Няма човек, който да не обожава песните и гласа й. В

Няма човек, който да не обожава песните и гласа й. В дългогодишната си процедура не познавам по-естествена и непревзета звезда от Тони Димитрова. Сигурно по тази причина има толкоз доста другари, както самата тя назовава почитателите си в страницата си във фейсбук. С нея сме имали доста диалози, които постоянно ме зареждат чисто човешки. А песните й просто обичам. И ги чувам на драго сърце освен през лятото.

Както за всички известни хора, и към нея непрестанно се въртят какви ли не злословия. А тя простичко споделя: “Живея непретенциозно, такава съм и в любовта. Като я има - има, като я няма - няма. Не удрям камбаната нито в единия, нито в другия случай”. Хубавото е, че и без “камбана” тя е щастлива с индивида до себе си, на инат на всички злословия. И съм сигурна, че усеща усета на всяка “Глътка живот”, както се споделя една от новите й песни.

- Тони, постоянно си до болежка откровена, това не ти ли пречи повече, в сравнение с да ти оказва помощ?
- Единственото, което настоявам за себе си, е, че съм точна в връзките си. Що се отнася до искреността - в случай че не мога да си я разреша, значи съм доста зле, а несъмнено не съм. (Смее се.) Това, че не се укривам зад лицемерието, примиреността и страха, в действителност ми оказва помощ.

- Ти си толкоз “народен” човек, скъсяваш дистанцията на мига. Какво ти споделят хората, когато те спрат на улицата?
- О, непрекъснато ме стопират и ми споделят, че ме обичат, и аз давам отговор със същото. Някои даже се просълзяват. Трогват ме тези срещи и ми влияят, приказват ми доста. Разбира се, не съм се самозабравила. В интерес на истината, съм се наслушала на хубави думички от хората. Не мога да не бъда задоволена от това. Цял живот съм била признателна за положителното, за положителното отношение на хората към мен. Благодарна съм и на Господ, че ми сбъдва фантазиите, даже тези, които не съм имала.


С обичаната дъщеря

- По-различно ли те гледат мъжете през днешния ден, в сравнение с преди?
- Когато пея, виждам очите на хората и постоянно в мъжките очи виждам и почитание, и усмивка, и признателност. По улиците ме заглеждат, тъй като някои ме разпознават, поздравяват ме. Изобщо не мога да се оплача от липса на положително отношение.

- Мислиш ли, че за любовта може да има граница във възрастта?
- Любовта не зависи нито от възрастта, нито от килограмите, нито от специалността. Любовта зависи единствено от... любовта.

- Като се обърнеш обратно във времето, можеш ли да кажеш какъв брой същински любови си имала?
- Една плато­нична и няколко огромни любови. Имала съм и дребни, но тях не ги броя. (Смее се.)

- Според теб коя е най-красивата възраст на дамата?
- Всяка, в случай че поставя грижи за себе си и не се занемарява.

Кажи ми помъдря ли с годините, или си си все същата лудетина?
- Знаеш ли, сякаш в никакъв случай не съм била лудетина. Е, от време на време отприщвам клапите и се мятам нанякъде, към някого, само че... А в случай че не съм помъдряла, жалко за пропиляното време!

-Промени ли се с нещо усетът ти към живота?
- Сякаш от това, че специалността ми е шумна, в последно време виждам в живота да ми е по-тихо и добродушно. Не обичам шумотевици и празни развлечения, а преди бях по-разпиляна и шеметна.

- Може ли нещо да те изненада още в този живот?
- Непрекъснато се сюрпризирам и от хубави, и от неприятни неща. Разочарованията също са изненади, въпреки и от гадните. Не съм затънала в безвремие и блаженство - мисля, че постоянно ще съм сензитивна и изненадваща се.

- Би ли могла да погледнеш света от високо?
- Ходя по земята и пея на естествени и елементарни хора, не си играя на тронове и пиедестали. Щом съм част от живота, не мога да виждам от високо на нещата, които се случват в него. Докато ме има, в никакъв случай няма да съм над нещата. Защото над тях съгласно мен има единствено въздух и това е опрощение на хора, които или се имат за богове, или не ги е еня за нищо.

- Научи ли се да цениш себе си?
- Може би малко се научих, въпреки че това е една доста сериозна битка вътре в мен. Радвам се, когато ми се случват положителни неща, оценявам си труда и хората, които ми отвръщат със същото.

- Би ли желала да върнеш времето обратно, или ти е добре и по този начин?
- Бих - само с цел да поправя някои неточности и да запълня някои празнини.

- Има ли нещо, което би желала да не ти се е случвало?
- Може би някои стресове и разочарования от измамници, които съм мислила за свестни хора. За жал, случвало ми се е да ме лъжат, и то хора, които съм харесвала. Ама да му мислят те.

- Коя е обидата, която не съумя да простиш?
- Има хора, които са ме обиждали, само че някои от тях са толкоз дребни, лъжливи и крадливи, че въобще не ги броя. С тези, с които трябваше да си извиним, го направихме. Те са хора, които одобрявам и ми е хубаво, че ги има. Не съм имала чак такава съдбовна засегнатост, която да не простя.

- А нещо, което би нарекла своя грях?
- Това, че пропуснах доста мигове от детството на щерка ми, мигове с другари и естествени почивки, на които към този момент се поканвам да отида. (Смее се.)

- Кога не ти се пее?
- Когато съм преуморена, тъй като пеенето не е единствено глас, а и възприятие. И в случай че възприятията са изхабени от доста пеене, тогава силите ми отслабват и спирам, с цел да заредя батериите. Никога не съм била занаятчийка.

- Спомням си една твоя ария “В кръчмата накрай града”. Ако би трябвало сама да избираш, с кого би седнала на една маса?
- С няколко близки хора постоянно го вършим, въпреки че някои от тях не живеят в Бургас. Слава Богу, имам задоволително другари, с цел да напълним една огромна маса. С тях мога да си пия питието. (Смее се.) Но не пресилвам. Много рядко ми се случва да ми тежи главата на другия ден. Просто си имам някаква граница.

- Продължава ли да е годно, че един си пие, а различен му заплаща?
- Да! Това си остана неунищожима българска линия, от неприятните! Аз обаче съм от тези, които си пият, само че постоянно си заплащат...


В дует с кмета на Бургас Димитър Николов​​​​​​​

- Ако в този момент внезапно спечелиш огромна сума, защо би я похарчила?
- Ами не знам, несъмнено ще почерпя... Оттам нататък ще я мисля, само че не декларирала обществено, че ще ги дам за този или оня дом. Това сякаш към този момент е изтъркано и хората не имат вяра в него. Предпочитам да не приказвам такива неща. Знаеш ли, има хора, които като създадат нещо положително, спретват от това подобен сеир и толкоз подправен звук, че на човек да му се доповръща. Правила съм добрини доста пъти и съм видяла положително. Но пък по какъв начин са ме лъгали единствено! (Смее се.)

- Имаш ли учредения през днешния ден отново да кажеш “живеем юначен живот сиромашки”?
- Все се надявам да го живеем юначен, обаче ние, българите, сме огромни мрънкала. Само мрънкаме, единствено се оплакваме, а нищо не вършим. Пък животът към този момент не е толкоз бедняшки, като виждам лъскавите коли и кооперациите, и хотелите. Не знам къде е истината в действителност. Майките и бащите ни изрично живеят бедняшки и би било още по-зле, в случай че не сме ние да им оказваме помощ. Много хора живеят бедняшки, само че и доста хора живеят просташки.

- Кажи ми, вярваш ли в своя ангел-хранител и имала ли си срещи неотдавна с него?
- Разбира се, че имам вяра, само че скоро не съм имала произшествия и популярност Богу! И нека да нямам.

- Накрая дано те попитам, като се обърнеш обратно в годините, кое беше повече - хубавото или неприятното?
- Разбира се, че хубавото - по какъв начин мога да съм недоволна. Имала съм прелестни мигове, отлично дете, велики другари, любови и пиперливи разочарования. Човек би трябвало да е признателен, изключително в случай че е с моята специалност. Толкова любов минава през мен през годините, че съм признателна на всички, които ми я дават.

Валентина ИВАНОВА