Няма човек, който да не е чувал за холестерола. За

Няма човек, който да не е чувал за холестерола. За някои той е незабележим зложелател, за други – просто още една цифра в проучванията. Истината е по-семпла: холестеролът е по едно и също време необходим и рисков – всичко зависи от мярката.

Холестеролът е като занаятчия зад кулисите: строи клетъчните стени, оказва помощ за основаването на хормони и взе участие в производството на витамин D. Без него животът би бил неосъществим. Проблемите стартират, когато той се натрупа в кръвта като непоканен посетител, който пречи на естествения поток на живота.

В света на холестерола има две съществени настоящи лица:

– LDL (лошият холестерол) – тихият зидар на плаки в артериите. Колкото повече от него, толкоз по-тесен става пътят за кръвта.

– HDL (добрият холестерол) – спасителят, който събира непотребния холестерол и го води назад в черния дроб за преправка.

– Към компанията им се причисляват триглицеридите – различен тип мазнини, които също могат да объркат здравето, в случай че се увлекат.

Кога цифрите приказват за неволя? За да сме спокойни, резултатите би трябвало да наподобяват по този начин:

– Общ холестерол: под 5.2 mmol/L

– LDL холестерол: под 3.4 mmol/L

– HDL холестерол: колкото по-висок, толкоз по-добре (над 1.0 mmol/L за мъже, над 1.3 mmol/L за жени)

– Триглицериди: под 1.7 mmol/L

Стойности над тези граници не трябва да се подценяват. Те са като предупредителна лампа на таблото, която ни споделя, че е време да вземем завоя по-внимателно.

Колко постоянно да ревизираме холестерола си

– Ако сме над 20 години и се усещаме здрави – на всеки 4–6 години.

– Ако имаме фамилна обремененост, диабет или наднормено тегло – по-често, съгласно лекарски съвет.

– След 40-годишна възраст – профилактиката към този момент не е рекомендация, а нужда.

– При деца с висок фамилен риск –рано, само че премерено.

Възрастта има значение. Метаболизмът с времето се забавя, а натрупванията стават по-упорити.

Има ли по какъв начин да си помогнем с чинията? Да, и още по какъв начин. Приятелите на здравия холестерол са:

– овесените ядки

– бобовите растения

– авокадото

– ядките

– мазните риби

– зехтинът екстра върджин

– свежите плодове

Врагът – добре прочут: модифицирани меса, трансмазнини, захар и пържени храни.

Холестеролът е като темперамент. Сам по себе си не е нито добър, нито неприятен. Зависи по какъв начин го поддържаме. С постоянни проучвания, с рационален избор в храненето и с придвижване можем да го държим на своя страна — там, където е потребен, а не рисков.