Преглед на филма: „Лиза Франкенщайн“ се люшка от идиотизъм към причудливост и в крайна сметка не може да се гледа
Няма да е изненада, че новият филм „ Лиза Франкенщайн “ е същинско страшилище — съшито от предходни филми, мъчително несвързано и надълбоко, надълбоко жалко.
Това е объркваща проява на правенето на филми, нещо, което наподобява като нещо като феминистки взор върху тропа на съживените създания, който е вметнат в конюнктура от края на 80-те, допълнена с песни от Новата вълна, разрошена коса и блестящо обагрен спандекс. Защо? Вероятно с цел да се кикотят на подложки за раменете, лак за коса и Echo and the Bunnymen.
Катрин Нютън играе ролята на готическата несъответствуваща гимназиална тийнейджърка Лиза Суолоус, която се сприятелява с реанимиран зомби ерген, умрял през 1837 година Коул Спраус играе трупът, на който липсват елементи от тялото, употребява сумтене, с цел да поддържа връзка и наподобява на Джони Деп от „ Едуард Ръцете на ножиците “. Който предложи, че ще блесне, заслужава да бъде заглъхнал.
Майката на Лиза е претърпяла ужасна гибел и тя се озовава в нов град с ново семейство, откакто татко й се...
Прочетете целия текст »
