Лична позиция на прокурор Елица Калпачка – председател на Асоциацията на прокурорите в България и член на УС на АПБ през периода на председателството на Владимир Николов
Няма да мълча, когато името на АПБ се употребява като фон за персонална драма и самореклама. АПБ не е декор и не е трамплин за нечии упоритости.
Познавам „ модела Николов “ от вътрешната страна. Бях в Управителния съвет, до момента в който той беше ръководител. И ще го кажа напряко: това не беше групово ръководство, а еднолично командване. Срамни позиции се показваха „ от името на АПБ “, без да са минавали през разискване и решение. Често разбирахме постфактум – от изявления, от медии, от непознати реакции. Така не се гради самостоятелна организация. Така се трансформира една асоциация в персонален инструмент.
И да – в този интервал АПБ в никакъв случай не е изглеждала по-зависима. Дълго време Владимир Николов беше възприеман като един от най-близките до Иван Гешев и като човек, който черпи тежест от тази непосредственост и я експлоатираше за шеметната си кариера. Това не е „ етикет “, а действителен обществен отпечатък, който ни преследваше: усещането, че АПБ не пази специалността, а обслужва съответна фигура. Точно това разяде доверието от вътрешната страна – измежду сътрудниците, които чакат почтеност, а не верноподаничество.
Днес същият човек приказва за „ подвластна асоциация “ и за „ напън “ и се пробва да се изкара герой. Но когато имаше власт – когато можеше да избере уставност, бистрота и дружност – избра едноличие и кариерен слугинаж. Това е истината, която няма да бъде пренаписана със заучени телевизионни реплики.
И още нещо – внушенията за „ напън “ при избора на нов Управителен съвет са засегнатост към членовете на АПБ. Изборът беше по правилник, пред Общото заседание. Главният прокурор си потегли преди гласуването. Решението го взеха прокурорите, които гласоподаваха – не „ мощните на деня “, не нечии настойници, не „ безконечни “ ръководители.
Като член на УС през интервала на председателството на Владимир Николов съм ставала очевидец на извънредно доста нарушавания – не клюки, не тълкования, а обстановки, които оставяха след себе си документи, следи и най-много позор. Управителният съвет извърши инспекция и одобри отчет с съответни констатации по тези случаи. Аз няма да вземам участие в подмяната на това, което съм видяла. Защото в случай че някой желае „ светлина “, светлината идва с обстоятелства – и ние ще приказваме с обстоятелства, а не с внушения.
Владимир Николов може да сменя функциите и господарите си, само че не може да изтрие следите си. Най-лесно е да се правиш на самоуверен, откакто си черпил тежест от непозната власт и си превръщал АПБ в комфортен мегафон. Прокурорите помним — и няма да позволим предишното да се „ препере “ през нашето име.
Елица Калпачка
ръководител на АПБ
Познавам „ модела Николов “ от вътрешната страна. Бях в Управителния съвет, до момента в който той беше ръководител. И ще го кажа напряко: това не беше групово ръководство, а еднолично командване. Срамни позиции се показваха „ от името на АПБ “, без да са минавали през разискване и решение. Често разбирахме постфактум – от изявления, от медии, от непознати реакции. Така не се гради самостоятелна организация. Така се трансформира една асоциация в персонален инструмент.
И да – в този интервал АПБ в никакъв случай не е изглеждала по-зависима. Дълго време Владимир Николов беше възприеман като един от най-близките до Иван Гешев и като човек, който черпи тежест от тази непосредственост и я експлоатираше за шеметната си кариера. Това не е „ етикет “, а действителен обществен отпечатък, който ни преследваше: усещането, че АПБ не пази специалността, а обслужва съответна фигура. Точно това разяде доверието от вътрешната страна – измежду сътрудниците, които чакат почтеност, а не верноподаничество.
Днес същият човек приказва за „ подвластна асоциация “ и за „ напън “ и се пробва да се изкара герой. Но когато имаше власт – когато можеше да избере уставност, бистрота и дружност – избра едноличие и кариерен слугинаж. Това е истината, която няма да бъде пренаписана със заучени телевизионни реплики.
И още нещо – внушенията за „ напън “ при избора на нов Управителен съвет са засегнатост към членовете на АПБ. Изборът беше по правилник, пред Общото заседание. Главният прокурор си потегли преди гласуването. Решението го взеха прокурорите, които гласоподаваха – не „ мощните на деня “, не нечии настойници, не „ безконечни “ ръководители.
Като член на УС през интервала на председателството на Владимир Николов съм ставала очевидец на извънредно доста нарушавания – не клюки, не тълкования, а обстановки, които оставяха след себе си документи, следи и най-много позор. Управителният съвет извърши инспекция и одобри отчет с съответни констатации по тези случаи. Аз няма да вземам участие в подмяната на това, което съм видяла. Защото в случай че някой желае „ светлина “, светлината идва с обстоятелства – и ние ще приказваме с обстоятелства, а не с внушения.
Владимир Николов може да сменя функциите и господарите си, само че не може да изтрие следите си. Най-лесно е да се правиш на самоуверен, откакто си черпил тежест от непозната власт и си превръщал АПБ в комфортен мегафон. Прокурорите помним — и няма да позволим предишното да се „ препере “ през нашето име.
Елица Калпачка
ръководител на АПБ
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ