Няма да има предсрочни избори в Германия, Ангела Меркел оцеля,

Няма да има предварителни избори в Германия, Ангела Меркел оцеля, политическата рецесия в най-голямата европейска стопанска система е избегната (засега), Европейският съюз се стабилизира, ала-бала ница, до идната (турска) чиния. Така наподобява най-важната интернационална вест за Европа от последните няколко часа.
Можем умерено да обобщим, че Меркел оцеля " в името на стабилността ". Изключително познато, нали? Чували сме го, освен това доста пъти и в никакъв случай не вещае нещо хубаво.
Как оцеля Меркел? Лесно – съгласи се искащите бежански статут в Германия да бъдат държани в специфични затворени лагери, до момента в който немските управляващи умуват кой може да получи подобен статут и кой не може. Разумно, отговорно, пазещо полезностите на немското общество. Така, в първата половина на XX век, едни други хора са почнали да вършат лагери - за " положителното " на всички останали...
Както постоянно, Дявола се крие в детайлите. Например – в случай че някой нещо не се хареса на Германия, той може да бъде върнат назад до първата страна-членка, в която е регистриран, единствено че би трябвало и въпросната страна-членка да е съгласна. Ако не е – договаря се с Австрия да поеме случая. А в случай че Австрия не желае – е тогава ще му мислим...
Кризата с мигрантите стана факт заради няколко доста простички неща. На първо място – по света към момента има отвратителни за живеене коптори, където човешкия живот не коства и пукната пара. Но хората, по принцип, желаят да живеят, по опция добре. Затова и не е чудно, че търсят по какъв начин това да се случи. Най-лесният метод е като намерят по-добро за живот място, като избягат от дупката, в която мизерстват, в която животът им е заплашен по всевъзможни способи, даже в страната им публично да не се води война. Ако пък се води, както в Сирия да вземем за пример, картинката става напълно нелицеприятна.
Има обаче един основен миг в съвремието ни – доста постоянно местата за добър живот са станали такива, тъй като има и места, където животът никак не е добър. Ето и един механизъм по какъв начин се случва това – когато развитите и необикновено демократични страни създават все нови и нови оръжия, които пласират на незадоволително развитите, където пък тези оръжия се употребяват по предопределение – да убват хора. Друг механизъм – чрез пазарни механизми по-голямата и развита стопанска система " завладява " по-изостаналата. И по този начин, механизъм след механизъм се облагородява почвата за феномени като " Ислямска страна ", които се отблагодаряват със боязън, смут и гнет и поради които в този момент, с съображение, болшинството европейци се опасяват от мигрантите. С право – няма по какъв начин да знаеш на кого какъв брой му е промит мозъкът...
Според някои експертни оценки, въпреки и неофициални, единствено за ден през Средиземно море, във всички направления, само че най-вече към Африка и Близкия изток, минават толкоз оръжия, че оборотът от продажбата им е милиарди евро. По същия път минават и мигранти – най-вече от Африка към Европа. За тях научаваме повече, тъй като в Европа към този момент интензивно взеха да не ги желаят и се давят по-често.
И какво стана в последна сметка? Германия, както и Европейски Съюз, в последна сметка реши да лекува признаците на заболяването, не аргументите. Вдигаме огради, блокираме, вършим лагери, по опция дори непосредствено в Африка, въпреки че много-много не е ясно Африка какъв брой е съгласна и за какъв брой пари ще се съгласи. Не стопираме обаче оръжейната търговия. Не постановяваме наказания на такива като Съединени американски щати, които непрекъснато са фактор в Близкия изток и то въобще не абсолютно за мир. На Русия наложихме наказания поради Украйна, поради Сирия обаче мълчим. Не стопираме икономическите експанзии, за които необятната общност постоянно даже не схваща, въпреки мащабите да са големи. Не търсим корена на проблемите, с цел да го премахнем, а единствено кастрим криво-ляво листата, въпреки че ще цъфнат нови. Защото хората са значими, само че парите – повече. Друго си е дали ще имаш милион, милиард или трилион. Колкото повече, толкоз повече – по този начин мислят всичките Мечо Пух, които назоваваме, неизвестно за какво, " водачи ". А че честността е най-хубавата политика си остава хубава приказка, за пред децата.
По мотив обстановката с мигрантите, срещнах следното съпоставяне - все едно помпата ни за вода да е развалена и да наводнява прилежащия блок. Вместо да изправим помпата, ние плащаме на прилежащия блок да си изкопае басейн. Ако не желае обаче басейн, му плащаме просто с цел да си тече водата натам. Ако пък не желае и пари - е тогава слагаме една ограда, че да не може да идва да ни досажда за тъпата вода.
Преди дни външният ни министър Екатерина Захариева най-добре сподели лицето на актуалната " цивилизована " политика. " Ако си същински емигрант, не си тръгнал да избираш къде да живееш ", сподели тя. Коментарът е повече от непотребен – остава въпросът дали в действителност госпожа Захариева има вяра на тази нелепост? Защото дали бягаш от война или от апетит е все едно и също. Само че във втория случай си " стопански мигрант ". Чудно тогава за какво българите се сърдим, когато в " цивилизования " Запад постоянно ни припознават като отрепки, сходни на тези, напълнили с материал осведомителните канали през последните няколко години? Сигурно тъй като не всички са идентични – тъй като едни могат да дадат и заслужават, други не могат. Но зад оградите няма да вършим разлика. Така ни е по-добре – само че докога?
Автор: Ивайло Ачев