Няма да е преувеличено, ако използваме клишето, че Александър Попов

Няма да е пресилено, в случай че използваме клишето, че Александър Попов е индивидът волейбол в ЦСКА в последните близо 3 десетилетия. В месеца, в който ЦСКА означи своя 75-и рожден ден, в новия епизод на " Тръпката е на всички места " с Попов си приказваме за аления волейбол, само че и баскетбол. Две клубни посоки, построили безчет именити български спортисти и първенци и донесли стотици купи и медали.

А за какво с изключение на волейбол, приказваме и за баскетбол?! Двата червени клуба имат сходна история и великолепие, проблематично настояще и сходни проблеми за решение. И до момента в който ЦСКА трагично загуби полуфиналната си серия във волейболните плейофи от бъдещия първенец " Нефтохимик ", то сега баскетболният клуб е също на полуфинал (срещу Балкан) с фантазия да донесе най-малко един трофей за отборните червени спортове този сезон. Сезон, в който и в двете шампионати се вижда най-малко най-малък напредък...

" Фактите са красноречиви. Във волейбола имаме нов първенец. Полуфиналните серии бяха непредсказуеми. За идващия сезон съвсем всички тимове са си създали селекциите, което приказва за доста сериозен професионализъм в клубовете. В баскетбола кой ще е първенец?! Има ли любимец? Също е непредсказуемо - това е забавно, това е хубаво и по този начин би трябвало да се случва ".

Всъщност волейболният ЦСКА бе на няколко точки от това да стигне финалите в efbet Супер Волей, а точната оценка за сезона на " алените " е разумно да пристигна от президента и треньор на клуба:

" Пред медия съм. Познаваме се от години, само че въпреки всичко има камера и ме гледат доста хора и ще би трябвало да отговоря казионно, а истината е малко по-различна. Кое предпочиташ? Истината - тя не може да бъде елементарно смилаема за публиката. Съвсем скоро, тъй като съм почитател на спорта като цяло и на NBA, Янис (Антетокумпо) отпадна от плейофите и му зададоха малоумен въпрос и той отговори по-най верния метод. Ние се мъчим всеки ден. С пот, с кръв да накараме нашите състезатели да дадат максимума от себе си. И нормално в огромните клубове, не приказвам за NBA, а тук в България - постоянно се получава. Това, че някой път нямаш състезателен резултат не значи, че сезонът ти е провален. Друг е анализът обаче. Ако имаш глава на раменете си и знаеш къде се намираш, тогава можеш да анализираш дейностите си. Ние тази година представихме ли се добре или не? Моят разбор е, че се представихме добре. С оглед шампионата някой може да каже, че сме имали късмет и за купа. Съдийски решения, картони... По пътя има какво ли не. Но моята оценка е такава. Има 3 тима, които тази година се показаха добре. Единият е първенец на България. В Нефтохимик и спортните резултати, и държанието бяха на висота. Другият е " Левски ", който интегрира млади състезатели. Макар, че малко преекспонират тематиката, тъй като по този метод най-малко 15 години можеха да бъдат обяснени в ЦСКА. Но Левски направи максимума от опциите си. Направиха един прелестен сезон. И третият е нашият тим. Направен в последния миг от състезатели, отритнати от другите тимове. Момчетата ни играха съвсем през целия сезон добър волейбол "

Продължаваме с волейболната тематика по-късно, само че първо с Александър Попов отиваме на посетители на БК ЦСКА. Там той не се усеща като посетител. Не единствено тъй като негов кум е аленият президент Роберт Гергов, а и тъй като Попов самичък признава, че постоянно е обичал да гледа баскетбол. Още повече - в разгара на полуфиналите против Балкан, Попов се надява на повече шанс за Барчовски и компания, в сравнение с в своя полуфинал против Нефтохимик...

И назад към волейбола. Пълните зали, вълнуващите плейофи, изненадващия първенец... В напредък ли е клубния ни волейбол или тази оценка е прекомерно наивна?

" Като че ли вървим в вярна посока целия клубен волейбол. Преди няколко години имахме мощен народен тим със мощни самостоятелни реализатори, а пък клубният волейбол креташе. В последно време стана тъкмо противоположното. За мен има няколко фактора, които предопределят възхода на клубния ни спорт. Единият е обвързван с вложенията на обилни средства за организация и селекция от Хебър, а по-амбициозните президенти и клубове стартират или се пробват да ги догонват. Като допълнение го има и това, че доста български волейболисти започнаха да се връщат, тъй като започнаха да взимат повече пари, колкото са взимали, когато са били на по-добро равнище преди няколко години. "

Големият въпрос обаче е дали тази система е устойчива. И незабавно вършим препратки с баскетбола, който също имаше сходен интервал, само че това не докара до редовно надграждане. А отговорът от Попов по тематиката не е изключително оптимистичен:

" Не е резистентен този модел. Ще бъде резистентен единствено в случай че нещата имат икономическа логичност. А те нямат такава. Когато пускаш безвъзмезден вход в залите, когато броят на фланелките, които си продал е 10-12, когато няма мърчандайзинг и няма нищо друго от просто изтичане на пари от общини и директни спонсори, тогава това не може да бъде резистентен модел. Шанс и шанс е, че има общини, които застават зад клубове. Шанс и шанс е, че ние в София - Левски и ЦСКА - намерихме някакви живителни сили, само че какъв брой продължително ще бъде това нещо - никой не може да предвижда. "

Обратно в баскетболната зала Барчовски и Попов с усмивка си спомнят за старите армейски спортни бази и срещите си по тях от отминалото време. Нормално вършим паралел и с сегашното. След години вървене по тъгите баскетболният ЦСКА сътвори самичък своя нов дом. Зала, която би трябвало да признаем, е по-скоро кратковременно решение и с подготвителни характерности. Във волейбола обстановката е още по-тежка, а задачата на Александър Попов за положението на именитата зала " Васил Симов " към този момент 10 години не е припозната от страна, министерство и община.

" Не мога да си отговоря на въпроса за какво толкоз доста време се губи за очевадните неща, които би трябвало да бъдат направени. Аз считам, че единствено с няколко верни решения, спортът може да тръгне бързо в вярна посока. Липсва държавна политика в региона на спорта. Истината е, че с цел да спонсорираш спорт по естествен метод, т.е. ти харесваш клуба ЦСКА и искаш да се асоциираш с него и да помагаш, е в действителност единствено за хора, които обичат клуба. Нашият клуб се намира в обект, който е издигнат през 1960г. (зала " Васил Симов) Оттогава са минали близо 70 години. На това място са се построили редица първенци, участници на Олимпиади... Всичко се разрушава. Няма към този момент комунизъм. От 90-а година плащаме наем и се опитваме да се грижим за базата. В последните 10 години съм се опитал да направя всичко допустимо да бутнем тази зала и да построим нова. Не с държавни пари - с частни! И не може, и не става, и се търсят под вола теле - един милион аргументи да се каже, че няма да стане. И тъй като незабавно аудиторията ще направи паралела с Левски. Да, те си построиха зала, само че на частен парцел. Защото техните притежатели и спонсори имат бизнес със здания, купили са си земя и инкорпорират спорт в бизнес модел. За което - отлично, прелестно решение. Ние обаче от 90-а насам се грижим за залата като лична, всички старания през годините сме ги създали ние, а страната - нищо. Защо не ни дадат с частни пари най-малко да си построим зала?! Това няма да е залата на Сашо и Деян. Тя ще остане за бъдещето. Някой би трябвало да каже за какво и по каква причина в общините отвън София спортът се менажира и структурира по-добре, в сравнение с в столицата? Защо в Пазарджик може, а в София - не?! София е по-бедна ли? "

Александър Попов е и индивидът с най-дълъг управнически стаж в българския спорт сега. И даже той не може да откри отговор за какво не се търсят решения на част от проблемите в българската спортна система. Но все пак не стопира да търси решения. Попов в никакъв случай не съобщи обичаната си игра и обичания клуб. Ще си кажете, че Попов е мечтател. И няма да сгрешите. Но също както сме длъжни да се възползваме от моментните подеми, като този във волейболното ни състезание, по този начин сме длъжни и да не забравяме, че да си мечтател в българския спорт не е елементарно и заслужава почитание, а не подигравка. Защото политико-икономическите зависимости, които удариха ръчната на българския спорт след 1990 година, могат да бъдат преодолени единствено от идеалисти и експерти, а не от егоцентрици и нагаждачи...

corner.dir.bg

Снимки: Startphoto