Няма чужденец, който да не свързва България с ракията. Оказва

Няма чужденец, който да не свързва България с ракията. Оказва се обаче, че не е наша. Появява се през 8-и век, а разногласието е сред персийски и арабски алхимици.

" Алхимици, които са желали да получат не злато по неестествен метод, а жива вода, само че забележете – всичко е единствено с една единствена цел приемането на медицински еликсири. Нещо, което не се лекува с ракия, значи е нелечимо. Но знаете по кое време едно нещо е лекарство, по кое време е отрова – всичко зависи от мярката ", сподели за Българска национална телевизия доцент доктор Ангел Янков, етнограф.

По-късно, когато ракията се трансформира в наслаждение, получава и името си.

" Предполага се, че идва от арабската дума " ракъ ", което значи пот и тук към този момент са интерпретациите – поради капките, които капят на казана или съгласно други, че като пиеш ракия се изпотяваш ", споделя доцент доктор Ангел Янков.

И в случай че през днешния ден свързваме любовта с виното, то обратно в българския фолклор е ракията.

" Ракията по кое време има обредна функционалност, мощна сакрална функционалност - когато се основава нещо ново. Това е първата брачна нощ, тогава се пие богатства ракия. Ракията към този момент е културен артикул, виното може да стане от единствено себе си, а ракията към този момент изисква намесата на човек ", сподели още етнографът.

А ракиджийската просвета не изчезва, в противен случай. Иван Пеев е пето потомство в семейство на фенове на огнената напитка, които я създават за домашна приложимост:

" Първият котел, независим, беше да кажем някъде на 18 година бях... Най-вече насладата, която тази напитка провокира на масата, когато се събере цялото семейство и всеки стартира да се хвали кой каква ракия е създал, от какви плодове и оттова се възпламени и моят интерес. "

Сам се грижи и за фамилното лозе:

" Гроздето е съгласно това каква годишна продукция имаме всяка година. Някой път повече мускат, някой път хамбургски мискет. Имаме лозя в Поморийско, които са разнообразни, не е единствено един вид, тъй че може да се каже, че е букет от разнообразни сортове. "

Първо да стартираме с това, че ние си имаме в нашия музей котел за ракия. Това е моят фамилен котел в действителност, от татко ми, безконечна му памет, останал. Помолихме бургаските поети да ни дойдат на посетители, направихме демонстрацията за ракията и бургаските поети, до момента в който тече тази проява, написаха 20 стихотворения, които да отпечатаме в брошура и в действителност тази брошура се трансформира в нещо извънредно любопитно, тъй като даже от Лом ни се обадиха и желаеха брошура за там, с цел да подаряват ", описа Милен Николов, шеф на Регионален исторически музей – Бургас.