Няма да крия, че и аз съм огърмявал новогодишната нощ

Няма да укривам, че и аз съм огърмявал новогодишната нощ с персоналното си огнестрелно оръжие (наред с всичко останало имам и един извънредно гръмък magnum, който звучи като оръдие на фона на всеобщите пльокала), само че това не ми пречи през днешния ден да мрънкам като вкиснато махленско старче, слушайки далечната празнична стрелба в коледната нощ. У нас всички юначни моменти стартират с великодушна пукотевица във въздуха, до момента в който не пристигна аскерът. Вероятно в предишното нашите героични предшественици по този метод са показвали на душманите, че и те са въоръжени и бранят с живота си своите огнища, само че през поколенията стрелбата стартира да се свързва от ден на ден с алкохола и с празничното въодушевление. Героизмът се придвижи от балканските глъбини на софрата. И в доста от случаите се придвижва на крилата на македонската ария. Помня един път бяхме взели с компания къща в Лещен. Повикахме оркестър с артист (казаха, че бил доста прочут и аз се съгласих заради липса на лични критерии), заръчахме да ни донесат от кръчмата в кошници неща от първа нужда като кокошки в гърнета, суджук и капама, което ще да рече, че е било през зимата и аз до ден сегашен нямам отговор на въпроса за какво спомените ми са свързани с чардака. Кръчмарят със сълзи на очи ни молеше да не стреляме, тъй като кокошките се плашели и спирали да носят. Ние му обещахме, че няма, само че по-късно, след няколко литра алено вино и при думите на артиста: " Аз уших байрака, аз му турих знака! " всеки извади с каквото разполагаше и огласихме нощта, като се стараехме изстрелите ни да съответстват с гордото възрожденско местоимение " аз ". Понякога се чудя дали е правилно това, което се приказва, че и през днешния ден има столичани, които гледат кокошки в блоковете си, и дали тези кокошки се плашат и не снасят яйца на сутринта след данданията, или са привикнали. Чудя се също дали домашните птици се впечатляват толкоз от пиратките и китайските фойерверки, колкото от нашите горди лещенски оръжия.

Ето такива мисли ме споходиха в рождественската нощ, която, въпреки да я назовават " тиха и свята ", биде огласена от пиянския гърмеж на евтина пиротехника, съпроводен от неразумни излъчвания фини прахови частици. Докато слушах гърмежите, безмилостният глас на логиката ми подсети, че единствено седмица по-късно, в новогодишната нощ, ще бъде още по-героично. Ще бъде по-батално от предходни години, тъй като в столичния град ще останат повече комити поради ковида от една страна и от друга поради наклонността все по-малко столичани да се завръщат по родните места, с цел да колят прасето с предците си. Урбанизацията непреклонно прокъсва пъпната шнур със селото. Знаете ли, че у нас жителите стават повече от селяните чак при социализма, комуто изискуем мегаполисите си с всички техни прелести?

Със сигурност пиротехническата шумотевица към този момент не е дрънчене на оръжие, каквато може би е била в едни далечни и по-сурови времена. Кой зложелател ще се респектира, когато научи, че разполагате с пиратки и знаете по какъв начин да ги употребявате! Очевидно задачата на огненото шоу е друга. Очевидно задачата е да привлечете внимание към себе си и да предизвикате удивление у близък, у съседа, за който е тъкмо толкоз елементарно да си купи пиратки, колкото и за вас. Твърде несъизмерим блян, тъй като едва ли някой ще научи, че таман вие сте хвърлили пиратката, та да ви се възхити. То е същото като, когато пътувате в своята неотдавна закупена на остаряло кола, пуснете уредбата " на мах " - никой от тези, за които е предопределено посланието, няма да чуе повече от един-два такта от парчето и я го познае, я не, до момента в който тежко дефилирате около него измежду облаци и мирис на нафта. Пък и да го познае какво - ще се възхити на усета ви? Ще се възхити на смелостта? На волния дух? Или ще се възхити на вашето благосъстояние, което ви разрешава да отделите двеста лв. за уредба, с цел да не сте като другите (които са безусловно същите като вас)? Минавате около мен, нещо в автомобила ви бучи, отминавате, преди да съм схванал какво, нито ви знам, нито ви познавам, само че вие, с кипнал от субуферния екот адреналин, се клатите на светофара, крепко стиснали кормилото, и си представяте, че сте господарят на света.

Вчера си направих опит да преброя графитите от моя офис до дома ми. Тези две местоположения се намират на към 350 метра една от друга. Преброих 104, като това не са обособените композиции, а осквернените фасади, входни порти, трафопостове и кепенци на магазини. Самостоятелните композиции са доста повече. Пък и съм броил единствено по пътя си, само че не и по прилежащите улици. И в нито един пример на тази " градска просвета " нямаше нищо естетично, нито изобретателно, нито красиво - като че ли разгонен хипопотам е маркирал територия, разпръсквайки изпражнения с вентилатора на късата си опашчица. Нали сте виждали по малкия екран по какъв начин го вършат?

Но за какво се учудваме, откакто този тип " градска просвета " освен не се осъжда, освен не се преследва и санкционира, само че дори се и насърчава посредством нарочни фестивали (ах, какъв брой демократична е властта, ах, по какъв начин схваща тя душата на младежта!)? Това било " изкуство ", метод да " сбъдваш фантазии " и да " изразяваш себе си ". Такава е световната културна политика на милосърдие и приемливост, водеща до безметежна и самодоволна идиокрация. А у нас просто чинно се копира както всичко останало. Не икономическата, а културната политика е най-печалният неуспех на така наречен " преход " и изключително на последните години. Що за краен и нездравословен демократизъм? " Оставете младежите да преследват фантазиите си и да бъдат такива, каквито са! ". Обаче когато пораснат, няма да са ви признателни, а ще ви проклинат.

Какво е общото сред битовите празнични гърмежи, музикалния тропот в колите и така наречен " графити ", които в огромната си част не са освен това шрифтови вариации на думата " кур ", замяна на отзиви за " Левски " и ЦСКА и понякога митинг против международния капитализъм с лек апел за безредица? Общото е, че всички те са форми на ексхибиционизма на всеобщия човек, на порива му за изява, на нуждата да притегли внимание и удивление към себе си. Не може всеки да е център на вселената, не може всеки да е повече от другите, тъй като в един миг други просто няма да останат, ще има милиарди центрове без никаква външна страна. Обаче на всеобщия човек се втълпява, че може, и той има вяра, потопен до гуша в маймунска суетност.

Когато хвърля бомбички, когато драска по стените, той си фантазира, че е надали не въстаник, който си играе със гибелта, вършейки неразрешени неща, каквито другите не се осмеляват да правят. И не вижда, че нещата сякаш са неразрешени, само че никой не го преследва, а в противен случай - с бащинска усмивка го оставят да излее героизма си по този безопасен метод, с цел да не го излее по различен. Всеки се мисли за някакъв тип бунтовник, само че в действителност е най-обикновен конформист. Вече не е храброст да си боядисаш косата розова и да признаеш на всеослушание, че си полово перверзен (дори да не си). Не си неповторим, в случай че се опълчиш срещу патриархалните предубеждения на обществото, тъй като всички от дълго време го вършат. Напротив, скандални чудаци останаха тези, които не престават да мислят по остарелия, " класическия " метод. Те се трансформират във все по-бутиково малцинство и гледат към този момент да не се набиват доста на очи, с цел да не ги линчуват " бунтарите " в медиите и обществените мрежи - друго занятие за всеобщ ексхибиционизъм, прочее. Днешните " бунтари " са като тогавашните дейни борци срещу фашизма, когато нямаше никакъв фашизъм. Герои в борба, в която никой не се опълчва против тях...

Часовникът тиктака, кукувичката му кука все по-многозначително, остарялата година се изнизва като мазна шнур. И в този миг, като ви поисквам доста същинско, но в действителност същинско благополучие през новата година - по-малко въглеродни излъчвания, да не се топят полярните ледове, да не понижават дъждовните гори, стопанската система да става все по-кръгова, а Бог да не ни праща тествания, по-тежки от нормалните скотски грипове, - като ви поисквам всичко това, отивам да измисля по какъв начин по най-оригинален метод да изразя себе си в новогодишната нощ, та всички да видят, че имам смелостта да последвам фантазиите си. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен, само че това надали ме прави някакъв несравним неформал. Наздраве!