Как ще свърши Вселената?
„ Няма да е с гръм и тропот, “ написа американският стихотворец Т.С. Елиът за края на света. Но в случай че желаете по-категоричен отговор, ще откриете, че физиците са прекарали безчет часове, обсъждайки този въпрос и са подредили най-правдоподобните хипотези в няколко категории.
„ От учебниците и космологичния клас научаваме, че съществуват три съществени теории за бъдещето на Вселената “, споделя Робърт Колдуел, космолог от университета Дартмут в Хановер, Ню Хемпшир, Съединени американски щати.
В първият сюжет , космосът може да продължи да се уголемява вечно, като цялата материя в последна сметка се разпадне в сила и се случи това, което е известно като „ топлинна гибел “, споделя Колдуел.
При втори сюжет , гравитацията може да накара Вселената да се разпадне още веднъж, създавайки противоположен Голям гърмеж, наименуван Голямата рецесия.
А съгласно трети сюжет има възможност тъмната сила да провокира разширението на Вселената да се форсира по-бързо и по-бързо, като се развива в развой, прочут като Големия раздор.
Преди да обсъдим края на Вселената, дано отидем на нейното раждане. Сегашното ни схващане е, че времето и пространството са почнали по времето на Големия гърмеж, когато субатомна, ултра-гореща и супер-плътна точка експлодира. След като нещата се охладят задоволително, частиците стартират да образуват по-големи структури, като галактики, звезди и в последна сметка живота на Земята.
В момента живеем почти 13 милиарда години след началото на Вселената, само че поради другите сюжети за нейната гибел, не е ясно какъв брой дълго още тя ще продължи да съществува.
При първия сюжет – Вселената приключва съществуването си заради топлинна гибел – всички звезди в космоса ще изгорят горивото си, като множеството от тях оставят зад себе си остатъци, известни като бели джуджета и неутронни звезди. Най-големите звезди ще се срутят в черни дупки. Макар че тези зверове (черните дупки) не са толкоз гладни, колкото постоянно биват изобразявани, тяхното солидно гравитационно привличане би свършило цялата работа.
„ Тогава може да се случи нещо зрелищно “ – споделя Колдуел пред изданието LiveScience.
Смята се, че черните дупки отделят специфичен вид емисия, наречена радиация на Хокинг, по името на починалия физик Стивън Хокинг, който в началото предлага теорията. Тази радиация в действителност ограбва част от масата на всяка черна дупка, което води до постепенно изпаряване на дупката. След 10 на 100 степен години (това е единица със 100 нули), всички черни дупки ще се разсеят, оставяйки след себе си нищо друго с изключение на инертна сила, съгласно Кевин Пимблет, астрофизик от Университета на Хъл в Обединеното кралство.
При втория сюжет, Голямата рецесия, в противен случай, гравитационното привличане на звезди и галактики един ден ще стартира още веднъж да събира цялата галактика. Процесът ще върви като че ли обратно, с космически купове, които се срутват и сливат, по-късно звездите и планетите се сливат дружно и най-после всичко във Вселената още веднъж ще образува леке с изключителна компактност и безпределно дребен размер.
Такъв резултат обезпечава някаква времева симетричност на космоса. – Подредено е и чисто – споделя Колдуел.
„ Това е както, когато отидете на къмпинг, не оставяте нищо след себе си когато си тръгнете. “
Последната, трета опция за края на Вселената е известна като Големия раздор. В този сюжет тъмната сила – загадъчната субстанция, която работи в контраст на гравитацията – издърпва всичко. Разширяването на космоса се форсира, до момента в който далечните галактики се отдалечат още повече от нас, освен това толкоз бързо, че светлината им към този момент не може да се види. Когато експанзията се форсира, все по-близки обекти стартират да изчезват зад това, което Калдуел разказва като „ стена на тъмнината “.
„ Галактиките се разпадат, слънчевата система се раздира, дано въображението ви се развихри “, сподели той. – Планетите, а след това и атомите, след това самата галактика.
Кой „ край “ ще се случи?
Тъй като свойствата на тъмната сила към момента не са добре разбрани, откривателите не знаят кой от тези сюжети ще надделее. Колдуел споделя, че се надява, че обсерваториите ще се развиват и ще получат нови благоприятни условия с широкообхватния телескоп на НАСА (WFIRST) или телескопът, който скоро ще бъдат разпрострат – Големия синоптичен телескоп (LSST). Разчита се, тези два телескопа и други като тях, да оказват помощ за изясняване държанието на тъмната сила, и евентуално да обезпечат по-добро схващане за края на Вселената.
Интересно е, че с изключение на тези три общоприети сюжети за завършек на Вселената, има и други, по-екзотични вероятности това да се случи. Според познатите закони на физиката, допустимо е частицата Хигс – парченце, която е виновна за предоставяне на маса на всички други известни частици – един ден може да унищожи всичко.
Когато е открит през 2012 година Хигс бозонът е открито, че има маса към 126 пъти по-голяма от тази на протона. Но теоретично е допустимо тази маса да се промени. Това е по този начин, тъй като вселената може да не е в най-ниската допустима енергийна настройка тъкмо в този момент. Целият космос може да бъде в това, което е известно като неустойчив подправен вакуум, за разлика от същинския вакуум. Ако Хигс някак си се разпадне в по-ниска маса, тогава вселената ще попадне в същинско вакуумно положение с по-ниска сила.
Ако Хигс ненадейно се окаже с по-ниска маса и по-различни свойства, тогава всичко друго във вселената ще бъде надлежно наранено. Електроните към този момент не биха могли да обикалят към протоните, правейки съществуването на атомите невъзможни. По същия метод фотоните могат да развият маса, което значи, че слънцето може да се почувства като дъжд. Дали някое живо създание може да оцелее при такова положение е незнайно.
„ Ще го подреждам като нещо като екологична злополука на физиката на частиците “, споделя Колдуел. „ Това няма да е непосредствено причиняване на гибел на вселената, само че тя просто ще се трансформира в невероятно гадно място за живеене… “
