С 1 млн. долара на година от Русия, Герхард Шрьодер не съжалява за нищо
" Няма да се оправдавам. Това не е в стила ми ", споделя някогашният немски канцлер Герхард Шрьодер два месеца след началото на съветската военна инвазия в Украйна.
Критикуван и от опозицията, и от личната му Социалдемократическа партия на Германия, Шрьодер продължава да държи позициите си в бордовете на съветските компании " Северен поток " и " Роснефт ", които му носят към 1 млн. $ доходи на година. Малко преди експлоадирането на войната - " Газпром " също освободи място в надзорния си съвет за него.
Пред New York Times той отхвърля да удостовери дали ще одобри номинацията.
Целият екип от сътрудници на Шрьодер го напусна поради несъответстващата му позиция по отношение на Путин.
От някогашния канцлер се дистанцира даже началникът на кабинета му, който работи с него от 20 години.
78-годишният немски политик беше заставен да се откаже от почетното си поданство, издадено от родния му град Хановер, преди администрацията да му го отнеме - символен жест, който се е случвал и по отношение на Адолф Хитлер. Шрьодер се отхвърля и от участие във ФК " Борусия Дортмунд " - тим, който поддържа от 6-годишна възраст - откакто клубът го прикани да осъди Путин.
New York Times разкрива, че при започване на март 2022 година украинската страна е влезнала в контакт с Шрьодер, с цел да ревизира дали може да служи като медиатор за помирение с Русия. Той се е срещнал с украински опозиционен народен представител на име Рустем Умеров в Истанбул на 7 март, след което е потърсил връзка с " доверено лице " в Руското посолство в Берлин и е изискал среща с Путин. На 9 март съветски аероплан идва в Истанбул, с цел да го води до Москва.
Шрьодер е разговарял както с Путин, по този начин и с ръководителя на съветския преговорен екип Владимир Мединсккий и с олигарха Роман Абрамович. Бившият канцлер се е срещнал наново с Умеров на 13 март в Истанбул, само че от този момент към този момент няма връзка с Украйна. Посланикът в Берлин Андий Мелник твърди, че самодейността се е провалила.
От началото на войната Герхард Шрьодер се опита да се разграничи от дейностите на съветската войска, само че не и от нейния главнокомандващ.
Попитан за зверствата в Буча от журналиста на NYT, той приканва " да се направи следствие ", само че оневинява Путин, като твърди, че някой от по-нисшестоящите командири е дал команда за избиването на стотици цивилни.
Това, с което Шрьодер ще бъде запомнен, е задълбочаването на немската енергийна взаимозависимост по отношение на Русия поради газопровода " Северен поток 1 ". С негово ходатайство беше издигнат и вторият " поток ", който по този начин и не влезе в употреба поради експлоадирането на войната.
През 2015 г. Германия даже продаде най-голямото си газово вместилище на " Газпром " - стратегическият обект стои на ниско равнище на зареждане през последната година, до момента в който Путин се приготвя за нападението против Украйна. Преди седмици " Газпром " едвам не ликвидира немското си дъщерно сдружение, като принуди държавното управление в Берлин да го национализира по неотложност.
Шрьодер се оправдава с това, че политиката на доближаване сред Берлин и Москва е почнала още в края на 60-те години от Вили Бранд и не е оспорвана в нито един миг до експлоадирането на войната в Украйна.
" Северен поток 1 " съгласно Шрьодер става факт поради натиска от страна на немската тежка промишленост - само че за разлика от по-старите планове, този е основан за да заобиколи Украйна и да я лиши от надзор върху преноса и приходите от него. Собствените енергийни запаси на Германия не са задоволителни, с цел да задоволят потребностите на експортно-ориентираното произвеждане, а от 2011 година Ангела Меркел разгласи и последователното затваряне на нуклеарните мощности в страната.
" Индустрията пристигна при нас и сподели, че желае повече, даже доста повече газ. Не единствено имаше потребност от нов газопровод, поради потребността от газ, а поради компликациите по тръбата в Украйна. Защо да им опонираме като държавно управление? На никого не му хрумна, че това може да се трансформира в проблем. Просто беше метод да осигурим газ за германците, за немската тежка индустрия, за химическата индустрия с по-малко проблеми и спирания ", споделя той.
Шрьодер не отхвърля, че има персонален финансов интерес от " Северен поток 1 ". Той изяснява решението си да одобри предлагането на Путин с това, че " откакто към този момент бях канцлер, нямаше по какъв начин да се върна и да упражнявам като юрист ". В визиите му - този план обслужва ползите на Германия, а нито един от членовете на първото държавно управление на Меркел не се е противопоставил.
Големият проблем поражда незабавно щом първият " Северен поток " влиза в употреба - тогава Шрьодер стартира да лобира интензивно и за втора тръба.
На негова страна се оказват двама от основните министри в съдружния кабинет на Меркел - Зигмар Габриел (икономика) и Франк-Валтер Щайнмайер (външни работи). И двамата са представители на СДП на Шрьодер, и двамата са от Долна Саксония, чийто началник е Шрьодер, преди да бъде определен за канцлер.
Всеки от тях организира по повече от 10 срещи с представители на съветската компания за по-малко от три години - шеф на " Северен поток 2 " е някогашният сътрудник на източногерманската комунистическа загадка полиция Щази Матиас Варниг.
Щайнмайер - през днешния ден президент на Германия за втори мандат - беше обществено унизен, откакто украинското държавно управление отхвърли да го одобри в Киев като част от делегация на държавни ръководители от Източна Европа.
Герхард Шрьодер още веднъж не вижда нищо укоримо в дейностите си: " За нас зависимостта постоянно е била двойна. Т.нар. енергийно оръжие не е еднопосочно. Те имат потребност от газ и петрол, с цел да попълнят бюджета си. Ние имаме потребност от газ и петрол, с цел да се топлим и да поддържаме стопанската система си ".
На въпрос какво ще стане, в случай че Русия спре газа за Германия, Шрьодер дава отговор: " Това няма да стане ". Но в случай че стане? " Тогава ще подам оставка ".
Критикуван и от опозицията, и от личната му Социалдемократическа партия на Германия, Шрьодер продължава да държи позициите си в бордовете на съветските компании " Северен поток " и " Роснефт ", които му носят към 1 млн. $ доходи на година. Малко преди експлоадирането на войната - " Газпром " също освободи място в надзорния си съвет за него.
Пред New York Times той отхвърля да удостовери дали ще одобри номинацията.
Целият екип от сътрудници на Шрьодер го напусна поради несъответстващата му позиция по отношение на Путин.
От някогашния канцлер се дистанцира даже началникът на кабинета му, който работи с него от 20 години.
78-годишният немски политик беше заставен да се откаже от почетното си поданство, издадено от родния му град Хановер, преди администрацията да му го отнеме - символен жест, който се е случвал и по отношение на Адолф Хитлер. Шрьодер се отхвърля и от участие във ФК " Борусия Дортмунд " - тим, който поддържа от 6-годишна възраст - откакто клубът го прикани да осъди Путин.
New York Times разкрива, че при започване на март 2022 година украинската страна е влезнала в контакт с Шрьодер, с цел да ревизира дали може да служи като медиатор за помирение с Русия. Той се е срещнал с украински опозиционен народен представител на име Рустем Умеров в Истанбул на 7 март, след което е потърсил връзка с " доверено лице " в Руското посолство в Берлин и е изискал среща с Путин. На 9 март съветски аероплан идва в Истанбул, с цел да го води до Москва.
Шрьодер е разговарял както с Путин, по този начин и с ръководителя на съветския преговорен екип Владимир Мединсккий и с олигарха Роман Абрамович. Бившият канцлер се е срещнал наново с Умеров на 13 март в Истанбул, само че от този момент към този момент няма връзка с Украйна. Посланикът в Берлин Андий Мелник твърди, че самодейността се е провалила.
От началото на войната Герхард Шрьодер се опита да се разграничи от дейностите на съветската войска, само че не и от нейния главнокомандващ.
Попитан за зверствата в Буча от журналиста на NYT, той приканва " да се направи следствие ", само че оневинява Путин, като твърди, че някой от по-нисшестоящите командири е дал команда за избиването на стотици цивилни.
Това, с което Шрьодер ще бъде запомнен, е задълбочаването на немската енергийна взаимозависимост по отношение на Русия поради газопровода " Северен поток 1 ". С негово ходатайство беше издигнат и вторият " поток ", който по този начин и не влезе в употреба поради експлоадирането на войната.
През 2015 г. Германия даже продаде най-голямото си газово вместилище на " Газпром " - стратегическият обект стои на ниско равнище на зареждане през последната година, до момента в който Путин се приготвя за нападението против Украйна. Преди седмици " Газпром " едвам не ликвидира немското си дъщерно сдружение, като принуди държавното управление в Берлин да го национализира по неотложност.
Шрьодер се оправдава с това, че политиката на доближаване сред Берлин и Москва е почнала още в края на 60-те години от Вили Бранд и не е оспорвана в нито един миг до експлоадирането на войната в Украйна.
" Северен поток 1 " съгласно Шрьодер става факт поради натиска от страна на немската тежка промишленост - само че за разлика от по-старите планове, този е основан за да заобиколи Украйна и да я лиши от надзор върху преноса и приходите от него. Собствените енергийни запаси на Германия не са задоволителни, с цел да задоволят потребностите на експортно-ориентираното произвеждане, а от 2011 година Ангела Меркел разгласи и последователното затваряне на нуклеарните мощности в страната.
" Индустрията пристигна при нас и сподели, че желае повече, даже доста повече газ. Не единствено имаше потребност от нов газопровод, поради потребността от газ, а поради компликациите по тръбата в Украйна. Защо да им опонираме като държавно управление? На никого не му хрумна, че това може да се трансформира в проблем. Просто беше метод да осигурим газ за германците, за немската тежка индустрия, за химическата индустрия с по-малко проблеми и спирания ", споделя той.
Шрьодер не отхвърля, че има персонален финансов интерес от " Северен поток 1 ". Той изяснява решението си да одобри предлагането на Путин с това, че " откакто към този момент бях канцлер, нямаше по какъв начин да се върна и да упражнявам като юрист ". В визиите му - този план обслужва ползите на Германия, а нито един от членовете на първото държавно управление на Меркел не се е противопоставил.
Големият проблем поражда незабавно щом първият " Северен поток " влиза в употреба - тогава Шрьодер стартира да лобира интензивно и за втора тръба.
На негова страна се оказват двама от основните министри в съдружния кабинет на Меркел - Зигмар Габриел (икономика) и Франк-Валтер Щайнмайер (външни работи). И двамата са представители на СДП на Шрьодер, и двамата са от Долна Саксония, чийто началник е Шрьодер, преди да бъде определен за канцлер.
Всеки от тях организира по повече от 10 срещи с представители на съветската компания за по-малко от три години - шеф на " Северен поток 2 " е някогашният сътрудник на източногерманската комунистическа загадка полиция Щази Матиас Варниг.
Щайнмайер - през днешния ден президент на Германия за втори мандат - беше обществено унизен, откакто украинското държавно управление отхвърли да го одобри в Киев като част от делегация на държавни ръководители от Източна Европа.
Герхард Шрьодер още веднъж не вижда нищо укоримо в дейностите си: " За нас зависимостта постоянно е била двойна. Т.нар. енергийно оръжие не е еднопосочно. Те имат потребност от газ и петрол, с цел да попълнят бюджета си. Ние имаме потребност от газ и петрол, с цел да се топлим и да поддържаме стопанската система си ".
На въпрос какво ще стане, в случай че Русия спре газа за Германия, Шрьодер дава отговор: " Това няма да стане ". Но в случай че стане? " Тогава ще подам оставка ".
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ