влизахме в новата година със остарелия. По думите му никой няма да завоюва от подобен процес на нещата.
" Трябва да има някакво единодушие към бюджета, към огромната цел – да не се надвишават 3-те % недостиг. Втората огромна цел в средносрочен проект е дефицитът да изчезне ", уточни Ганев. По думите му обаче това значи преодоляване на разноските. " Има също най-малко 4-5 решения на Народното събрание, които би трябвало да се ревизират ", акцентира още икономистът. Той уточни едно от тези тях – за заплатите на военнослужещите. " Не може при 2% инфлация да вдигнеш 40 или 50% заплата в даден бранш. Това решение би трябвало да се ревизира с някое по-устойчиво ", изясни Ганев.
Другото решение, което съгласно него би трябвало да се ревизира, е това висшето обучение да получи закрепен най-малко % от Брутният вътрешен продукт. Икономистът дефинира решението като безредно.
Петър Ганев изясни, че такива автоматизирани механизми водят до растеж на разноските с 30-40 и нагоре %. Според него там би трябвало да има естествен растеж на средствата, а не ексклузивен.
Икономистът е на мнение, че няма да се стигне до заледяване на повдигането на заплати и пенсии следващата година. Пенсиите би трябвало да се усилят по швейцарското предписание, без да се излиза от неговите рамки, предложи той. А във връзка с разноските за личен състав в бюджета – би трябвало да има приоритизиране на избрани браншове, където има закъснение.
Петър Ганев счита, че надали ще има нарастване на налози следващата година, само че ще се наложат непопулярни стъпки. " Ако се подходи деликатно към разходната част и се ревизират тези решения и имаме естествен растеж на разноските, който дава отговор на растежа на приходите, тогава няма да има потребност да се подвигат или да се измислят някакви нови налози ", разяснява той. Ганев предвижда, че стопанската система може да пораства повече, само че за това обаче трябват непоклатимост - някакво държавно управление с небосвод и малко по-смели ограничения.
Според него еврозоната се доближава, а прогнозите почнали да се концентрират към 1 януари 2026 година " Струва ми се, че до края на годината – началото на идната ще се отвори прозорец, в който изпълняваме критерия ", счита икономистът.
" Трябва да има някакво единодушие към бюджета, към огромната цел – да не се надвишават 3-те % недостиг. Втората огромна цел в средносрочен проект е дефицитът да изчезне ", уточни Ганев. По думите му обаче това значи преодоляване на разноските. " Има също най-малко 4-5 решения на Народното събрание, които би трябвало да се ревизират ", акцентира още икономистът. Той уточни едно от тези тях – за заплатите на военнослужещите. " Не може при 2% инфлация да вдигнеш 40 или 50% заплата в даден бранш. Това решение би трябвало да се ревизира с някое по-устойчиво ", изясни Ганев.
Другото решение, което съгласно него би трябвало да се ревизира, е това висшето обучение да получи закрепен най-малко % от Брутният вътрешен продукт. Икономистът дефинира решението като безредно.
Петър Ганев изясни, че такива автоматизирани механизми водят до растеж на разноските с 30-40 и нагоре %. Според него там би трябвало да има естествен растеж на средствата, а не ексклузивен.
Икономистът е на мнение, че няма да се стигне до заледяване на повдигането на заплати и пенсии следващата година. Пенсиите би трябвало да се усилят по швейцарското предписание, без да се излиза от неговите рамки, предложи той. А във връзка с разноските за личен състав в бюджета – би трябвало да има приоритизиране на избрани браншове, където има закъснение.
Петър Ганев счита, че надали ще има нарастване на налози следващата година, само че ще се наложат непопулярни стъпки. " Ако се подходи деликатно към разходната част и се ревизират тези решения и имаме естествен растеж на разноските, който дава отговор на растежа на приходите, тогава няма да има потребност да се подвигат или да се измислят някакви нови налози ", разяснява той. Ганев предвижда, че стопанската система може да пораства повече, само че за това обаче трябват непоклатимост - някакво държавно управление с небосвод и малко по-смели ограничения.
Според него еврозоната се доближава, а прогнозите почнали да се концентрират към 1 януари 2026 година " Струва ми се, че до края на годината – началото на идната ще се отвори прозорец, в който изпълняваме критерия ", счита икономистът.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ