Мауро Сигура създава различен начин за свързване между хората
Няма да е тъкмо, в случай че се каже, че неговата музика е иронична във връзка с стандартите. Но, сигурно, намигванията, които насочва към публиката, са като че ли с цел да каже, че философията на джаза не е чак толкоз недостижима. Че може да слушаш същински джаз и същински да се забавляваш...
Когато това се реализира онлайн, под намерено небе, без забележими „ защитни “ стени и „ обезпечена “ звучност, към този момент носиш емпатията като подарък. И тя оказва помощ. За контакта. За пълноценното взаимоотношение с публиката. За флуидите. За основаването на хубав спомен. Оказва се, че има музиканти, които преследват всичко това като фантазия. Такъв е италианският джазмен Мауро Сигура.
Завършва философия, само че стартира да свири на китара и бузуки в джаз клубовете, в родния си град Торино. Преди тъкмо 20 години, с фолк групировката Vinagro, издава албума Ventu di Mari, показан на турне в цяла Италия. През 2004 година те печелят състезанието за млади музиканти на фестивала „ Грийнейдж “, а по-късно са измежду финалистите на състезанието EtnoFolk. През 2005 година Мауро Сигура се отделя от групата и се мести в Сардиния, където се потапя в локалния джаз…
Снимка: Даниел Димитров
През 2009 година стартира да учи и турската музика, а година по-късно се причислява към мултиетническия оркестър на Порта Палацо, с който вършат доста записи за излъчвания на Rai3. Мауро Сигура работи и с най-известната италианска групировка за уърлд мюзик – Agricantus, за две огромни турнета.
На джаз феста в Банско (2023) той гостува със своя квартет, образуван през 2013 година В него са още Франческо Феделе – пиано и електроника, Танкреди Емми – контрабас, и Алесандро Кау – барабани. Самият Мауро е приет за един от водещите извършите на уд – античен арабски инструмент с пет двойни струни, предходник на европейската лютня.
Приемственост, почитание и приемливост са епитети, които разказват философията – и на музиката, и на нейния притежател. Човек, който търси и намира. И напълно разумно – получава. Не единствено ентусиазъм, само че и подготвеност, и картбланш – да бъде признат в тим, който играе в името на сплотяването... Артист, който съумява да събира вкупом късчета от разнообразни обичаи.
Снимка: Даниел Димитров
Мауро Сигура – за емпатията, за диалекта в музиката, за пристанищата, в които в никакъв случай не би дебаркирал като музикант, за необразованата аудитория и по какъв начин се „ работи “ с такава аудитория. И още: Защо един италиански музикант се обърна към арабската, и по-точно, към турската музика. Как наподобява една джаз звезда в Италия.
За правил сте философия . На лага ли Ви се постоянно да гледа те метафизичен на нещата от живота ?
- Важното, а и това, на което може да те научи философията, е, че постоянно можеш да намериш общата, глава идея на всяко едно нещо в този живот – да разчистиш всичко маловажно към нея, да се освободиш от ненужното. Намирайки концепцията, към нея, със своето схващане изграждаш това, което искаш да направиш. На това ми е научила философията при търсенето на решения. Понякога това е добър път и оказва помощ, различен път просто правиш неточност и не успяваш…
Това значи ли, че нико га не с т е усеща л обезчестен от нещо?
- Не, в противен случай. Усещам я тази страна на живота, само че би трябвало да намериш метод да се придвижиш около нея. Трябва да построиш някои стени към себе си и да видиш кое е в действителност значимото. От доста неща може да си обезчестен по пътя в живота – ясно е, то е част от живота…
Като ч овек на философията , има ли максима или нещо, което се повтаря те в някакви моменти – хубави или неприятни.. .
- Не, нямам... Винаги си споделям: Гледай на значимото в живота, изолирай останалото.
Защо един и талиан ски музикант се обърна към а рабската , и по - тъкмо , към турската музика . З ащо стартира хте да учи те тази музика , случи ли се нещо съответно в живота Ви?
- Аз съм роден в Торино, където прекарах 30 години от живота ми. После се реалокирах в Сардиния.
Снимка: Даниел Димитров
Торино е прочут като град с доста емигранти. Те в началото идват от южната част на Италия, а след това – и от разнообразни арабски страни. Аз, на процедура, работех с тези хора. Чрез тях открих тяхната музика. И тогава разбрах какъв брой в действителност тя е близка до мен. Също по този начин, съм работил с хора от Сицилия, от Калабрия и от Южна Италия, Неапол. И по този метод започнах да разбирам, че тяхната музика пък е доста мощно повлияна от арабската музика, от макамите – от този вид звукови поредици…
Замислих се, че Южна Италия е била повече под контрола на арабите, в сравнение с самата Италия. Ние, действително, сме част от арабския свят. Не го знаем, не го усещаме през днешния ден, само че е така…
На с ледващия въпрос чакам един същински самомнителен отговор на джаз музикант (Смеем се – бел. а.) . И ма ли музика и ли жанр в музиката, който изключва италианската страст и психика?
- Това е доста сложен въпрос... За себе си мога да кажа, че бибопът, и то този, който идва от Ню Йорк, няма нищо общо с мен, с моята психика. Нищо не ми приказва... Мога да го уча, само че по никакъв метод не е обвързван с мен. Признавам си, че когато изсвирвам бибоп, не го изсвирвам добре. Но, в случай че се наложи, тъкмо тъй като не е моето, ставам по-студен в музицирането си. Повече разум, по-малко сърце...
Знам, че безусловно сте откривали музика на пристанища та. Но има ли пристанище, в което нико га не би хте дебаркирал като музикант? Изключваме бибопа, който въпреки всичко свирите...
- Него го отминавам – дано да е ясно (Смее се – бел. а.). В края на краищата, музиката се прави от темп, мелодия и естетика. И тези три детайла в действителност могат да бъдат открити на всички места. Дори хармониите да са по-европейски, в тях може да бъде намерено по нещо от всеки по-далечен район.
Ето един образец – кубинска музика не бих присъединил в репертоара си. Прекрасна музика е, само че не я моята...
Интересен отговор. И, почтено казано, не го чаках... А като музикант какво е за Вас диалекта в музиката ? И изобщо съществува ли за Вас това разбиране...
- Да, има го, само че мъчно може да се опише какво е то. В обичайния джаз, може би, е по елементарно – в случай че си роден в Щатите. В моята музика, в която се пробвам да събера вкупом късчета от разнообразни обичаи, е мъчно да го има този сленг. Защото, може би, си има някакъв сленг във всяка от тези обичаи, само че не може да се каже кое е акцент и кое е част от традицията. В последна сметка, диалектът се трансформира в език, и към този момент не е акцент, събирайки всички тези детайли.
Каква музикална фантазия преследва те в момента ? Питам Ви, тъй като преди време казвате, че всеки Ваш план е обвързван с фантазия.
- Труден въпрос... (Замисля се – бел. а.).
Ня ма те ли фантазии към този момент?
- Имам доста, но… (Смее се – бел. а.) Бих желал да основа една друг метод за свързване сред хората. Стремя се моята музика да провокира у слушателя емпатия, състрадание, съпричастност… Това е доста значимо за мен сега – това е фантазията ми. Искам да основа отговор на това, което влагам от моя страна, като съпричастност към публиката и те да ми го върнат назад, и по този метод да е добре за всички. Защото се основава една същинска връзка, която основава едно още по-голямо положително. Това е, от което имаме потребност нашият свят през днешния ден – емпатия…
Това звучи като една немузикална фантазия , по -с коро .. .
- Да, тъкмо по този начин е. Но моят живот е музиката. Когато изсвирвам, и изключително когато сътворявам мелодия, концепцията ми е да я направя лесна – да приказва на всички хора това, което усещам. После я комплицирам, прибавям хармонии, само че първата крачка е постоянно нещо просто и елементарно, което да стига до повече хора…
Казвате, че в Италия има пет или шест джаз звезди . К ак наподобява една джаз звезда в Италия ?
- Такива са Паоло Фрезо, Енрико Рава, Енрико Пиеранунци, Роберто Гато, Лука Куино... Паоло Фрезо е в действителност звезда, освен в джаз средите, другите са по-нишови...
Вие чувствате ли се като джаз звезда?
- Не (Отговаря, без да се замисля – бел. а.).
Не ме интересува, почтено казано. Аз желая просто да сътворявам музика и да изсвирвам.
Има ли глупава и интелигентна аудитория?
- Има необразована, незнаеща аудитория. Има аудитория, която ще отиде на концерта на Пало Фрезо просто, тъй като е звезда, ще ръкопляска, без значение дали прави нещо стойностно и хубаво, или е в най-лошата си форма.
Как се „ работи “ с такава аудитория? Мъчение ли е за музиканта, когато няма взаимно подаване , съответни реакции…
- Трудничко е. Но нещата могат да се трансформират. Често ми се случва в Италия да вземам участие на фестивал, който има доста неприятно програмиране на поредността на изпълнителите. Например, ние сме хедлайнери, а преди нас поставят групи, за които ритимът е основата, само че няма общо с това, което ние вършим. И за нас е доста мъчно, тъй като публиката към този момент е разчувствана. Тя чака нещо, което ще продължи тази линия, а ние излизаме и сме напълно разнообразни. И по тази причина е мъчно, успяваш да ангажираш за малко публиката, обаче в идващия миг я губиш. Изграждаш, губиш, изграждаш, губиш...
Но ние се учим от такива събития, тъй като съумяхме да сменим програмата си в движеиние. Мислим си да стартираме по един метод, само че местим по-бързите и по-ритмичните неща първоначално – с цел да можем да хванем от тази сила. И в действителност е доста логичен за нас този другояче комплициран миг. Смятам, че последователно създадохме стратегия, за която мога да кажа, че е за разнообразни публики.
Към края на нашия диалог сме, а аз не преставам да си мисля, че Вие не сте италианецът, който приказва мощно, умира за футбол и спагети... Наистина ли всичко е джаз?
- (Смее се – бел. а.). Аз в действителност бях заплашителен футболен почитател – до 2006 година – на „ Фиорентина “. Но в един миг футбола престана въобще да ме вълнува. Сега мятам по едно око на обичания ми тим, само че не се вживявам.
Всеки ден изучавам, изсвирвам музика, встъпвам по-надълбоко, преподавам. Обичам доста да спортувам – плуване и колоездене. Живея в къща, имам си дребна градина, в която отглеждам домати и други растения. Това е нещо, което доста ме успокоява.
И най-после, к ак би хте траял изречението „ Аз съм човек, който обича ... “?
-...който обича мира и спокойствието – в мен и отвън мен...
На сцената има те ли го това чувство?
- Зависи дали приказваме за сцената или това, което е вътре в мен. Ако мирът и спокойствието са „ мястото “, на което желая да бъда в този миг – да, има мир в душата ми. Но е мъчно всички други детайли на сцената да бъдат свързани с чувството за успокоение. Реално, аз не обичам да извозвам доста време с музиканти. Обикновено е по този начин, само че не постоянно (Усмихва се – бел. а.).
Т ова значи ли , че околните Ви хора са отвън музикалните среди ?
- Да. Предпочитам да е по този начин.
Може ли този мир и успокоение, за който говорите, да бъде идея з а един музикант?
- Бих го направил, само че би трябвало да помисля по какъв начин тъкмо да се споделя тази идея...
Кубинският музикант е изобретение на Куинси Джоунс Колумбийсият пианист, артист и саксофонист показва мултиталнта си в Банско Германският музикант свири в Банско с българската акордеонистка Вероника Тодорова Певицата работи с едни от най-големите имена в международната музика
